БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА

Няколко пъти съм ви отварял вече този шкаф на „писателската кухня“: откъде и как израстват нещата, без да познават срам (в случая с белетристиката – срам от заимстване); как се ражда идеята за един роман или за определен сюжетен ход. Вярно е, че в процеса на работата първоначалната, истинската история се променя силно, понякога до неузнаваемост, но нещо все пак остава.

Впрочем, съдете сами.

Имам един привидно тъжен роман за всички кораби, отплавали в морето, за един стар папагал, посветен във всякакви тайни, но най-вече за некрасиви момичета, мечтаещи за прекрасен принц, който ще доплава под алени платна, ще съзре зад невзрачната външност нея, истинската, и след това няма да поиска да погледне никоя друга, а тя ще скрие своя принц от всички съперници на необитаем остров, където няма да се измъчва от ревност и където никой никога няма да ги раздели. [1]

Погледът – смел, а устните – плътни: опасна комбинация

Всичко започна оттам, че попаднах – струва ми се у Алданов – на бележка за необикновената съдба на един принц на име Йохан Салватор, което ще рече „Иван Спасителя“.

Забравете за романа. Ще ви разкажа за принца.

Сред разклоненото семейство на Хабсбургите се срещат много колоритни персонажи, но Йохан Салватор – принц Австрийски, Унгарски, Бохемски и Тоскански – може със сигурност да сложи в малкия си джоб всичките свои роднини.

Роден е през 1852 г. и на младини бил ерцхерцог като всеки друг – нищо особено. Освен че проявявал забележителни музикални способности, пишел валсове (едва ли не заедно с Щраус) и дори балети – разбира се, под псевдоним, за да не накърнява августейшото си достойнство. Пак под псевдоним публикувал заядлива публицистика с необичайно за подобна персона демократично звучене.

На 27 години е вече фелдмаршал-лейтенант

Йохан Салватор бил рядко всестранна личност, защото освен музикален и литературен дар проявявал и военен. Нашата дореволюционна „Военна енциклопедия“ го характеризира така: „Според общото мнение, Й. бил един от най-добрите генерали в австрийската армия и един от най-честните, най-образованите и най-умните принцове на нашето време“.

В австрийската армия по това време се отнасяли към нисшите чинове като към безгласни животни и добитък, но ерцхерцогът се опитал да въведе кардинална реформа, залагайки на възпитанието и образованието на войниците. Затова Йохан Салватор бил много обичан в армейските низини и силно недолюбван по върховете. В крайна сметка, осъзнавайки, че от реформата няма да излезе нищо, принцът направил нещо напълно непривично за един принц: захвърлил пред Франц Йосиф своя орден „Златно руно“, най-високото отличие в империята, отказал се от чина си, от титлата си и дори от фамилията си Хабсбург и започнал да се нарича просто Йохан Орт (Орт е името на фамилния му замък). След което му се наложило, разбира се, да напусне завинаги пределите на Австро-Унгария.

Това е, така да се каже, една от версиите за бунта в августейшото семейство. Има и друга – не толкова граждански мотивирана, но не по-малко красива.

Веднага след разрива с императора Йохан Орт се оженил за едно обикновено момиче – балетната танцьорка Мили (Людмила) Щубел. Докато бил ерцхерцог, не е можел да направи това – императорът за нищо на света не би дал съгласието си. Но господин Орт, като частно лице, бил свободен да постъпи според повелята на сърцето си.

Младите прелести на Людмила

Оттук нататък започва най-прекрасната част.

Хер Орт се изучил за капитан на далечно плаване и получил капитанско свидетелство, след което купил кораб (само че не с алени платна) и отплавал с младата фрау Орт към края на света, в Уругвай. Там, кой знае защо, сменил целия екипаж и се отправил още по-далече, в просторите на Тихия океан.

И повече никой никога не видял влюбените. Корабът „Маргарита“ отплавал от Монтевидео и изчезнал. В биографиите годината на смъртта на бившия принц е отбелязана с въпросителна: 1890 (?)

Замъкът Орт. Обърнете внимание: на остров

Аз, естествено, разбирам, че най-вероятно неопитният Руслан е потопил своя кораб заедно с Людмила [1] и екипажа някъде в опасните води близо до нос Хорн. Но толкова ми се иска да вярвам, че всъщност всичко при тях е било планирано предварително и се е получило според замисъла.

Избрали са си закътано островче, изгубено сред безкрайния океан; събрали са екипаж от същите като тях ескаписти; заселили са се благополучно в своя рай; живели са там дълго, щастливо и никога за нищо не са съжалявали.

БЕЛЕЖКИ

1. Става дума за романа на Акунин „Пелагия и черният монах“, в който са вплетени елементи от разказаната по-долу история – бел. прев.

2. Препратка към поемата „Руслан и Людмила“ от Пушкин - бел. ред.

(Следва)