БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО

Наскоро писах за „фаталните жени“. Ето ви още една история – за жена, която била фатална в най-прекия смисъл на думата, без всякакви романтични конотации. Този, който срещнел Бел Гънес, срещал самата Съдба.

Аз, може да се каже, съм професионален колекционер на всякакви злодеи, но друго подобно същество едва ли познавам. В него всичко е загадка. (Местоимението в мъжки род тук би било съвсем подходящо – много ми се иска да последвам примера на Екатерина Втора, която лишила с императорски указ серийната убийца Салтичиха от „милосърдното женско звание“ и постановила „да се счита за мъж“.)

Но ще възклицавам и ще кърша ръце накрая. А сега ще започна с представяне на фактите.

На снимката виждаме грижовна майка с очарователни дечица.

Това е Бел Гънес, родена в Норвегия през 1859 година. Право да си кажем – не е красавица. Името, с което се е появила на белия свят – Бринхилд, – ѝ прилягало повече от „Бел“ (Красавица – бел. прев.). Но въпросът не е във физическите данни. Жената, която ни гледа от снимката с тежък поглед на влечуго, убила всичките тези деца (нейни собствени). А също и поне още четиридесет души. Не наведнъж, а постепенно. В продължение на много години. Заради пари.

Биографите смятат, че станала чудовище след едно ужасно произшествие, което се случило в младостта ѝ. Някакъв селски богаташ я пребил, когато била бременна, от което младата жена пометнала. Твърди се, че оттогава не била вече същата. Не зная. Дори и да е така, това едва ли променя нещо.

Човекът, който причинил злината на младата Бринхилд, умрял скоро от болки в корема, а жената заминала за Новия свят, където приела ново име.

Там тя се омъжила за един бакалин. Родила деца. Две от тях умрели в ранна възраст от остри стомашни болки. Лекарите решили, че е от колит. За щастие, малките били застраховани, така че за утеха на нещастната майка останали добри пари.

През 1900 г. починал и съпругът – в последния ден, преди да изтече старата му застраховка, и в първия ден от влизането в сила на новата. Лекарят заподозрял отравяне със стрихнин, а и роднините на покойния настоявали за разследване, но някак си всичко се разминало. Смъртта била приписана на болно сърце. Двойната застраховка вдовицата похарчила за купуването на ферма.

По това време тя си намерила вече нов сърдечен приятел – заможен вдовец с малка дъщеря. Но на Бел не ѝ вървяло в семейното щастие. Доведената ѝ дъщеричка без никаква причина взела, че умряла седмица след сватбата. Половин година по-късно трагична злополука сполетяла и съпруга: на главата на горкия човек паднала тежка месомелачка и му разцепила черепа. Е, не му провървяло на човека, случва се. А Бел получила три хиляди долара от застраховката му.

В последвалите години тя се опитвала още много пъти да се омъжи. Публикувала обяви във вестниците: симпатична вдовица търси за спътник в живота солиден човек със средства. Кандидати не липсвали. Много мъже започнали кореспонденция с Бел, а някои отивали по-късно да ѝ гостуват с най-сериозни намерения, вземайки със себе си и своите спестявания. Всички до един изчезвали безследно. Никой не ги издирвал особено, защото Бел канела при себе си самотни хора.

Но веднъж се случило досадно недоразумение. След изчезването на поредния „жених по обява“ се оказало, че той има брат. Братът намерил в документите му покана от Бел Гънес – с адрес. Заподозрял нещо нередно. Първо пишел тревожни писма, а после съобщил, че скоро ще пристигне лично.

По това време Бел се оплакала на шерифа, че Рей Ламфър, работник във фермата, я тормози с любовните си преследвания. Той, виждате ли, се побъркал съвсем от страст, страдал от пристъпи на болезнена ревност и заплашвал да изгори къщата. Тя изгонила лошия човек, но се опасявала много за себе си и за децата си.

Бел се тревожела не напразно. На 28 април 1908 година фермата изгоряла. На пепелището намерили четири овъглени трупа: три детски и един женски. Това била Бел Гънес, която успели да разпознаят единствено по зъбната протеза, и трите ѝ дечица (тези от снимката).

