ЗАЩО МАТРОСЪТ ДИБЕНКО СЕ ВКЛЮЧИЛ В РЕВОЛЮЦИЯТА?

АВТОР: ВИКТОР СУВОРОВ

ПРЕВОД: : GEMINI 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

“Мустака фукливо засукал юнашки,

с приклади гониш побелелите адмирали

надолу с главата от моста в Хелсингфорс“.

Владимир Маяковский. „Ода за революцията“

1

На 23 февруари 1938 година целият съветски народ и цялото прогресивно човечество отбелязали тържествено 20-та годишнина на Работническо-селската червена армия.

Двадесет години преди това, на 23 февруари 1918 година, отрядите на Червената гвардия удържат първите си победи край Псков и Нарва над редовните войски на кайзерова Германия. Именно тези първи победи станали рождена дата на Червената армия. На многобройни митинги и тържествени събрания, преминали през цялата страна през февруари 1938 година, били изказани много топли думи по адрес на нашата родна армия. Само че не се споменавало името на този, който водел първите червени отряди към славните им победи.

Месец преди юбилея, на 24 януари 1938 година, бил учреден първият съветски медал „20 години РККА“. С медала награждавали онези, които се отличили особено в боевете, които заплатили първите победи със своята кръв, които водели Червената армия от победа към победа.

Наградили мнозина. Но заместник-народният комисар на горската промишленост, командармът 2-ри ранг Павел Ефимович Дибенко, не получил юбилейния медал. А именно той водел червените отряди в бой при Нарва на 23 февруари 1918 година.

Скоро легендарният командарм бил арестуван. Обвинили го в шпионаж в полза на САЩ, а съдът над него продължил седемнадесет минути. Присъдата била стандартна: разстрел без отлагане.

Иронията на съдбата е в това, че заместник-народният комисар на горската промишленост, командармът 2-ри ранг Дибенко, до самия си арест останал в кадровия състав на Червената армия; последната му длъжност в РККА била командващ войските на Ленинградския военен окръг.

2

Тук ще спрем за минута. Да съберем мислите си. Какво представлявал Наркоматът (Народният комисариат, тоест министерството – бел. ред.) на горската промишленост?

Това бил наркоматът на дърводобива. Нашата страна е най-голямата страна, има повече гори, отколкото всички останали държави по света, дървета секли на хиляди квадратни километри и изнасяли милиони кубически метри за чужбина. Само че не е ясно защо ударния труд на стотици хиляди дървосекачи трябвало да бъде ръководен от човек във военна униформа, с високото звание командарм 2-ри ранг?

Преди Павел Ефимович Дибенко постът заместник-нарком на дърводобива заемал комисарят от Държавна сигурност 2-ри ранг Л. Коган, първият началник на ГУЛАГ, а след Дибенко — комисарят 3-ти ранг С. Милщайн от Главното управление на държавна сигурност на НКВД на СССР.

Ето къде попаднал прославеният командарм. Не в своята сфера. Не където му било мястото.

А все пак може би - точно там?

У другаря Сталин във всичко имало логика. И ако дървосекачите не ги ръководят някакви бюрократи, а най-отговорните бойци на тайния фронт, безстрашните юнаци на Държавна сигурност, най-добрите администратори на ГУЛАГ и легендарните пълководци от Гражданската война, в това имало смисъл.

Наистина, юнаците не се задържали дълго на тези постове. Хващаха ги под ръка и ги изпращаха там, където трябва.

Хванали и другаря Дибенко. И ето че легендарният герой от Гражданската война, заместник-наркомът на дърводобива, командармът 2-ри ранг другарят Дибенко седи в затвора. Седи и пише.

Пише писмо до другаря Сталин. И в писмото логично и просто доказва, че обвиненията срещу него са безсмислени, че не е американски шпионин. Доказва това с проста и ясна формула, с едно-единствено изречение: „Защото не зная американски език…“ (Волкогонов Д.А. Триумф и трагедия. М.: АПН, 1989, кн. 2, с. 269).

Ето ти тебе: стратег, а не знае американски език.

