ВАЛЕРИЙ БОЧКОВ \ РУБЛЬОВ КАТО МОДЕЛ НА РУСКИЯ СВЯТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: GEMINI 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Три! Колко мило е това число за руската душа! От „Тримата богатири“ на Васнецов до тройката на Сталиновия разстрелен трибунал [1]. От неистовата Гоголева тачанка и трите карти на безумния Герман до половинлитровата ханка [2], педантично разлята в три многостенни чаши. В руската приказка има непременно трима синове – разбира се, най-малкият се оказва глупак и лентяй, но късметлия, който, между другото, се жени за царската дъщеря. Птицата Жар отронва три пера. Вълшебницата Маря изпълнява три желания на храбрия юнак, на когото в същото време му предстоят три изпитания. Три пъти трябва да пропее петелът, преди тъмнината да се разсее и всички вампири и върколаци да се изпарят.

Най-известната руска тройка е „Троица“-та на Андрей Рубльов. Нека изиграем една игра: да си представим, че никога не сте я виждали и не сте чували нищо за нея. Ако някой ви предложи на битака да купите тази икона за триста долара, ще теглите на продавача една майна. В музея ще минете покрай нея, плъзвайки набързо поглед. Едва ли ще я окачите у дома си – е, може би в коридора или антрето.

“Троица“, Андрей Рубльов

Защо? Отговорът е очевиден — нейните художествени достойнства са нищожни. Да не говорим за това, че иконата е нарисувана по шаблон и е оцветена буквално като онези дигитални картини за оцветяване по номера (англ. paint by numbers – бел. ред.) за художници дилетанти. В контекста на световната история на изкуството „Троица“ наподобява най-много художественото изпълнение на Остап Бендер и Киса Воробянинов – онзи монументален плакат, който създават на парахода „Парижка комуна“.

“Сеяч“, плакатът на Остап и Киса в игралния филм „Дванадесетте стола“

Защитил съм дипломна работа за италианското Възраждане. Сто години преди да се появи на бял свят Рубльов, великият Джото е нарисувал вече фреската „Целувката на Юда“ в капелата „Дел Арена“ в Падуа и „Разпятието на Христос“ в църквата „Санта Мария Новела“ във Флоренция. Не бъдете мързеливи – погледнете и ги сравнете с Рубльов. Сравнете композицията, колорита, динамиката на фигурите и драматизма на образите. Джото счупил традицията на иконописта, превръщайки двуизмерното пространство на византийската икона в триизмерно; неговото майсторство в работата със светлината и сянката направило картината обемна.

Джото, „Разпятието на Христос“ и „Целувката на Юда“ (фрагмент)

Вече съм казвал, че историята на изкуството е прекрасна със своята взаимна свързаност. Върху раменете на Джото стоят Рафаело, Микеланджело и Леонардо – най-великите гении на Ренесанса. Но същността на Възраждането не е само в художественото завръщане към античната естетика; случил се прелом в духовната култура, завой към хуманизма и антропоцентризма. Човекът изместил бога и станал отново център на вселената и мерило за всички неща.

Мошениците, които наричат себе си изкуствоведи, щом стане дума за „Троица“-та, предпочитат да шикалкавят; те непременно ще ви кажат за магнетизма, който се излъчва от дъската, задължително ще споменат за „невероятната енергетика“ на иконата. Умението да говориш глупости без при това да се разсмееш, спада безусловно към твърде търсените таланти. Особено когато работиш като фокусник.

Човекът е по природа наивен и простодушен. Той не просто вярва в чудеса, той иска да вярва в чудеса. Затова, при известна ловкост, не е толкова трудно да го измамиш. А да преметнеш руския човек — това е направо фасулска работа.

