БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

От Евангелията и живота на Исус преминаваме към посланията и живота на апостол Павел. Може да се каже уверено, че - след Исус - Павел бил най-важната фигура в историята на ранното християнство. Това може да се види по три начина. Първо, благодарение на книгите, влизащи в Новия завет. От двадесет и седемте книги тринадесет, иначе казано - почти половината, се приписват на Павел. Друга книга („Послание до евреите“) била включена в състава на Новия завет, защото бащите на църквата смятали (погрешно), че също принадлежи на Павел. Още една книга („Деяния“) говори основно за Павел. По този начин петнадесет от двадесет и седемте книги имат пряко или косвено отношение към Павел.

Вторият начин е да се погледне към бързото разпространение на християнството в Римската империя. Последователите на Исус започнали проповедта си около 30 г. като нищожна група юдеи в Йерусалим (единадесет мъже и шепа жени), които повярвали във възкресението на Исус от мъртвите. За 30 години християнските общини се разпространили в големите градове на империята: от Йерусалим в Антиохия и Сирия, след това в малоазийския Ефес и накрая в Рим, както и в много други градове. Вероятно по това време повечето от последователите на Исус били от езически произход, а не юдеи (ако не повечето, то поне значително повече). Кой разпространявал християнството по просторите на империята? Много хора. Но най-много знаем за Павел, който основал църкви в Мала Азия, Македония и Ахая (днешните Турция и Гърция). Колко успешна би била християнският проповед без Павел? Трудно е да се каже, но много историци приписват именно на неговите усилия първоначалния успех на мисията. Именно той, повече от всяка друга известна нам личност, настоявал, че езичниците могат да станат последователи на Исус, без да стават юдеи. За мъжете това означавало, че не трябва да приемат обрязването. За мъжете и жените, че не трябва да приемат чуждите за тях юдейски обичаи като забранената храна и спазването на Шабата.

И накрая, третият начин е богословският. Павел бил един от малкото интелектуалци в ранната християнска църква. Той бил добре образован и много умен. Някои от неговите послания са изключително богати на богословски размишления. На много места те са доста трудни за разбиране дори от най-образованите учени. Павел бил първият велик християнски богослов. В много отношения възгледите на по-късните богослови – от Августин до Аквинат, Мартин Лутер и мнозина други – били основани на размишления върху посланията на Павел. Именно Павел, повече от всеки друг от известните ни дейци на ранната църква, успял да превърне християнството от религия, проповядвана от Исус, в религия, която говори за Исус. Вярата на Павел се гради изцяло върху значението, което смъртта и възкресението на Исус имат за спасението. Тя не се основава на апокалиптичното учение на Исус и на изискването Му за спазване на Тората като подготовка за идването на Сина Човешки. За Павел праведността пред Господа не зависи от спазването на Тората. Тя зависи от вярата в смъртта и възкресението на Божия Син.

(Следва)