БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР

Чух наскоро по BBC края на предаване за една жена с необикновена съдба – някоя си Наталия Сергеева. Нещо фантастично за едно кученце, заради което едва не се провалил десантът на съюзниците в Нормандия.

Стана ми интересно: нима е възможно това? Започнах да търся и открих дневника на същата тази Сергеева (казвала се Лили, а не Наталия – сменила руското си име). Книгата е доста рядка, не е преиздавана почти половин век. Всички приключения и преживявания са описани подробно, ден по ден. Усеща се силен характер, някаква особена безразсъдност и освен това необикновен чар, с който единствено може да се обясни загадката на агент Treasure.

Лили-Наталия Сергеева

Но тази история трябва да се разказва по ред.

През 1940 година, малко след поражението на Франция, една 25-годишна парижанка от руски произход (между другото, племенница на генерал Милер – същият онзи, когото чекистите отвлекли) предложила услугите си на Абвера.

Немците я приели с разтворени обятия, което не е изненадващо. Първо, тази дъщеря на белоемигранти имала роднини в цяла Европа и, което е особено важно, в Англия. И второ, Лили била знаменитост. Още като съвсем младо момиче прекосила пеша цяла Европа и написала за това книга. А точно преди войната съвсем сама стигнала с велосипед от Париж до Сайгон.

Това и в днешно време е рисковано пътешествие, а представете си през 1940 година…

Освен това, Сергеева била талантлива художничка, което също имало значение, защото за шпионина от онова време важна роля играели зрителната памет и умението да се правят „кроки“ (от фр. croquis `скица, чертеж` - бел. прев.) – точни рисунки на терена.

Но предполагам, че най-голямо впечатление на офицерите от германското разузнаване направила самата Сергеева. Тя е била дръзка, взискателна и безстрашна – истинска, стопроцентова търсачка на приключения. Не често в ръцете на вербовчиците попадал такъв човешки материал.

Цялата първа половина от дневника се чете като комедия на абсурда, развенчаваща мита за германската акуратност и смъртоносната ефективност на Абвера.

Постоянни гафове, пропуски, идиотски недоразумения, некомпетентност, нехайство и кафкианската заплетеност на германския бюрократичен лабиринт довели до това, че не успели да прехвърлят Сергеева в чужбина – забележете! – ЦЕЛИ ТРИ ГОДИНИ. В случая имало и изгубени шифрограми, и радиограми, изпратени на грешен адрес, и началник, преживяващ любовна драма в най-неподходящия момент. (Подозирам, че точно така се случват нещата в реалния живот на шпионите – секретността е съпътствана винаги от хаос, безсмислици и неразбории.)

Рисунка на Лили

В крайна сметка едва през есента на 1943 година Лили се озовала най-после в неутрална Испания.

По план Сергеева трябва да се яви в британското консулство за виза, което изпълнила надлежно.

Попитали я: „Отивате в Англия, за да се видите със своите роднини ли?“

„Не — отговорила Лили. — Отивам да шпионирам за немците“.

„Благодаря — казал след кратко мълчание невъзмутимият англичанин. — Работата ми е много скучна, а вие ме развеселихте“.

Не повярвали веднага на младата парижанка, че се е оставила нарочно да бъде завербувана от Абвера и чакала търпеливо прехвърлянето си зад граница, за да стане двоен агент. Лили обяснява в дневника си своя план за лична война с фашизма, съставен и осъществен индивидуално, по следния начин: „Това е от яростта на една жена, която не може да се сражава с оръжие в ръка“.

Но скоро британците разбрали какъв късмет са извадили и Лили получила кодовото си име Treasure (Съкровище).

Лили и асът на шпионажа Емил Климан

Оказало се, че тя е личен агент на прочутия майор Климан, куратор на германската разузнавателна мрежа в Англия. И задачата, която Сергеева получила, била с наистина епохално значение.

Немците очаквали десант на съюзниците, но не знаели къде да съсредоточат основните си сили – в Нормандия или в Па дьо Кале. Сергеева трябвало да се установи в югозападната част на Албион и да разбере дали няма струпване на войски и плавателни съдове срещу крайбрежието на Нормандия.

