МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ТАТКО“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „КРАДЦИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ТАТКО

Наскоро Володка Гусев го отнесе в съда. Признаха го за баща на пеленаче със задължително удържане на една трета от заплатата му. Мъката на младия щастлив баща беше неописуема. Много тъгува той по този повод.

„На мене — казва той — винаги ми е било противно да гледам бебета. Ритат с крака, реват, кихат. Толстовката ми също, съвсем лесно, могат да изцапат. Направо няма живот от тези бебета.

А тук и на такава дребосък пари му брой. Една трета от заплатата му давай. Ей така — за няма и нищо. Та от това човек направо може да се разболее. Аз на народния съдия така му и казах: — Смешно е — казвам, — другарю народен съдия. Направо — казвам — е смешно какви ненормалности стават. Такава едно — казвам — малко парче, а на него една трета. Че за какво — казвам — му е една трета? Бебето — казвам — нито пие, нито пуши, нито на карти играе, а ти му плащай всеки месец. Човек — казвам — може да се разболее от такива ненормалности.

А съдията казва: — А вие какво ще кажете за бебето? Признавате ли го, или не? Аз казвам: — Странни са думите ви, другарю народен съдия. Направо — казвам — до болка обидни думи. Аз — казвам — мога да се разболея от такива думи. Натурално — казвам — това не е мое бебе. Само че — казвам — зная чии са тези интриги. Тази — казвам — Маруска Коврова се е разтревожила за моите пари. А аз самият — казвам — тридесет и две рубли получавам. Десет и седемдесет и пет дай — ами това на какво ще прилича? Значи аз — казвам — в скъсани гащи да ходя. А в същото време — казвам — паралелно с това, Маруска рояли ще си купува и батистени жартиери с моите пари. Тю — казвам — да го вземат дяволите, какви неприятности! А съдията казва: — Може и да е ваше. Вие — казва — си припомнете. Аз казвам: — Няма какво да си припомням. Аз — казвам — от тези припомняния мога да се разболея... А колкото до Маруска — беше дошла веднъж в квартирата ми. И в трамвая — казвам — се возихме веднъж. Аз платих. Само че — казвам — не мога заради това да правя цял живот месечни вноски. Недейте ме моли...

Съдията казва: — Щом се съмнявате за бебето, сега ще го огледаме и да видим какви са му наличните белези.

А Маруска стои точно до него и развива бебето си.

Съдията погледна бебето и казва: — Нослето е досущ ваше. Аз казвам: — Аз — казвам — извинявам се, от нослето не се отричам. По нослето наистина прилича на мене! За нослето — казвам — съм готов винаги три рубли или три и половина да внасям. Но затова пък — казвам — останалият организъм не е изобщо мой. Аз — казвам — съм подчертан брюнет, а тук — казвам — извинявам се, бяло като врата. За такова бяло — рубла или две и половина най-много мога да внасям. Че за какво — казвам — повече, след като то дори в профсъюза не членува.

Съдията казва: — Приликата наистина е относително понятие. Макар че — казва — нослето е досущ като на таткото.

Аз казвам: — Нослето не е доказателство. По нослето — казвам — уж прилича на мене, ама дупките в нослето сякаш не са мои — много са мънички тия дупки. За такива — казвам — дупки не мога да плащам повече от една рубла. Разрешете ми — казвам — другарю народен съдия, да си вървя и да не се бавя повече.

А съдията казва: — Почакай малко. Сега ще произнесем присъдата. И я произнасят — една трета от заплатата ми.

Аз казвам: — Пфу на всички ви! От такива — казвам — работи човек може да се разболее.

1926 г.