МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ДЪРВА“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „КРАДЦИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДЪРВА

И не веднъж, и не два пъти си спомням тези свещени думи — дърва.

Това реално произшествие се случи на Коледа. Вестниците отбелязаха с дребен шрифт в рубриката „Криминални хроники“, че това е станало еди къде си и еди кога си.

А аз съм човек любопитен. Не се задоволих със сухите вестникарски редове.

Хукнах на адреса, намерих виновника за произшествието, спечелих доверието му и го помолих да освети по-подробно цялата история.

На бутилка бира цялата история беше осветена.

Читателят е недоверчиво същество. Ще си помисли: как ловко лъже този човек.

А аз не лъжа, читателю. И сега мога, читателю, да погледна в твоите ясни очи и да кажа: „Не лъжа“. И изобщо никога не лъжа и се старая да пиша без измислици. Не се отличавам с фантазия. И затова не обичам да пилея скъпоценните си жизнени сокове за някакви си несъществуващи измислици. Зная, драги читателю, че животът е много по-важен от литературата.

И така, бъдете добри да изслушате този почти коледен разказ.

Дървата — каза моят събеседник, — са скъпоценно нещо. Особено, когато падне снегът и удари студът, по-хубаво нещо от дървата на този свят няма да намериш.

Дърва дори за имен ден можеш да подариш.

На Елизавета Игнатевна, моята зълва, ѝ подарих за рождения ден една наръч дърва. А Пьотр Семьонич, нейният съпруг — горещ и кибритлия човек — ме удари надвечер по главата с една цепеница, кучият му син.

— Това — казва, — не ти е деветнадесета година, че да ми подаряваш дърва.

Но въпреки това не си промених мнението за дървата. Дървата са нещо скъпоценно и свято.

И дори когато минаваш по улицата покрай някоя ограда, да речем, а студът те щипе, почукваш неволно по дървената ограда.

А крадецът на дърва е специална порода. Джебчията в сравнение с него е дребна риба.

Крадецът на дърва е отчаян човек. И не можеш да го хванеш лесно в крачка. А ние хванахме крадеца случайно.

Дървата бяха нацепени на двора. И започнаха тези общи дърва да изчезват. Всеки ден по три-четири цепеници липсват. А Серьога Пестриков от четвърти номер се пени най-много.

— Трябва — вика, — момчета, да пазим. Иначе — вика, — няма да пипнем по никакъв начин крадеца.

Народът се съгласи. Почнахме да пазим. Пазим по ред, а дървата пак изчезват.

Минава месец. И идва при мене моят племенник, Мишка Власов.

— Аз — вика, — чичо, както знаете, членувам в съюза на химиците. И мога да ви дам по роднинска линия на тънка цена един динамитен патрон. А вие — вика, — сложете патрона в една цепеница и чакайте. Ние — вика, — петрозаводските, правим все така при нас, и крадците се плашат от това и не смеят да крадат. Средството — вика, — е страшно.

— Давай — викам, — кучи сине. Още днес ще го заложим.

И го донесе.

Издялах дупка в една цепеница, сложих патрона. Замазах го. И подхвърлих небрежно дръвцето върху останалите дърва. И чакам: какво ще стане.

Вечерта в къщата избухна взрив.

Народът се уплаши смъртно — мислят си бог знае какво, но аз си зная, и племенникът Мишка знае къде спи рибата. А рибата е в това, че патронът гръмна в четвърти номер, в печката на Серьога Пестриков.

Не казах нищо на Серьога Пестриков, само погледнах тъжно подлото му лице, разнебитеното му жилище, купчините тухли на мястото на печката, разбитите врати и излязох мълчаливо.

Имаше една жертва. Квартирантът на Серьога — инвалидът Гусев — умря от уплаха. Една тухла го беше цапардосала по кратуната.

А Серьога Пестриков и неговата преподобна майка все още живеят върху руините. И цялото семейство след Нова година ще се изправи пред съда за кражбата и за липсващите дървата.

И само едно ми е обидно и досадно, че сега Мишка Власов си приписва, кучият му син, всичките лаври.

Но аз пред съда ще кажа: какви могат да бъдат неговите лаври, ще кажа, след като аз дупчих цепеницата и аз заложих патрона? Нека съдът да разпредели лаврите.

1926 г.