Възниква въпросът: защо Климан се доверявал толкова безрезервно на сведенията на една-единствена агентка? Вероятно причината е в прословутия „човешки фактор“. Лили притежавала феноменална дарба да вдъхва доверие. Иначе коравият абверовец не би плакал на рамото ѝ за своята любовна драма.

Как да не го обичаш?

Дотук всичко прилича горе-долу на обикновен шпионски сюжет. Но това е само защото не съм разказал още за кученцето.

Лили имала фокстериер на име Бабс, когото обичала, изглежда, повече от всичко на света. Немците се примирили с факта, че Сергеева ще замине на мисия с куче: такова било задължителното условие на своенравната агентка. Климан преценил, че за конспирацията това е дори добре – кой би заподозрял в шпионаж някаква глупачка с къдрици и сладко пале?

По време на срещата си със служителите на английското МИ-6 Лили заявила, че не иска нито пари, нито награди, но без Бабс няма да лети за Англия.

Мила женска прищявка, помислили си англичаните и обещали, че Бабс ще бъде доставен от Гибралтар отделно, малко по-късно.

Но излъгали. По закон кучето трябвало да прекара шест месеца в карантина и никаква сила, никакви висши съображения не можели да променят това. Защото правовата държава е ужасно досадно нещо. Тя не признава изключения.

Лили била потресена от това вероломство до дъното на душата си. Тя вършела своята работа, водела радиоигра, захранвала немците с дезинформация. Но се разочаровала от англичаните и всеки ден ги ядосвала с упреци и скандали. Британците изобщо не ѝ харесали. В дневника ѝ пише: „Възхищавам се на упоритостта, хладнокръвието и издръжливостта на англичаните. Но не бих искала да бъда като тях. Аз искам да обичам и да мразя, да чувствам, да вибрирам, да живея. А те са студени, сковани, непроницаеми“. (Все пак тя била истинска рускиня – кръвта на вода не става.)

Един характерен щрих към нрава на капризната дама.

В началото на 1944 година открили у Сергеева тежко заболяване на бъбреците, изискващо незабавна хирургическа намеса. Лили отказала, защото това щяло да провали цялата радиоигра. „Не бива да се отлага операцията, иначе след шест месеца ще умрете“, казали ѝ лекарите. „Нищо — отговорила тя, — по това време ще бъдем вече във Франция“.

И точно тогава дошла вестта, че мъчещото се в карантина кученце починало.

Покрусена от скръб, Лили започнала да мисли за отмъщение. Тя имала кодов знак, получен от Климан: авариен сигнал, че работи „под контрол“. Ако радистката дадяла на Абвера да разбере, че предава дезинформация, десантната операция щяла да се провали, Вторият фронт нямало да бъде открит и било много вероятно войната да свърши по съвсем различен начин – заради фокстериера Бабс и строгостта на британската карантинна служба…

Не, Лили не направила това. Но веднъж споделила за изкушението си пред началството, което... Е, можете да си представите реакцията на началството.

Неуравновесената радистка била заменена с друга и играта била доведена до край, а лейтенант Сергеева била прехвърлена от разузнаването в армията. Кучешкият апокалипсис не се състоял.

Трябва да кажем, че доверието на немците към сведенията на Лили било толкова голямо, че дори след десанта в Нормандия Вермахтът още цял месец и половина държал най-боеспособните си части в Па дьо Кале, очаквайки от основния десант.

Тази жена ми харесва ужасно много. Защото била много... жена. Ако обичаш – пък било то и фокстериер, да не се замисляш за рационалност и чувство за мярка. Когато на едната везна е любовта, а на другата – целият свят, да направиш избора си без колебание. Мисля, че всеки мъж би искал да го обичат така, както Лили обичала своя Бабс.

И още нещо. Книгата на Сергеева се казва „Сама срещу Абвера“, но в първото издание заглавието било авторското: просто „Сама“. И в това е, според мене, ключът. Има такива хора, които са със света в режим тет-а-тет. Съвсем сами прекосяват пеша Европа, сами пътуват с велосипед през Азия, сами водят война с фашизма и ако имат някой наистина близък, то това е най-много едно куче. Вероятно Лили Сергеева е била от тази порода.

А в диагнозата английските лекари сгрешили. Със своята пренебрегната болест Лили живяла не шест месеца, а цели шест години. Починала на тридесет и пет. И да се надяваме, че се е събрала на оня свят със своя Бабс.