Добре, нека простим на стратега незнанието на американски език, а неговия аргумент да стане наше оръжие. Мене лично ме обвиняват, че съм агент на всички разузнавания по света.

Сега с гордост мога да възразя, че не съм аржентински шпионин — защото не съм много добре с аржентинския език. И не съм бразилски — бразилски език не зная, можете да проверите. Нито боливийски, нито перуански, нито парагвайски, нито колумбийски, нито еквадорски. И алжирски език още не съм научил.

Едно изречение на „гения на стратегията“ другаря Дибенко разкрива доста повече, отколкото може да изглежда. Той командвал някога Балтийския флот, а подчинена му била разузнавателната служба на флота. След това бил народен комисар на военноморските сили и под негово ръководство било цялото военноморско разузнаване. По-късно командвал редица военни окръзи и всеки път под негово командване имало мощен разузнавателен апарат със свои агентурни мрежи в чужбина, които другарят Дибенко бил длъжен да ръководи.

Скоро ще видим как другарят Дибенко командвал полкове и дивизии, ескадри и флоти, но засега е достатъчно да отбележим, че представата му за работата на разузнаването била доста мъглява.

Надявам се, че всеки любител на детективския жанр знае: за да предаваш тайни на мексиканското разузнаване, изобщо не е задължително да знаеш мексикански език. А за да предаваш тайни на американското разузнаване, съвсем не е задължително да владееш американски език.

Ако имат интерес да получат информация, техните разузнавачи да учат нашия език. А нашите разузнавачи трябва да учат техните езици. Американският разузнавач, ако възнамерява да вербува граждани на СССР, е длъжен да владее руски език. С другаря Дибенко американският разузнавач би могъл да се разбере съвсем спокойно, без да прибягва до американски език.

Нима другарят Дибенко не е знаел тези неща? И не е ли време да разгледаме този герой по-внимателно?

2

Павел Дибенко бил матрос от Балтийския флот. Започнал службата си на наказателния кораб „Двина“ (Красная звезда, 26 февруари 1989 г.).

В какво се провинил матросът Дибенко, нашият любим армейски вестник не съобщава. Но е ясно, че в наказателната рота не попаднал заради революционна дейност, иначе щяха да споменат това.

В разгара на Първата световна война матросът Дибенко е един от подстрекателите на антивоенното въстание на линкора „Император Павел I“.

Тази интересна особеност ще се появява многократно по-нататък: повечето от нашите „гениални пълководци“ били в младостта си пацифисти, които не желаели да воюват. Балтийският флот бездействал, корабите стояли в базите, матросите се излежавали по топлите кубрици, изнемогвали от безделие, играели карти и от скука вдигали бунтове.

Във всички времена и във всички флотове по света корабните бунтовници били бесени на реите, особено по време на война. Но Руската империя била прекалено либерална — затова и рухнала. Бунтовникът и подстрекател Павел Дибенко не бил разстрелян, не го обесили, а го преоблекли във войнишка униформа и го изпрати на фронта.

Съветската военна енциклопедия (в 8 тома. М.: Воениздат, 1976–1980. Т. 3, с. 277) съобщава, че и на фронта другарят Дибенко продължил да се занимава със същото — с антивоенна агитация.

Там го арестували отново. Такива би трябвало да ги бесят, но не ги бесели. А и монархията паднала. И Дибенко застанал веднага начело на Балтийския флот.

Пияните матроси били озверели. Под ръководството на Дибенко и Расколников (за него ще стане дума по-нататък) се вършело чудовищно насилие над флотските офицери и техните семейства. След офицерите жертви на клането станали всички, които можели да бъдат наречени „контра“. А така можело да бъде наречен всеки. Дивите сцени на матроската вахканалия са описвани многократно. Едно от свидетелствата е книгата на А. Олшанский „Записки на агент от Разузнавателното управление“ (Париж, 1927).

