неделя, януари 11, 2026

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ


ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО


В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ

Считайте това за продължение на разказа за доблестната любовница на ботаника.

Когато се подготвях да пиша романа „Соколът и лястовицата“, попадах на най-разнообразни материали за женския кросдресинг през осемнадесети век. Някои истории са не по-малко удивителни от биографията на уханната Жанна Баре. Ще разкажа още една – и приключваме с преобличанията.


Ако ви попитам кой е този, макар и без мустак, но наперен офицер, вие, разбира се, ще отговорите веднага: е как, това е нашата гордост, героичната Надежда Дурова, авторката на „Записки на девицата кавалерист“. В детството си, като мнозина други, аз я обожавах – гледах „Хусарска балада“ и направо се влюбих.

По-късно, много след това, прочетох, че Дурова съвсем не била девица, а избягала съпруга и майка кукувица. И изобщо Надежда Андреевна била, изглежда, доста странно същество; сред нейните съвременници се считало за признак на добър тон да ѝ се присмиват. Но не това се превърна в главното ми разочарование. Изясни се, че нашата Дурова не е чак толкова уникална. В Европа било пълно с подобни кавалеристки.

Първата и най-известната от тях е ирландката Кристиан (може и Кит) Кавана (1667–1739), чиято биография написал някога самият Даниел Дефо (заглавната страница на книгата е по-долу).

Тя живеела в Дъблин и била най-обикновена млада жена: имала мъж гуляйджия, била собственичка на пивница, родила две деца и носела трето. И изведнъж благоверният ѝ (казвал се Ричард Уолш) изчезнал. След известно време от него пристигнало писмо, че е завербуван насилствено и изпратен да воюва в Холандия. В онези времена принудата да защитаваш родината ставала с отвличане. (Впрочем, у нас това се случва май и сега.)


Любящата Кит оставила децата на грижите на майка си и заминала през морето, за да спаси злочестия си съпруг. Било по-евтино и лесно да предприеме това пътуване за държавна сметка, затова храбрата жена отрязала косата си, преоблякла се в мъжки дрехи и постъпила също на военна служба – първоначално като пехотинец.

С това приказката за Герда и Кай свършва и започва сюжет от съвсем друг жанр.

Представете си, войнишката участ се оказала неочаквано по вкуса на младата ирландка. Тя не се бояла от опасностите, приключенията бунели кръвта ѝ, а общуването с другарите главорези я обогатявало духовно.

Кит участвала в битки, била ранена два пъти, попаднала в плен при французите, била разменена обратно – и продължила военната служба.

“Корнет, вие сте жена?!“

Уволнили я от армията по съвсем неженски повод: убила на дуел сержанта на своята рота. При това двубоят се случил заради жена. Кит подражавала много старателно на напет войн: пиела ром, мародерствала, играела на карти и не изпускала случай да поухажва някоя красавица – без да довежда флирта до граници, които застрашавали да я разобличат. Веднъж някаква проститутка дори заявила, че Кит е баща на детето ѝ и поискала пари за издръжка на своето копеле. Кит платила с охота на наглата уличница.

Особено много започнах да уважавам предпазливата кросдресърка, когато прочетох, че разработила система да уринира права, за което конструирала някаква хитра тръбичка от сребро и кожа.

Ето я красавицата

След като се уволнила, Кит не издържа дълго в цивилния живот – вероятно не ѝ достигал адреналинът. Този път постъпила при кралските драгуни, превръщайки се в истинска девица кавалерист.

При все това продължавала да издирва своя съпруг. По онова време в кралските въоръжени сили още нямало бази данни, а нисшите чинове се зачислявали не толкова по име, колкото „на бройка“, затова издирването отнело цели тринадесет години.

Кит попаднала на своя изчезнал съпруг по чиста случайност и в много неподходящ момент – коварният измамник тъкмо се забавлявал с някаква холандка.

В този миг девицата кавалерист скъсала окончателно с женското си минало, пратила мъжа си там, където му е мястото, и продължила да служи безгрижно – вече не в името на семейството, а за свое удоволствие.

Тайната на Кит се запазила цели петнадесет години и била разкрита само заради ново, тежко раняване. Докато героят лежал в безсъзнание, хирургът открил „неправилни“ полови белези.

Оттам нататък съдбата ѝ се стекла по-малко екзотично, но все пак интересно. Оставили разкритата травеститка в армията, но вече не като драгун, а като маркитантка. Блудният съпруг се завърнал и продължил да кръшка (веднъж Кит била принудена дори да отреже носа на поредната съперница – за да я направи по-малко привлекателна). А когато Ричард бил убит в сражение, неутешимата мисис Уолш преобърнала двеста трупа, преди да открие своя свиден съпруг и да го предаде на християнско погребение.

После имало други мъже и други съпрузи, последният от които (разбира се, също войник) се казвал Дейвис. Затова в историята Кит остава с името Кристиан Дейвис. Добрата кралица Анна отпуснала на ветеранката немалка пенсия: по един шилинг на ден.

А вие ми разправяте за Надежда Дурова.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.