АНДРЕЙ ЧИКАТИЛО: МАНИАКЪТ, ЧИЕТО ИМЕ СТАНАЛО НАРИЦАТЕЛНО

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

„Гражданинът Хикс“ е най-неутралното прозвище, което Чикатило получил. „Ростовския изкормвач“, „Бесният звяр“ и „Горският убиец“ са имената, с които го наричали по-често.

Анатолий Сливко се опитва да помогне

Разследването буксувало. Нови жертви на неуловимия маниак се появявали със завидна редовност, а органите на реда не знаели какво да правят. И заместник-началникът на следствения отдел към Прокуратурата на РСФСР Исса Магомедович Костоев решил да се консултира... с един престъпник. За помощ той се обърнал към печално известния Анатолий Сливко, който очаквал изпълнението на смъртната си присъда в затвора в Новочеркаск.

Иса Магомедович отишъл там през септември 1989 г. Но това посещение не оправдало надеждите му. Серийният убиец не успял да каже нищо съществено. Той, подобно на следователите, предположил, че трябва да се търсят двама убийци. Един, който ходи на лов за момчета, а друг – на момичета. След това Сливко добавил, че милиционерите нямат шансове да разкрият маниаците. Няколко часа след заминаването на Костоев „заслужилият мъчител“ (игра на думи: Сливко имал звание „заслужил учител“ – бел. ред.) бил разстрелян.

Анатолий Сливко

Иса Магомедович се върнал мислено четири години назад, когато била обявена операция „Лесополоса“. Кървавият маниак продължавал да убива, следствието тъпчело на едно място, а ситуацията се нажежавала. Само за август 1985 година убиецът лишил от живот две осемнадесетгодишни момичета. Началството притискало и изисквало резултати, защото случаят бил взет под контрол от ЦК на КПСС. Именно под неговия прицел започнала операцията „Лесополоса“. Тази операция била най-мащабната за цялото съществуване на страната. Най-добрите следователи и криминалисти от целия Съветски съюз работели ден и нощ, опитвайки се да попаднат на следите на убиеца. Работата вряла и кипяла. Органите на реда проверили общо около двеста хиляди души, успели междувременно да разкрият над хиляда престъпления и да поставят под отчет близо шест хиляди души. Военни хеликоптери патрулирали над горските пояси, прилежащи към железопътните линии, но Гражданинът Хикс бил неуловим.

Виктор Бураков, който оглавявал специалната оперативна група, се обърнал за консултации към психиатъра Александр Олимпиевич Бухановский. След като се запознал със случая, той казал своята дума: трябва да се търси най-обикновен, неизпъкващ с нищо човек. Който най-вероятно има и семейство, и работа. Бураков не очаквал, разбира се, такъв отговор... Опитали се да заловят маниака със стръв, като за тази цел служителки на органите на реда, преоблечени в цивилни дрехи, не излизали буквално от влаковете. Милиционерите държели под контрол целия участък от Таганрог до Салск. Общо операцията „Лесополоса“ „изяла“ на държавния бюджет около десет милиона рубли.

Исса Магометович Костоев

Активна помощ на милиционерите оказвали и доброволните отряди. Цинизмът на ситуацията се състоял в това, че маниакът също би доброволен отрядник. И съответно се „опитвал“ с всички сили да залови себе си. Участвайки в хайките, серийният убиец знаел всичко за придвижването на органите на реда. Въпреки това инстинктът му за самосъхранение се оказал по-силен, затова през 1986 г. се притаил и изчезнал от полезрението. А през 1987 г. извършил поредица от убийства извън Ростовска област. И само той знаел, че в сметката му вече има тридесет и четири жертви.

Маниак № 1 на СССР

И все пак операция „Лесополоса“ дала нужния резултат. В края на есента на 1990 г. серийният убиец извършил последното си убийство. Неговият избор паднал върху младата Светлана Коростик, която се занимавала с проституция. Така че за убиеца не било трудно да я примами в гората. След като се разправил със Светлана, убиецът „се появил“ край железопътната спирка „Лесхоз“ и срещнал един милиционер. Милиционерът се заинтригувал от външният вид на мъжа, защото бил в официален костюм и с вратовръзка, иначе казано - не приличал изобщо на обичайните гъбари, любители на тихия лов. Поискал паспорта му. Станало ясно, че това е Андрей Романович Чикатило. След като записал името и фамилията му, служителят на реда го пуснал. А само няколко дена по-късно край спирка „Лесхоз“ открили тялото на Светлана. Естествено, много бързо изплувала и фамилията на мъжа с вратовръзката. Костоев проверил информацията. Оказало се, че Чикатило е бил вече задържан през 1984 г. по подозрение в убийства, но тогава бил освободен поради липса на доказателства. Заподозреният бил поставен под наблюдение. И на 20 ноември 1990 г. бил арестуван.

