ОБОБЩИЛ: Gemini 3 Pro
РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
В рецензията си за „Асако 1 и 2“ Питър Брадшоу предлага (в "Гардиан" - бел. П. Н.) фин и интелигентен прочит на филма на Рюсуке Хамагучи – прочит, който не се фокусира толкова върху сюжета, колкото върху начина, по който киното разглежда любовта.
Обръщане на погледа
Първото, което Брадшоу откроява, е обръщането на класическия кинематографичен модел. Обикновено сме свикнали да виждаме мъж, обсебен от красива, загадъчна жена. Тук ролите са разменени: жената е тази, която е обсебена от мъжката красота.
За Брадшоу това не е радикална революция, а по-скоро интелигентно разместване на познати елементи – същата стара история за идеализацията, но разказана от друга гледна точка.
„Анти Vertigo“
Критикът прави директна препратка към „Световъртеж“ на Хичкок. Ако там мъжът проектира фантазията си върху жената, то в „Асако 1 и 2“ Асако проектира любовната си обсебеност чрез физическата прилика между двама мъже.
Брадшоу нарича филма „анти Vertigo“, но подчертава, че Хамагучи не се интересува от някаква мистерия или психологически трилър. Двойникът не е загадка за разгадаване, а метафора, която работи на емоционално, а не на логическо равнище.
Реализмът и неудобният въпрос „защо?“
Появява напрежение, което Брадшоу не подминава. Филмът е поставен в напълно разпознаваем съвременен свят, но ни предлага двама мъже с абсолютно еднаква външност, изиграни от един и същи актьор.
Зрителят, разбира се, очаква обяснение – и не го получава. Според Брадшоу филмът нито дава ясно обяснение, нито успява да прикрие напълно липсата му. Това е слабост, но и част от поетиката на творбата.
Централната тема: примиряването
Сърцевината на анализа на Брадшоу е идеята за settling – примиряването.
Баку е фантазията: красив, харизматичен, разрушителен. Рьохей е реалността: стабилен, надежден, добър.
Асако не избира зрелостта, а сигурността, докато продължава да носи в себе си идеализирания образ на първата любов. Това не е романтичен триумф, а човешка слабост, в която Брадшоу разпознава универсален опит.
Любовната самозаблуда
В края на своята рецензия Брадшоу излиза извън рамките на филма. Всички ние пазим спомен за някогашно разбито сърце – особено днес, когато социалните мрежи поддържат постоянна видимост на „онзи човек от миналото“. Така около него се изгражда фалшива романтична аура, която избледнява трудно.
Затова за Брадшоу „Асако 1 и 2“ е не просто любовен филм, а ироничен и проницателен разбор на любовната самозаблуда – тихо, наблюдателно кино, което не дава отговори, а оставя зрителя да разпознае себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.