Това, което десетилетия наред обявяваха за клевета, сега признава и „Червена звезда“ (4 октомври 1997 г.), разказвайки за линкора „Император Павел I“:

„Лейтенант Савинский бил убит от огняря Руденок, който се промъкнал зад него и го ударил с чук по тила. Със същия чук огнярят Руденок убил и мичмана Шуманский. Той убил и мичмана Булич. Старшият офицер, който се опитвал да вразуми екипажа на горната палуба, бил хванат от матросите, пребит с каквото им попадне, след това го довлекли до борда и го хвърлили върху леда.“

Убивали офицерите само за това, че са офицери. Давели ги в дупки на леда. А някои не давели. Препилите и бандитясали „братя“ Дибенко и Расколников се возели с шейни, теглени от буйни коне, върху телата на офицерите, натъпквайки ги в снега и в животинската тор.

Това е изтрито от нашата памет, но разправата на матросите с офицерите имала дълготрайни последици. Флотът бил базиран тогава в Хелсингфорс (днес — Хелзинки, Финландия).

По време на Втората световна война големи и мощни държави се предавали без дълга съпротива пред тоталитарния натиск, а малката Финландия проявила изведнъж такава устойчивост, че самият Сталин остана изненадан. Една от причините за тази устойчивост били телата на руските офицери, смазани от шейните на пияния революционер. Финландия запомнила тези офицери. Финландският народ знаел, че ако Червената армия покори страната им, освободителите ще вършат същото, което вършел пияният Дибенко.

Затова, независимо от загубите и жертвите, Финландия не се предала. Финландия помни добре Червената армия освободителка и до днес — влезте в който и да е финландски исторически музей.

4

А Дибенко, след като се повозил с шейните, оглави Центробалт — организацията, която застанала начело на флота. Там съдбата го срещна с пламенната революционерка, генералската дъщеря Александра Колонтай.

Революционната госпожица имала неудържимо влечение към флота — към опустелите адмиралски каюти, към матроските кубрици. Саша Колонтай призовавала към световна революция и към свободна любов. Нейният страстен призив не останал без отклик: моряците очаквали винаги и с нетърпение появата ѝ на корабите. Появата ѝ била всякога празник за матросите.

През октомврийските дни на 1917 година Павел Дибенко изиграл решаваща роля (ако не и повече) във въоръженото въстание в Петроград. По заповед на Дибенко в Нева влязъл крайцерът „Аврора“ с още десет кораба. Десет хиляди въоръжени матроси станали онази решаваща сила, която извършила преврата.

Нощта на преврата била звезден час за Дибенко. Той бил вече част от първото съветско правителство. Там била и неговата приятелка Александра Колонтай — също член на правителството, народен комисар на държавните грижи.

Всичко се подреждало като в приказка. Той и тя. И двамата — във властта. С вписването на брака между Павел Дибенко и Александра Колонтай започнала първата книга с актове за гражданското състояние в младата съветска република.

Първият брак — неуспешен: и двамата ценели твърде много прелестите на свободната любов. С техния брак започнали всички съветски бракове. С техния развод — всички разводи.

Не било време за сключване на брак. Революция!

5

Първият и главен противник на победилите комунисти бил народът на Русия. След падането на монархията било съставено Временното правителство. Именно временно — то не трябвало да бъде сваляно. То не възнамерявало да управлява дълго Русия. Съдбата на страната трябвало да бъде решена от всенародно избраното Учредително събрание, което трябвало да учреди такава форма на управление, такъв политически, икономически и социален строй, какъвто ще бъде приемлив за мнозинството от населението.

Народите на Русия избрали своите депутати и ги изпратили в столицата, за да осъществят това, което желае мнозинството. Именно това Ленин и Троцкий не можели да допуснат.

Павел Дыбенко (третия вдясно) и щаба му по време на смазването на Кронщадския метеж

Болшевиките вече свалили Временното правителство. Сега не трябвало да се позволи на народа да изрази своята воля. Ленин и Троцкий взели просто решение: Учредителното събрание да се разгони, демонстрациите на работниците — да се разстрелят.