След ареста последвал обиск. В апартамента му милиционерите открили над двадесет кухненски ножа, както и куфарче, в което имало вазелин, въже и още едно хладно оръжие. Точно същото съдържание имало в куфарчето му и през 1984 г., когато Чикатило бил задържан за първи път. След експертиза се изяснило, че отпечатъкът от подметката на обувката на мъжа съвпада със следа, открита до една от жертвите. Станало ясно – „Ростовският изкормвач“ е Чикатило. Оставало само това да бъде доказано.

Андрей отричал всичко и се държал спокойно. Нервничели, напротив, милиционерите. Те нямали преки доказателства срещу Чикатило, а срокът за задържане изтичал. Тогава било решено на преговорите да бъде изпратен Бухановский. По време на разговора с него Чикатило заплакал неочаквано и си признал всичко.

Органите на реда разбрали, че Андрей е роден в село Яблочное, Сумска област. А се появил на бял свят през октомври 1936 г. Детството му било трудно, гладно и мизерно. Дядо му бил разкулачен, а баща му бил обявен за „изменник на Родината“, защото попаднал в плен по време на войната. Майка му често изливала върху него натрупаната си злоба. Андрей разказал и за своя по-голям брат, който бил изяден по време на глада в Украйна през 1933 г. Но милиционерите не успели да установят дали Степан Чикатило е съществувал наистина, или майката е измислила тази история, за да плаши Андрей. Но така или иначе, маниакът признал пред Бухановский, че след чутото в него се събудил интерес към канибализма. Споделил и за една своя младежка драма: първият му сексуален опит се оказал неуспешен и това нанесло тежък удар върху неговата психика. Оттогава започнали проблемите му с потентността и Андрей започнал да се страхува от жените.

Органите на реда научили с изненада, че Чикатило завършил няколко висши образования (три: инженерно, филологическо и идеологическо – бел. ред.), отбил военната си служба и създал семейство, което имало деца. Тогава се появили проблеми в работата му. Андрей, като станал учител, започнал да проявява нездрав интерес към своите ученици. Опитал се да съблече едно от момичетата, но претърпял неуспех. Ръководството на интерната, където работел бъдещият маниак, потулило случая, като просто помолило педагога да напусне „по свое желание“.

Семейството на Чикатило се преместило от Новошахтинск в Шахти – град в Ростовска област. Именно тук Андрей извършил първото си престъпление. От ръцете му загинала деветгодишната Лена Закотнова. Но убийството на момичето било приписано на Александър Кравченко, който впоследствие бил разстрелян (струва си да отбележим, че и до днес не е известно със сигурност кой е убил Лена, защото участието на Чикатило също не е доказано).

А после Чикатило ходел на лов и за момчета, и за момичета, и за възрастни жени. Той убивал с особена жестокост – режел с нож, избождал очи, отхапвал носове, езици, зърна и полови органи. При това често изяждал всичко това. Насилник, педофил, некросадист, некрофил и канибал – всички тези термини характеризират Чикатило.

Чикатило в съдебната зала

„Ростовския изкормвач“ бил изправен пред съда през пролетта на 1992 г., а разглеждането на делото приключило чак през есента. Чикатило се опитвал да се спаси по всякакъв начин. Правел се на луд с надеждата, че това ще му помогне да избегне разстрела. Късал дрехите си, крещял, че е забременял – изобщо, държал се максимално неадекватно. Но опитите му се провалили; експертизата доказала, че Андрей е извършвал престъпленията си съзнателно.

Чикатило бил признат за виновен за петдесет и три убийства и бил осъден на най-тежкото наказание. През февруари 1994 г. бил разстрелян. Между другото, Бухановский поискал да му дадат мозъка на Андрей за изследване. Но му отказали, защото по онова време екзекуциите се извършвали чрез изстрел в тила. Александр Олимпиевич бил убеден, че Андрей имал не просто раздвоение, а разтроение на личността. Първа личност – обикновен гражданин на Съюза, втора – маниак-канибал, и трета – буйстващ луд, който се проявил в съдебната зала.