БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ПРОБЛЕМИ НА ПАВЛИНИСТИКАТА / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

ПРОБЛЕМИ НА ПАВЛИНИСТИКАТА

Кратка биография на Павел

Като четем внимателно посланията на Павел и оценяваме критично сведенията за него в книгата „Деяния на апостолите“, можем със сигурност да възстановим някои подробности от неговия живот и от неговото учение.

Преди приемането на новата вяра

Павел хвърля няколко мъчителни погледа към живота си от времето, преди да стане последовател на Исус (Филипяни, 3:4–7; Галатяни, 1:13–14). Друга информация може да бъде извлечена от книгата „Деяния“ (с голяма предпазливост). Павел акцентира особено върху факта, че преди да приеме новата вяра бил благочестив и пламенен юдей, следващ фарисейската традиция. Той не ни казва къде е роден, израснал или възпитан. Според книгата „Деяния“, Павел е от Тарс, град в Киликия, но самият той не споменава това. Възможно е Лука да е посочил града за родно място на Павел, защото Тарс бил известен като образователен център. По този начин той придава на своя персонаж ореол на учен. Лука отбелязва също така, че Павел е учил в Йерусалим при Гамалиил, най-великия учител по онова време. Самият Павел не казва нищо по въпроса. Очевидно е, че Павел е бил от юдейската „диаспора“. Неговият майчин език бил гръцкият и няма основания да се предполага, че е говорел, четял или пишел на арамейски или иврит. Той несъмнено бил високообразован. Умението да се чете правилно, и още повече да се пише, изисквало дълги години упражнения. Павел пише изключително изкусно. Оттук може да се заключи, че произхожда от сравнително знатно семейство, което можело да плати за неговото обучение. Подобна възможност имали вероятно не повече от 5% от населението на империята.

Както и да е, Павел бил високообразован и ревностен юдей. Той се гордеел, както сам казва, със следването на фарисейските традиции. Което означава, освен всичко друго, че е бил вещ в Тората и е вярвал твърдо в необходимостта от нейното най-строго спазване. Това ще се окаже немаловажен фактор в събитията, които ще се случат по-късно.

В „Послание до филипяните“ Павел твърди не само, че се опитвал да спазва Закона, но че наистина го спазвал: „по правдата, която е от закона, непорочен“. Това е също важно, защото мнозина днес смятат, че Павел е бил от онези, които искали да спазват Закона, но не можели, и затова се обърнал към Христос. Самият Павел обаче не казва това. По отношение на Закона той бил праведен. Което, разбира се, не означава, че не е грешил никога. Защото Законът се отнася именно за грешниците. Защото именно за грях се принасят жертви, както е предписано в Тората.

Друг важен момент, който Павел отбелязва в живота си преди приемането на новата вяра, е, че неговото ревностно отношение към религията го е направило яростен гонител на християните. Това се потвърждава и от книгата „Деяния на апостолите“. За съжаление, Павел не казва какво точно в християните го е накарало да стане гонител. Но в неговите послания има няколко намека и можем да направим небезоснователни предположения.

От самото начало християните говорели, че Исус е Месията. По разбираеми причини, основани на това, което знаем за историята на Израил, подобно твърдение изглеждало за мнозинството смехотворно. Месията трябвало да бъде могъщ вожд на своя народ, който да срази враговете и да утвърди на земята независимото царство Израил. Но Исус бил съвсем различен. Всеки знаел, че бил разпънат. Да Го наричат Месия било за юдеите смешно. Все едно да наречеш някого, изпратен на електрическия стол за престъпления срещу държавата, Господ на Вселената. Нищо не можело да бъде по-абсурдно.

Но за Павел проблемът бил още по-дълбок заради начина, по който Исус бил екзекутиран. Той бил прикован към кръст. Което било особено проблематично, защото във „Второзаконие“, 21:23 е казано: „проклет е пред Бога всеки, който виси на дърво“. По-късно, в Посланието до галатяните (3:13), Павел ще цитира точно този стих.

Преди да стане последовател на Исус, той не Го е приемал сериозно, вярвайки, че всеки, който виси на дърво, тоест всеки разпънат, е проклет пред Бога. Но християните твърдели, че Исус е Божи избраник, Този, върху Когото почива Божието благоволение. Според Павел те разбирали всичко погрешно, Бог проклел Исус, а не излял благодатта Си върху Него. Така че да се нарича Исус Месия, било не просто смешно, но и богохулно. Вероятно именно затова Павел се противопоставял толкова яростно на маргиналната юдейска секта.

Приемането на новата вяра от Павел

Но нещо променило мислите на Павел. Разбира се, бихме искали самият той да беше разказал повече за това. Той обаче прави само няколко намека, очевидно защото предполагаемите читатели и без това са познавали отлично неговата история. Според книгата „Деяния на апостолите“, Павел пътувал към Дамаск, за да преследва там християните. Тогава му се явил Исус в ослепителна светлина. Самият Павел не казва нищо за ослепяването по пътя за Дамаск. Спомняйки си тези събития в Посланието до галатяните (1:16), той казва само: „Бог благоволи да ми открие Своя Син“. Това звучи като признание, че Павел е преосмислил нещата и е стигнал внезапно до извода, че Исус е наистина Христос, Син Божий. Но какво е довело до това осъзнаване? Още един намек намираме в Първото послание до коринтяните, където Павел казва ясно, че Исус му „се явил“ в Своето Възкресение (15:8). Павел заявява, че видял Исус жив.

Ние не знаем точната година, в която се случило това. Ако Исус е умрял през 30 г., било нужно известно време на християните да започнат да покръстват хората във вярата в ниго, да излязат извън пределите на Йерусалим и Палестина и да основат църкви там, където живеел Павел (Дамаск?). Било нужно време и да започне Павел да преследва църквата. Обикновено се предполага, че това трябва да е отнело около няколко години. В такъв случай приемането на новата вяра от Павел се е случило през 32 или 33 г. Това станало, защото видял (или си помислил, че видял) Исус жив, макар че Той бил разпънат преди година или две. Това видение променило за Павел всичко или поне много неща.

(Следва)