Стенли Прусинър(Stanley Prusiner)
28 май 1942 г.
Физиология или медицина
(За откритието на прионите - нов биологичен принцип за инфекция)
Стенли Прусинър е американски невролог и биохимик, чиято работа буквално пренаписа правилата на съвременната биология. Неговото научно дело е класически пример за това как един изследовател може да се изправи срещу общоприетото мнение и накрая да се окаже прав, печелейки Нобелова награда за откритие, което първоначално е било определяно от мнозина като научна ерес.
През 70-те години на миналия век медицината се бори с група странни заболявания, които разрушават мозъчната тъкан, като болестта на Кройцфелд-Якоб при хората и скрапи при овцете. По това време научната общност вярва, че тези дегенеративни процеси се причиняват от мистериозни „бавни вируси“, които имат изключително дълъг инкубационен период. Прусинър се заема сериозно с този проблем през 1972 г., подтикнат от личната драма на негов пациент, починал от деменция, причинена именно от Кройцфелд-Якоб.
След години на упорити изследвания, през 1982 г. Прусинър публикува хипотеза, която шокира научния свят. Той твърди, че инфекциозният агент не е нито вирус, нито бактерия, нито какъвто и да е познат микроорганизъм. Той установява, че този агент не съдържа никакъв генетичен материал — нито ДНК, нито РНК. Прусинър нарича този нов тип патоген „прион“ (от английското prion – съкращение от proteinaceous infectious particle).
Според теорията на Прусинър, прионът е нормален протеин, който се намира в клетките на бозайниците, но е придобил неправилно нагъната пространствена структура. Опасността се крие в способността на този „сгрешен“ протеин, при контакт с нормалните протеини, да ги принуждава също да променят формата си по негов модел. Това предизвиква разрушителна верижна реакция, която води до натрупване на протеинови плаки, превръщане на мозъчната тъкан в гъбоподобна маса и неизбежна смърт на невроните.
Прусинър преминава през десетилетие на остри критики и скептицизъм, защото идеята за инфекция без нуклеинови киселини противоречи на фундаментална догма в биологията. Въпреки това, той доказва методично правотата си чрез поредица от експерименти. Признанието идва през 1997 г., когато му е присъдена Нобелова награда за физиология или медицина. Наградата е историческа, защото Прусинър е един от малкото лауреати в тази категория, получили отличието самостоятелно, без да го споделят с други учени.
Днес неговото откритие е в основата на изследванията на редица невродегенеративни заболявания. Учените проучват дали механизми, подобни на прионните, стоят в основата на болести като Алцхаймер и Паркинсон. Стенли Прусинър продължава своята активна дейност и днес като директор на Института за невродегенеративни заболявания към Калифорнийския университет в Сан Франциско, посвещавайки усилията си на намирането на терапия за тези фатални състояния.
Съставил: Gemini 3
Редактор: Павел Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.