НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1998 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / ФЕРИД МУРАД

Ферид Мурад (Ferid Murad)

14 септември 1936 г. - 4 септември 2023 г.

Физиология или медицина (заедно с Робърт Фърчгот и Луис Игнаро)

(За откриването на азотния оксид като сигнална молекула в сърдечно‑съдовата система)

Ранен живот и образование

Ферид Мурад е роден на 14 септември 1936 г. в Уитинг, щат Индиана, САЩ. Той е син на албански емигранти – баща му Джон Мурад е роден в Албания, а майка му Хенриета е родена в САЩ, но в албанско семейство. Семейството работи усърдно – баща му управлява малък ресторант, а Ферид от ранна възраст помага в семейния бизнес.

Въпреки скромния си произход, Мурад проявява изключителен интерес към науката. Завършва гимназия с отличен успех и печели стипендия, която му позволява да учи в университета „Де Поу“ (DePauw University). През 1958 г. получава бакалавърска степен по химия и предмедицина. След това е приет в една от най-престижните медицински програми в САЩ – към Университета „Кейс Уестърн Резерв“ (Case Western Reserve University), където през 1965 г. получава едновременно степените доктор по медицина (MD) и доктор по фармакология (PhD). Именно там започва да се интересува от това как клетките комуникират помежду си чрез химични сигнали.

Научната загадка и пътят към Нобеловата награда

В основата на откритието на Мурад лежи една стара медицинска загадка. Още от края на 19-ти век е известно, че нитроглицеринът е изключително ефективен при облекчаване на болките при стенокардия (ангина пекторис), защото разширява кръвоносните съдове. Но почти 100 години никой не знае как точно работи този препарат. Как едно взрививо вещество успява да отпуска мускулите на сърцето и кръвоносните съдове?

През 70-те години на 20-ти век, докато работи в Медицинския университет на Вирджиния (University of Virginia), Мурад започва да изследва нитросъединенията и тяхното въздействие върху гладката мускулатура. Той открива, че нитроглицеринът и подобни вещества освобождават в организма азотен оксид (NO).

Още по-важно е, че Мурад установява, че азотният оксид активира ключов ензим в клетките, наречен гуанилат циклаза. Този ензим стимулира производството на цикличен гуанозин монофосфат (cGMP), който действа като "вторичен пратеник" и причинява отпускане на гладката мускулатура (включително тази на кръвоносните съдове).

Мурад стига до блестяща хипотеза: ако външно въведени вещества (като нитроглицерин) освобождават NO, за да разширяват съдовете, може би самият организъм произвежда свой собствен азотен оксид, който действа като сигнална молекула. По-късно, през 80-те години, учените Робърт Фърчгот и Луис Игнаро (с които Мурад споделя Нобеловата награда) доказват, че ендотелът (вътрешната обвивка на кръвоносните съдове) наистина произвежда NO, който те наричат "ендотелно-релаксиращ фактор" (EDRF).

Защо това откритие е толкова важно?

Откритието на Мурад и колегите му е фундаментално, защото променя изцяло схващанията за клетъчната сигнализация. Дотогава се смятало, че газове като азотния оксид (който е нестабилен и се свързва лесно с други елементи като замърсител на въздуха) не могат да изпълняват функцията на хормони или невротрансмитери. NO стана първият газ, за който се доказа, че действа като сигнална молекула в човешкия организъм.

Практическо приложение на откритието

Откритието на Мурад има огромен практически принос в медицината:

1. Сърдечно-съдови заболявания: Обяснява механизма на нитроглицерина и води до създаването на по-добри лекарства за стенокардия, хипертония и сърдечна недостатъчност.

2. Септичен шок: При септичен шок организмът произвежда твърде много NO, което предизвиква опасен спад на кръвното налягане. Разбирането на механизма позволява създаването на лекарства, които блокират производството на NO и спасяват живота на пациентите.

3. Импотентност и виагра: Най-известното комерсиално приложение на откритието е създаването на лекарството силденафил, познато като виагра. Ерекцията се дължи на освобождаването на NO в кръвоносните съдове на пениса, което активира ензима гуанилат циклаза (открит от Мурад) и води до приток на кръв. Виагра блокира разграждането на cGMP, удължавайки действието на азотния оксид.

4. Белодробна хипертония при бебета: Вдишваният азотен оксид се използва за спасяване на новородени с белодробна хипертония, като помага на кръвоносните съдове в белите дробове да се отпуснат.

Академична и професионална кариера

Ферид Мурад има блестяща академична кариера, работейки в някои от най-елитните институции в САЩ:

• Университета на Вирджиния (където прави ключовите си открития).

• Станфордския университет, където е професор по фармакология.

• Abbott Laboratories (голяма фармацевтична компания), където е вицепрезидент по фармацевтични изследвания.

• Университета на Тексас в Хюстън (UTHealth), където оглавява департамента по интегративна биология, фармакология и физиология.

• През 2011 г. се присъединява към Университета Джордж Вашингтон.

Освен Нобеловата награда, Мурад е носител на множество други престижни отличия, включително наградата Алберт Ласкер за основни медицински изследвания (1996 г.), която често е предвестник на Нобелова награда. Член на Националната академия на науките на САЩ.

Личен живот и наследство

Мурад се жени два пъти. От първия си брак с Карол Ан Лемъри има пет деца. По-късно се жени за д-р Наталиа Мурад, с която работят заедно върху изследвания на стволови клетки и регенеративна медицина.

Автор на над 400 научни публикации и редактор на множество книги по фармакология. През по-късните години от живота си чете активно лекции по целия свят, вдъхновявайки млади учени, и работи върху използването на азотния оксид при лечението на рак и при зарастването на рани.

Ферид Мурад умира на 4 септември 2023 г. в дома си в Менло Парк, Калифорния, на 86-годишна възраст. Той остава в историята като учен, който успява да превърне едно просто молекулярно съединение (азотен оксид) от "токсичен газ" в един от най-важните медиатори в човешкото тяло, спасявайки милиони животи по света.

Съставил: GLM-5.1

Редактор: Павел Николов