БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ

От мемоарите на княз Сергей Дмитриевич Урусов научих някои подробности от биографията на моя отдавнашен, още от времето на работата ми над романа „Статският съветник“, любимец – Д. Ф. Трепов. Той и неговият паметен татко ми послужиха за колективен прототип на образа на генерал Храпов. Ех, ако знаех тогава тези колоритни подробности, персонажът щеше да се получи по-релефен и жив.

Винаги ме е интригувало черепно-мозъчното устройство на тъпия службаш от треповски тип. Какви бездни се крият в подобна душа, наглед простовата като лъснат ботуш?

А всичко, оказва се, е изключително любопитно.

Първо, любопитен е произходът на фамилията Трепов. Оказва се, че Трепов старши бил с височайша кръв. Намерили го като бебе на дворцовото стълбище (на немски Treppe) известно време след посещението на принц Вилхелм, бъдещия германски император. Младенецът приличал на пруското височество като две капки вода. Вероятно именно с произхода и символиката на дворцовото стълбище следва да се обясни безпрекословната преданост на рода Трепови към престола.

Моят Храпов не вдява реално какво е направил не както трябва (Р. Янковский във филма „Статският съветник“)

Ф. Трепов бил столичен градоначалник в твърде нервен период от руския живот, когато сред студентските среди започнали да се разпространяват революционни идеи. Царят ценял високо неговата беззаветна преданост и кипящото му усърдие, прощавайки на генерала дебелоглавието, проявило се например в известната история с боя с камшик на народника Боголюбов. До някаква степен именно Ф. Трепов забил първия пирон в ковчега на горещо обичания император: с изстрела на Вера Засулич тогавашното протестно движение преминало в терористична фаза, завършила с взрива при Екатерининския канал.

Трепов старши: слуга на царя, баща на войниците

Синът на подхвърленото дете Дмитрий приличал изцяло на баща си. От малък не играел на войници, а на стражари и нихилисти (които арестувал на ужким и затварял в някаква крепост). Когато пораснал и започнал да служи при особата на царя (че къде другаде?), се прославил с изключително усърдие в службата. Княз Урусов разказва два легендарни примера за Треповата педантичност.

По време на погребението на Александър III, командвайки конния гвардейски ескадрон, Трепов препускал пред строя и подвиквал силно: „По-весело! Гледайте по-весело, момчета!“. Грижел се, значи, неговите соколи да приличат на орли.

А веднъж, като бил вече полкови командир и се готвел за височайше посещение по случай Великден, прекалил малко с усърдието си. За нисшите чинове, определени да поздравят с „Христос Воскресе“ царя, Трепов подготвил специална заповед, в която всичко било разписано до най-малкия детайл. „Мустаците да не се боядисват, в лявата ръка да има яйце“, гласял документът. След като го препрочел, Трепов изведнъж се подвоумил и за всеки случай дописал отгоре „кокоше“. Така тази заповед станала историческа.

През лятото на 1905 година, на фона на военните поражения и ширещите се безредици, царят решил да укрепи „вертикалната власт“ с верни кадри и назначил енергичния глупак Трепов да управлява цялата вътрешна политика на империята. На поста заместник-министър на вътрешните работи Трепов започнал да ръководи дейността на всички губернатори.

Д. Трепов е автор на прочутата заповед „халосни залпове да не се дават и патрони да не се жалят“. За кратко време този ценен кадър довел енергично страната до революция.

Трепов младши: такъв няма да те подведе

В историята отново и отново се повтаря една съдбоносна закономерност. Слабите, неуверени в себе си владетели в залеза на своето царуване допускали вечно една и съща грешка: обграждали са се с висши сановници, които са лично предани и енергични, но абсолютно бездарни. Кипящият от енергия глупак, последната надежда на престола, започнал веднага, пухтейки от усърдие, да подрязва крака на и без това клатещия се трон.

Повторно, вече за последен път, Николай Втори изпълнил този смъртоносен номер през декември 1916 година: назначил на главната длъжност в правителството беззаветно предадения, но съвсем нищожен Протопопов.

Саморазрушаващите се системи пропадат, уви, по едни и същи закони.

(Следва)