БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3.1 Pro

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ

Знаете ли каква е разликата между героя супермен в живота и в литературата?

Който е отговорил: „В това, че в живота няма герои супермени“ – е сгрешил.

Правилният отговор е: „В литературата героите супермени излизат винаги сухи от водата, а в живота – загиват.“ Защото, колкото и да си роден под щастлива звезда, всеки късмет в крайна сметка се изчерпва; и защото Господ Бог не е белетрист, а сериозен автор, Той не търпи халтура. Комарът, дори и най-храбрият, няма как да се пребори със злодея паяк и да спаси Мухата-Цокотуха [1]. Такъв е законът на природата.

Ето ви един съвсем истински герой и на практика супермен. Полюбувайте се на този красавец.

Това е капитан Франсис Кроми, британски подводничар. Същински Грегъри Пек, нали?

Веднъж, заради поредното приключение на Фандорин [2], ми се наложи да се задълбоча в историята на ранните подводници. Както ми се случва често, аз се увлякох, отдалечих се доста от темата и изчетох две много дебели книги за подводните битки през Първата световна война. Какви съдби само, какви характери!

Грегъри Пек в ролята на капитан

Моряците подводничари от онази епоха били по-храбри дори от авиаторите. Летците поне загивали бързо, на чист въздух, докато екипажа на подводницата най-често го очаквала мъчителна, бавна смърт от задушаване. И никакво почетно погребение – така и си оставали да гният в консервната кутия под огромната водна маса.

На подводниците дори само плаването било изключително опасно, а хората успявали на всичкото отгоре и да воюват.

Нашият подводен флот се е намирал в зародиш и не се е отличил с нищо забележително. Като главни морски акули се проявили германците, а и англичаните също не се посрамили.

Железни ковчези, а не подводници

През 1915 г. капитан Франсис Кроми се промъкнал със своята опърпана „Е-16“ през контролираните от германците проливи в Балтийско море, за да защитава Кронщад и Петроград от атаките на кайзеровия флот. Там младият капитан останал до края на войната.

Кроми бил смелчак, истинска луда глава. Освен това имал и отчаян късмет. Обърнете внимание, че на първата снимка половината му ордени са руски, включително „Свети Георги“ и „Свети Владимир“ с мечове. (А медалът на „Кралското хуманитарно дружество“ за спасяване на давещи се хора не се вижда, макар че имал и такъв. Героят е герой и в мирно време.)

Капитан Кроми потопил осем вражески транспортни кораба, а през ноември 1915 г. пратил на дъното бронирания крайцер „Ундине“ – елегантно, без излишна жестокост: почти всички германски моряци останали живи.

Към края на бойните действия на Източния фронт Кроми командвал цялата британска подводна флотилия. Когато Съветска Русия капитулирала, задължавайки се да предаде бойния си флот на германците, Кроми не се подчинил и взривил своите подводници.

Назначен за военноморски агент (на съвременен език – аташе) в червения Петроград, като човек на действието, той не стоял със скръстени ръце. Занимавал се не толкова с дипломация, колкото подготвял антисъветски преврат. От гледна точка на британците руските болшевики били предатели, погазили съюзническия дълг, и нямало смисъл да се церемонят с тях. (Ленин, разбира се, направил ужасна грешка, предавайки се на германците само няколко месеца преди техния крах. Ако не бил позорният Брестки мир, цялата история на страната ни щеше да се стече по друг начин. Но няма да се отклонявам. Все пак не пиша за политика, а за супермен.)

От Кроми се получил доста непохватен заговорник. Той попаднал в мрежите на ЧК, която повела с англичанина сложна агентурна игра. Но на 31 август, след като десните есери убили Урицкий и стреляли по Ленин, Съветите решили да изтребят до корен цялата „контра“ без никакъв компромис.

Стълбището, по което се търкулнал смелият капитан

Плюейки на дипломатическия имунитет, отряд чекисти нахлул в сградата на британското представителство. Докато служителите горели компрометиращи документи, капитан Кроми отвръщал съвсем сам на огъня с два „браунинга“ и, изглежда се задържал достатъчно дълго, за да бъдат унищожени всичките книжа.

По принцип в реалния живот, за разлика от киното, ако един човек започне престрелка с цяла група, го убиват бързо. Защото в отговор на един куршум летят десет или двадесет. Но Кроми стрелял точно не само с торпеда. Той повалил трима чекисти, след което бил убит. Защото животът не е кино, нито роман.

Ех, ако тази сцена я описваше белетрист, героичният капитан непременно щеше да оцелее. Щеше да подскочи някак си, да увисне на завесата, да се преметне на перваза, като през цялото време не спира да стреля с пистолета, да счупи прозореца с крак и – хоп на двора, заобиколен от вихрушка стъкла. А там долу, естествено, щеше да има натрупано някакво сено. Скок на оградата, кълбо на улицата и дим да го няма!

Но на храбрия капитан му простреляли дръзката глава, той паднал и го откарали в моргата.

А защо ви пиша всичко това?

Защото, уважаеми читатели, аз не съм суровият Господ Бог, а белетрист и при мене супермените не загиват току-така. Какво като са стреляли в главата на Фандорин? Нима супермените умират от такава дреболия?

БЕЛЕЖКИ

1. „Муха-Цокотуха“ е много известна руска детска приказка в стихове, написана от писателя Корней Чуковски през 1923 г., както и името на нейната главна героиня.

Ето накратко нейния сюжет: Мухата-Цокотуха намира паричка, купува си самовар и кани всички буболечки и насекоми на пиршество за рождения си ден. В разгара на тържеството обаче се появява зъл паяк, който я хваща и се кани да я изяде. Всички гости се разбягват ужасени и се скриват, изоставяйки я. Единственият, който се притичва на помощ, е един малък, но храбър комар. Той побеждава злодея в двубой, отсича му главата, спасява мухата и накрая двамата вдигат сватба.

Тази приказка е ключова за разбирането на текста на Акунин. Авторът използва историята като метафора, за да подчертае разликата между литературата и реалността: в приказката малкият комар побеждава огромния паяк и спасява Мухата-Цокотуха („излиза сух от водата“), но в истинския живот това противоречи на законите на природата и комарът би загинал. – Бел. прев.

2.Ераст Петрович Фандорин - руски детектив, герой от поредица руски исторически детективски романи на Борис Акунин.

(Следва)