Ние, руските хора, сме европейци само на вид, но по душа сме най-истински африканци. В ирационалността на вихрената руска душа камъкът пада понякога нагоре, а злодеят се жени почти винаги за принцесата. Законът не е писан за нас, теорията на вероятностите е измислена от пресметлив евреин за прагматичния европеец, а съвсем не за безразсъдния, червендалест руски побойник, който вярва свято в съдбата и ориста. Нашето пренебрежение към логиката и здравия разум се компенсира успешно със святата вяра в чудото. Руското чудо е най-чудното чудо на света – то не просто заобикаля законите на природата, неговата същност се състои в прякото отричане на тези закони. То – чудото – е перпендикулярно на природата: на физиката, на историята, на логиката и дори на аритметиката. Когнитивният дисонанс е станал за руския човек не просто норма на битието, той е станал когнитивна хармония. Ние оперираме свободно в реалността на абсурда; всеки европеец отдавна би превъртял, но ние – не, ние отиваме на своята малка вила, приготвяме си скара, пийваме си водица и разсъждаваме за курса на еврото, за гибелта на Европа и за краха на Америка. Е, да – при нас е кофти, ама при тях да не е по-добре? Ето: гейове, негри и феминистки грабят супермаркети и рушат статуи – демокрация, демек. Не, благодарим.

Руският човек е дресиран векове наред, за него състоянието на хипноза е обичайно състояние. Бълнуването и абсурдът са нормалната му жизнена среда. „Зона на комфорт“, както се изразяват психоаналитиците. Да го примамиш и измъкнеш оттам в реалния свят е кауза пердута. Уви, в Русия зоната на комфорт прелива винаги незабележимо в затворническа зона [3].

Русия е фикция. Илюзия и химера. Тя е невидимият град Китеж [4]. Фата моргана. Творение, изтъкано от дим и отражения, от алкохолните бълнувания на дивите варяги и детинските обиди на пруските принцеси [5]. Завист, унижение и омраза — ето ги главните съставки на това творение.

Страна-макет — така е било винаги, така е и сега.

Абсолютно всичко там е симулация или имитация: тиранинът се преструва на президент, съдът имитира правосъдие, Думата – събрание от народни избраници, населението играе ролята на граждани (впрочем, не много убедително). Има макет на конституция, има дори конституционен съд, изрязан от картон и боядисан с гваш. Стадо роби имитира армия, неграмотници се преструват на маршали, министри, философи и писатели. Крадци се представят за титани на бизнеса. На душевноболни е възложено да изобразяват журналисти.

Чекистите, след като завзеха най-после властта официално и напълно, изведоха демонстрацията на илюзии на ново равнище; техните фокуси станаха толкова убедителни, че в тях започнаха да вярват и самите фокусници. Какво остава тогава за простодушното население на Русия и за доверчивите чужденци.

Парадът на илюзиите под названието „Руски свят“ се осъществяваше не по безумните чертежи на каръците теоретици Бердяев и Илин; основните рецепти бяха откраднати от истинските практици – Хитлер и Гьобелс. Всички лозунги са всъщност калки на призиви от Третия райх, а главните принципи на нацистката пропаганда – „Колкото по-чудовищна е една лъжа, толкова по-охотно вярват в нея“ и „Лъжата, повторена хиляда пъти, става истина“ – са въплътени от руснаците безупречно, дори по-успешно даже, отколкото в Германия. Уверен съм, че в ада Йозеф Гьобелс чака с нетърпение своите руски ученици, за да ги целуне страстно със засмукване направо в устата.

БЕЛЕЖКИ

1. Извънреден съдебен състав от трима души със задача да съди така наречените „врагове на народа“, иначе казано – противниците на режима. Съдебното решение на този трибунал е винаги едно – „разстрел!“.

2. Водка (жарг.).

3. В руския език думата „зона“ почти винаги има вторичен смисъл на затвор или лагер - бел. прев.

4. Руската Атлантида. Според легендата, градът станал невидим и потънал в езерото Светлояр, за да се спаси от татарското нашествие. Тук се използва като символ на нещо, което не съществува в реалността - бел. прев.

5. Намек за германския произход на много руски императрици (като Екатерина Велика), които пренесли европейски ред върху руския хаос, често водени от лични амбиции - бел. прев.