МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

РАБОТЕН КОСТЮМ

Ето докъде я докарахме, граждани! Работникът дори в ресторант не може да отиде — не го пускат. Гледат накриво работния му костюм. Много мръсен бил, демек, за обстановката.

Тъкмо от това пострада Василий Степанич Конопатов. Лично. Изхвърлиха го, братя, от ресторанта. Ето докъде я докарахме.

И главното — Василий Степанич, още щом влезе през вратата, усети веднага, че нещо не е наред, че портиерът му погледна някак накриво костюма. А костюма се знае какъв е — за работа, нищо и никакъв костюв, направо работна дреха. Но не е там е работата. Просто на Василий Степанич му стана обидно до сълзи от това отношение.

Той казва на портиера: — Какво — казва, — ме гледаш накриво? Не ми харесваш костюма ли? С бели якички си свикнал, а? А портиерът — хоп Василий Степанич за лакътя и не го пуска.

Василий Степанич се дръпва.

— А, така ли! — вика. — Работния човек в ресторанта да не пускаш? Не ти е интересен моя костюм ли?

Тук се събра, разбира се, публика. Гледа. Василий Степанич вика:

— Да, — казва, — наистина, граждани, нямам бели якички, и вратовръзки — казва — не вея... И може би — казва — врата си от три месеца не съм мил. Но — казва — може би в производството съм се пекъл и потил. И може би съм нямал кога напред-назад костюми да преобличам.

Тук служителите от ресторанта взеха да налитат на Василий Степанич. Извеждат го под мишниците. А портиерът, кучето му с куче, направо го подбутва с коляно, че да мине по-бързо през вратата.

Василий Степанич Конопатов направо побесня. Направо ридае човекът.

— Другари, — казва, — мили братя! Какво правят с работническо-селските труженици? Без бяла якичка — казва — не дават на човека да се наяде.

Тук настъпи хаос. Защото народът вижда, че е нарушена идеологията. Почнаха да изтласкват персонала настрани. Кой бутилка размахва, кой стол...

Стопанинът крещи с цяло гърло — демек, заради допуснатия разврат могат да затворят заведението.

Тук някой от оркестъра изтича за милиция.

Идва милицията. Взема милия човечец Василий Степанич Конопатов и го качва на един файтон.

Василий Степанич и тогава не миряса.

— Братчета, — вика, — какво е това? Щом — казва — и милицията държи страната на собствениците и заради костюма гонят човека, то — казва — по-добре да отплавам при буржоазията в Америка, отколкото — казва — да търпя такова отношение.

И докараха Вася Конопатов в милицията, и го тикнаха в кауша.

Цяла нощ миличкият Вася Конопатов не склопи очи. Чак призори похърка час-два. А сутринта го будят и го водят при началника.

Началникът казва: — Вървете си — казва, — другарю, вкъщи и се пазете занапред от подобни факти.

Вася казва: — Личността ми обидихте, а сега — вървете си... Работният ми костюм ли — казва — не ви хареса? Аз — казва — може да седна сега веднага, да отида в Малкия Совнарком (местната власт – бел. ред.) и да се оплача от вашите действия.

Началникът на милицията казва: — Престани, другарю, да плямпаш. За пияните — казва — има правило: да не се пускат в ресторанта. А ти — казва — даже си повърнал на стълбите.

— Как така? — пита Конопатов. — Значи не ме изхвърлиха заради костюма? Тук сякаш на Василий Степанич му просветна нещо.

— А аз — казва — си мислех, че заради костюма. Но щом — казва — е заради пиянство, това вече го разбирам наистина. Съчувствам за това. Не споря.

Стисна Вася Конопатов ръката на началника, извини се за причиненото безпокойство и си би камшика.

1926 г.