На мястото на ужасната трагедия

Разкопавайки пепелището, работниците се натъкнали на още един скелет. После на още един, и още, и още. Общо били открити останките на дванадесет души.

Намерили и арестували Ламфър, който бил заподозрян в извършването на всичките убийства – предполагаемо от ревност към кандидатите за женитба с Бел. Доказателствата били недостатъчни, за да осъдят обвиняемия на смърт. Но Ламфър се държал странно, мърморел неясни неща и получил дълга присъда лишаване от свобода. Година по-късно починал от туберкулоза, а преди кончината си направил признание пред свещеника, което хвърлило Америка в ужас.

Оказало се, че във фермата били убити общо 39 (тридесет и девет!) кандидати за женитба. Труповете на повечето от тях били изядени от прасетата или разтворени в яма с негасена вар. Всичките били убити собственоръчно от Бел.

„Модус операнди“ на вечната невеста бил следният. Тя посрещала скъпия гост, уверявала се, че той носи със себе си чек или пари, след което го упоявала със сънотворно и го убивала. А по-нататък вече проявявала фантазия: някого закопавала, някого разтваряла във варта, някого разсичала на части и го подхвърляла на прасетата.

Ламфър помагал на своята стопанка, защото наистина я обожавал с цялото си сърце. Тя, изглежда, дори не деляла парите с него.

Когато работата станала напечена, Бел решила да изчезне. Наела нова прислужница, родом от други места. Още в първата нощ я убила, облякла я в своята рокля и оставила до нея зъбната си протеза. Убила децата. Подпалила къщата. Погрижила се подозрението да падне върху Ламфър. Най-поразителното е, че не се съмнявала в него – била сигурна, че той няма да я предаде.

Ламфър, невинната жертва на съблазнителката

Когато истината излязла наяве, вече било твърде късно да се търси истинската престъпница.

Ако очаквате разказ за това как законът настигнал злодейката и я наказал заслужено – напразно. Реалният живот е калпав сценарист. Той обожава пушки, които не стрелят, отворени финали и престъпления без наказание.

Бел Гънес така и не била заловена. През следващите десетилетия на няколко пъти била уж забелязана в различни градове на САЩ. За последен път през 1931 година. А може би това дори не била тя.

В тази отвратителна история всичко е една пълна загадка.

Първо, не е ясно с какво това страховито бабище (тегло – 90 кг) омагьосвало така мъжете. И въпросът не е в горкия Ламфър, който изглежда бил полуидиот. Но тази необразована имигрантка умеела да пише писма, които вдъхвали доверие и симпатия. (Чел съм ги – наистина са не много зле написани.) Не много млади, помъдрели от живота хора летели към фаталната ферма като пеперуди към огън. И виждайки с очите си колко малко симпатична е мисис Гънес, незнайно защо не потегляли обратно.

Поразява хитроумието, с което чудото невеста въртяла толкова години своя човекояден бизнес. От всяка жертва тя получавала не чак толкова много, но принципът „капка по капка вир“ работел отлично. Общо, според свидетелството на Ламфър, Бел натрупала четвърт милион долара – огромна сума за Америка от началото на XX век.

Всички убити така и не били разпознати

Има нещо отвратително и нечовешко в методичността, с която Бел инсценирала своето изчезване. Основният трик бил, разбира се, със смъртта на децата. Та на кого би му минало през ума, че са умъртвени от собствената си майка? Ако Ламфър не се бил разприказвал преди смъртта си, никой никога нямало да разбере, че истинската убийца е Бел и че е жива. При всички положения Бел измамила всички и се измъкнала суха от водата. Много вероятно е някъде на друго място, под друго име, да е намерила ново приложение на талантите си и също така безнаказано, щом не попаднала отново в историята на криминалистиката.

Но най-голямата загадка, която не ми дава покой като писател, е душевната нагласа на абсолютното чудовище. Не ми достига въображение, за да си представя вътрешния свят на Бел Гънес. Макар че по-скоро той е бил прост и скучен, като анатомията на някакъв бацил. Понякога много ни се иска адът да съществува, нали?

(Следва)