Изтъкнатият руски историк Ю. Г. Фелщинский пише: „Болшевиките се опитвали да намерят междувременно по-малко рисковано решение на проблема от разгонването. На 20 ноември на заседание на Съвета на народните комисари Сталин внесъл предложение за временно отлагане на свикването.“ (Фелщинский Ю. Крушението на световната революция. Бресткият мир. Октомври 1917 — ноември 1918. М.: Терра, 1992, с. 192).

Предложението на Сталин: да не се разгонва Учредителното събрание, а да се отложи неговото откриване. Но кой у нас се вслушва в гласа на разума? По онова време в партията на болшевиките господствали безпрекословно политическите екстремисти. Фелщинский продължава: „Било решено събранието да се разгони. Съветът на народните комисари задължил комисаря по морските дела П. Е. Дибенко да съсредоточи в Петроград до 27 ноември 10–12 хиляди матроси.“ (пак там).

Дибенко и Расколников изпълнили всичко както им било наредено: работническите демонстрации бяха разстреляни, Учредителното събрание било разгонено.

И тук е време да зададем един принципният въпрос: защо матросът Дибенко се включил в революцията?

На този въпрос успях да намеря само два възможни отговора.

Първият: за да даде на народа свобода и щастие.

Вторият: за да се докопа до властта и да се опива от нея.

Първият вариант не става. Дибенко не само че не желаел да изпълнява волята на народа, той дори не искал да я чуе. Бързал да разгони народните избраници още преди да започнат да говорят. Напирал да запуши устата на народа с картечен огън.

И така, първият отговор отпада.

А какво остава?

6

Би било добре да се зададе същият въпроси на другарите Ленин, Троцкий, Зиновиев, Каменев, Риков и всички останали, които взели властта през октомври 1917 година: защо я взехте?

За да донесете щастие на народа ли? Само че никой не ви е избирал за тази роля, никой не ви е упълномощавал и не ви е молил. Народът избрал Учредително събрание. Неговата дума трябвало да се чуе.

И още нещо — народът бил по улиците. В Питер — мирни демонстрации в подкрепа на избраното от народа Учредително събрание.

А комунистите това събрание го изхвърлили навън с ритник. А за народа — картечници.

Революцията била осъществена не за дворяните, не за помешчиците, не за търговците, не за индустриалците, не за селяните, не за свещениците, не за едрите собственици, не за дребните.

А за кого тогава?

За пролетариата!

Та именно по пролетариата открили най-напред огън с картечниците си матросите на Дибенко. Значи революцията не е за пролетариата. Тогава за кого?

Много ни разказват за идеалиста Бухарин. Че вярвал, значи, в идеалите. Че искал народът да живее по-добре.

Въпросът е: когато стрелят по народа с картечници, по-добре ли му става на народа от това? Какво е било мнението на идеалиста Бухарин по този въпрос? За какво е мислел, гледайки от балкона разстрела на работниците?

В момента, в който първите капки работническа кръв паднали върху паважа на Литейний проспект, системата на властта, която просъществувала в Русия повече от 70 години, се оформила напълно и окончателно.

За разгонването на Учредителното събрание и за разстрела на работническите демонстрации всяка нова власт би съдила Ленин, Троцкий, Дибенко, Расколников и всички останали „герои на Октомври“.

Затова от този момент Ленин и Троцкий не можели просто да дадат властта на никого. Затова от този момент не можели да допуснат никакви избори, освен такива, на които им е гарантирано превъзхождащо мнозинство от гласовете.

От този момент не можели да търпят съществуването на свободна преса.

От този момент трябвало да мачкат всички партии, включително и своята.

От този момент трябвало да задушават профсъюзите.

От този момент трябвало и занапред да разстрелват работнически демонстрации, а още по-добре — да не ги допускат, като откриват организаторите и ги отстраняват.

***

Никой не е избирал партията на Ленин и Троцкий, следователно властта на тази партия била незаконна. Незаконната власт може да се задържи само със сила. Само с терор.

И съвсем не Сталин започнал терора през 1937 година, а матросът Дибенко през 1917‑а.

По-точно — Ленин, Троцкий и цялата им компания, включително матросът Дибенко, изпълнител на техните престъпни замисли.