МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“

Основната причина беше, че Володка Боков си беше накривил малко шапката. Иначе, разбира се, не би тръгнал да върши такова престъпление. Беше си пийнал човекът.

Ако искате да знаете, точно преди влака Володка Боков изпи едно шишенце ериванска, че и биричка добави. А колкото до яденето — изяде една ловджийска наденичка. Нима това е ядене? Е, и хвана го момчето. Защото се получава силно отровен състав. И главата започва да ти се върти, и в гърдите ти назряват разни идеи, и ти идва мерак да се изперчиш пред уважаемата публика.

Та седна Володя във влака и започна малко по малко да се проявява. Казва, че е такъв човек, на когото всичко му е позволено. И даже народният съд, ако се наложи нещо, винаги ще се застъпи за него. Защото неговият — нека публиката знае — произход е с отлична характеристика. И родният му дядо бил пастир на крави, и майка му била най-обикновена жена...

И ето че Володка си чеше езика, такава муза му дойде, прииска му се да се похвали... А точно срещу него се оказва някакъв гражданин. С памук в ухото, облечен чисто, не без комфорт. И му казва: — Ти — казва — поприказвай още малко и ще те приберат на първата спирка. Володка отговаря: — Ти моето самосъзнание не закачай. Мене не могат да ме приберат заради произхода ми. Каквото щеш да направя — за всичко ще има прошка.

Е, такава муза му дойде. Пиян човек.

А публиката взе да изразява недоволство по този повод. Пък онези, дето са най-отровни, започнаха да го подкокоросват. И един такъв, със синя фуражка, душица подла, вика: — А ти — вика — миличък, вземи го строши това стъкло на сол, а ние — вика — дай да видим: ще те приберат ли, или няма да ти се случи нищо. Или — вика — още по-добре, стъклото не пипай, а спри влака с тая ръчка... Това е спирачка...

Володка вика: — С коя ръчка? Ти — вика — паразит такъв, се изразявай по-точно.

Онзи със синята фуражка отговаря: — Ами ето с тая. Това е спирачката „Вестингауз“. Дръпни я наляво, насам.

Публиката и гражданинът с памука в ухото започнаха, разбира се, да озаптяват подстрекателя. Демек, срамота е да внушаваш трезви идеи на подпийнал човек.

А Володка Боков стана и дръпна ръчката наляво.

И тук всички изведнъж онемяха. Сред пътниците настъпи пълно мълчание. Само се чува как тракат колелетата. И нищо друго. Онзи със синята фуражка само ахна.

— Ох — вика, — холера, спря го значи... — Тук мнозина наскачаха от местата си. Онзи със синята фуражка тръгна да излиза на перона — да не си навлече беля. Пътниците не го пуснаха.

Този с памука в ухото казва: — Това е хулиганство. Сега влакът ще спре... Транспортът се износва от това. Освен това има закъснение.

Володка Боков се уплаши малко. — Дръжте — вика — този със синята фуражка. Заедно ще лежим. Той ме подкокороса.

А влакът междувременно не спря изведнъж. Публиката вика: — Не може влакът да спре изведнъж. Макар да е крайградски, след спирачката му се полага пробег — двадесет и пет сажена. А по мокри релси и повече.

А влакът междувременно върви ли, върви. Изминаха цяла верста — нищо не подсказва, че ще спре. Онзи с памука в ухото вика: — Спирачката май — вика — това де... повредена е.

Володка вика: — Нали ви казвам: нищо няма да ми направят. Видяхте ли сега? И седна. А на спирката излезе на перона, освежи се малко и се прибра у дома трезвен като репичка.

1926 г.