БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС

ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ

Евангелия за детството

Евангелията от Новия завет съобщават само няколко истории, посветени на Исус като дете (например посещението на влъхвите и бягството в Египет, описани от Матей; Исус на дванадесетгодишна възраст в Храма – случай, описан от Лука). Християните от по-късно време били любопитни да научат повече за ранния период от живота на Исус и затова разказвали истории за него. Фолклорният характер на тези истории се открива лесно.

Една от най-значимите и съществени истории за „детството“ на Исус е евангелието от Тома за детството, което не трябва да се бърка с Коптското евангелие от Тома. Трудно е да се каже кога е написано това евангелие, вероятно някъде в началото на II в. Въпросът, залегнал в основата на неговото повествование, интригува някои християни дори и днес: ако Исус като възрастен е бил чудотворец и Син Божий, какъв е бил като дете? Според това повествование Той не бил просто малък пакостник.

Когато се появява за първи път в хода на повествованието, Исус прави глинени врабчета край реката в събота (Шабат). Минаващ наблизо юдеин вижда това и отива при баща Му Йосиф, за да му разкаже. Йосиф идва и мъмри Исус за нарушаването на Закона и оскверняването на съботата. Вместо да се извини, малкият Исус пляска с ръце и заповядва на врабчетата да полетят. Те оживяват, отлитат, чуруликайки, и по този начин следите от прегрешението са заличени.

Някой би могъл да очаква, че със Своята свръхестествена сила Исус би бил подходящ и интересен другар в игрите. Оказва се обаче, че момчето има избухлив нрав и не бива да Му се противоречи. Когато едно дете се блъска случайно в Него на улицата, Исус се разгневява и заявява: „Ти няма да продължиш по-нататък“ (гл. IV). Детето пада мъртво (впоследствие Исус го възкресява, заедно с други, които е проклел по една или друга причина). И гневът на Исус не се ограничава само с децата. Когато Йосиф Го изпраща на училище, за да се научи да чете, Исус отказва да отговаря по урока и да учи азбуката. Неговият учител Го призовава към сътрудничество. В отговор Исус отправя подигравателно предизвикателство: „Първо, ако знаеш, ни научи какво е алфа, и тогава ще ти повярваме за бета“ (гл. VI). Силно смутен, учителят удря момчето по главата, което се оказва най-голямата грешка в иначе блестящата му преподавателска кариера. Исус го погубва веднага. Йосиф е съкрушен и дава на майка Му настойчиво указание: „Не Го пускай навън: всеки, който Го разгневи, умира“.

С течение на времето обаче Исус започва да използва Своята сила за добро. Той спасява брат Си след смъртоносно ухапване от змия, изцелява болен и се показва като много сръчен в домакинската работа и в дърводелската работилница: когато дърводелецът Йосиф изрязва неправилно напречните греди, Исус поправя грешката му по чудодеен начин. Евангелието завършва с това как 12-годишният Исус поучава в Храма, заобиколен от книжници и фарисеи, които Го слушат внимателно и благославят Мария за чудното дете, което е дарила на света.

Темата за благославянето на Мария се разглежда и в някои други евангелия за детството, най-известно от които е книгата, наречена „Протоевангелие от Яков“. Тази книга се нарича „протоевангелие“, защото сюжетът ѝ е изграден върху събития, случили се преди раждането на Исус, и по-специално се отнася до забележителната личност на Мария. Очевидно е, че Исус не дошъл на този свят по обичайния начин, защото, според вярванията на християните, Неговата майка била девица. Но защо била избрана точно тя да стане майка на Божия Син? Повествованието в това евангелие ни предава някои благочестиви размишления и дава отговор: и Мария е родена по чудодеен начин и е обречена да служи на Господа още в ранната си възраст.

Историите, които се срещат в това повествование, станали източник на много легенди за Мария и Йосиф, които били общоизвестни през целия период на Средните векове. Каза се, че родителите на Мария били праведни и изключително богати юдеи – Йоаким и неговата предана съпруга Анна (по този начин Мария не произхождала от обикновено селско семейство, както често твърдели противниците на християните). Раждането на Мария е свръхестествено; то напомня раждането на пророк Самуил в Еврейската библия и на Йоан Кръстител в Новия завет: майка ѝ била възрастна и безплодна, докато Господ не чул молитвите ѝ и не ѝ пратил дете. Мария израснала в пълно благочестие: на тригодишна възраст била предадена в Храма, където живяла до дванадесетата си година; за нея се грижели свещениците, а всеки ден я хранел ангел Господен. Когато навършила дванадесет години, свещениците не можели да ѝ позволят да остане в Храма (защото трябвало да започне месечният ѝ цикъл, което би застрашило чистотата на светилището) и започнали да търсят някой подходящ за ролята на неин законен настойник. Повикали всички неженени мъже в Израил и един от тях бил избран по чудодеен начин: възрастният вдовец Йосиф, който имал деца от предишния си брак (така че „братята“ на Исус всъщност били негови доведени братя, а не деца на Мария).

Като отвел Мария в дома си, Йосиф не я докоснал даже с пръст; докато отсъствал по работа да строи къщи, Мария заченала дете от Светия Дух. В този момент тя била на шестнадесет години. Всички подозират, че е извършила прелюбодеяние или че Йосиф е бил за нея нещо повече от настойник, но свръхестествени знамения показват, че тя е чиста и че той няма нищо общо със зачеването.

Когато наближило времето за раждане, Йосиф и Мария били принудени да отидат във Витлеем, за да участват в преброяване на населението. Но преди да стигнат до града, родилните болки на Мария започнали. Йосиф намерил в пустата местност една пещера, където можела да роди на спокойствие. И тя родила, докато навън Йосиф видял как времето буквално спира, докато Божият Син се появявал на бял свят. Йосиф се погрижил да извика на помощ една юдейска акушерка, която дошла, за да прегледа младата майка. Друга акушерка, Саломея, заявила, че няма да повярва, че Мария е девица, докато не я прегледа след раждането. За нейно огромно изумление, Мария все още била „непокътната“, дори след раждането. Следователно, тук Мария не само зачева детето като девица, както е описано в Новия завет, но остава девица и след раждането.

Всички тези истории стават част от християнските предания за Мария, майката на Исус, която започват да почитат в църквата не само като Благословена дева, но в крайна сметка и като Богородица.

(Следва)