ПАРАЦЕЛС — ГЛАВНИЯТ СРЕДНОВЕКОВЕН ЛЕКАР

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: : GEMINI 3.1 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Според легендата знаменитият доктор Парацелс заплатил с живота си за изцеляването на хиляди болни. Завистливи колеги му изпратили наемни убийци.

Бащата на Филип фон Хохенхайм, прославил се по-късно като Парацелс, го научил на всичко, което знаел , а той бил доста добър лекар, хирург и алхимик. Като завършил Базелския университет, 23-годишният Парацелс тръгнал да странства. Той обиколил почти всички страни в Западна и Източна Европа, Северна Африка, Палестина, Константинопол и Русия. Където и да отидел, младият швейцарец не само разговарял с колегите си лекари на високо научни теми, но и усвоявал тънкостите на народната медицина с помощта на знахари, баби акушерки и бръснари. Странствал десет години и когато се завърнал в Базел, имал запас от практически медицински знания, несъпоставими с книжната теория на тогавашните лекари.

Парацелс доказал своето майсторство, като излекувал няколко богати князе, от което се отказали най-близките им швейцарски лекари. Така получил длъжността университетски професор по медицина и си спечелил немалко врагове. Срещу него се опълчили не само лекарите, но и професорите: защото този „невежа“ преподавал по съвсем различен начин от останалите. Той не учел студентите на древните мъдрости на Гален или Ибн Сина, а вместо това ги разкарвал по болниците, запознавайки ги с реалните болести и устройството на човешкото тяло. Скоро нахалникът настроил срещу себе си и могъщата аптекарска гилдия: вместо скъпи и сложни лекарства, той предписвал на болните си прости церове, които, като напук, лекували прекрасно хората, а при болки в черния дроб съветвал направо да се пие бира. Съвместните действия на всичките му врагове принудили Парацелс да се откаже от своята професорска катедра и да поеме отново на път.

Сега той странствал предимно из Германия, като във всеки нов град отстоявал отново правото си да лекува хората. Обикновено, след като успеел да излекува някой болен, от когото местните медицински светила се били отказали, болните жители се стичали на тълпи при Парацелс, а лекарите конкуренти напирали да бъде прогонен. Докато се местил от град на град, Парацелс успявал да пише и научни трудове. Разбира се, той бил син на своето време и затова не само описвал болести, но и съчинил например „Книга за нимфите, силфите, пигмеите, саламандрите, гигантите и други духове“. Швейцарският лекар бил един от първите, които преминали от алхимията към химията, извличайки от лечебните билки техния целебен субстрат, който наричал „квинтесенция“. Всички трудове на Парацелс били публикувани едва десетилетия след смъртта му.

Последните години от живота си великият лекар прекарал в Залцбург, където местният княз му подарил малка къщичка. Враговете му лекари се добрали до него и там. Според легендата те изпратили на Парацелс наемни убийци, които разбили главата на доктора в крайпътните камъни. Залцбургските лекари отказали да лекуват конкурента си и той починал след няколко дена.