БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО)

„Обаятелен е аристократът по време на революция“, казва Петруша Верховенский. И е прав, разбира се. Красиво е, когато галено дете на съдбата застава на страната на унизените и онеправданите. Това се случвало не чак толкова рядко. Списъкът на революционерите аристократи от маркиз дьо Лафайет до принц Нородом Сианук е доста дълъг. Военният преврат от 14 декември 1825 г. (който в случай на победа би довел несъмнено до сурова диктатура) е толкова мощно романтизиран от потомците главно заради нашето умиление пред титлите и гербовете.

Пропаднал аристократ (В. Качалов в ролята на Барона)

Далеч по-рядко явление е аристократ в криминалния свят. Разбира се, не в далечен исторически план (повечето графове и князе са потомци на успели средновековни разбойници), а в най-новата история. Доколко един аристократ успява да запази своето обаяние, когато се превърне в рицар на юмрука и козия крак, ето в това е въпросът.

Баронът от пиесата „На дъното“ не е ни най-малко обаятелен, но не е престъпник, а просто слаб човек, неудачник. А и в крайна сметка е литературен персонаж.

Аз ще посоча случай не от литературата, а от реалния живот, който според мене разкрива отлично природата на истинския аристократизъм.

Аристократизмът се бърка често с интелигентността, макар че тези качества са в много отношения противоположни. Истинският аристократизъм не е учтивост и безупречни маниери, а повишена способност за оцеляване, умение да не се затриеш в каквато и да е ситуация, да се адаптираш към нея и въпреки всичко да се изкачиш отново нагоре. Това е като боевите качества на бултериера, заложени генетично. Там, където интелигентът ще загине (при това един от първите), аристократът ще оцелее. Но моята история е не от областта на трагедиите, а по-скоро на пикаресковите романи.

Парижки апаш от началото на века

Гаетан Лербон, барон дьо Люсак, бил издънка на една от най-знатните и почитани фамилии в Южна Франция. След смъртта на баща му (който бил дори маркиз) семейството се разорило, момчето излязло от контрол, попаднало много рано в лоша компания и още на деветгодишна възраст започнало да скита – с една дума, нашият барон, подобно на Горкиевия, се оказал на дъното на обществото.

На 13 години Гаетан Лербон бил вече юнга на търговски кораб, след това – сервитьор в лондонско кафене, където другарувал със сводници, измамници и крадци. Озовавайки се в Париж, проблемният младеж затъвал от една кал в друга и попаднал бързо в затвора.

Оттам, от самото дъно на социалната пирамида, започнал да се катери бавно и настойчиво обратно по задното стълбище към белетажа.

Солидно заведение на площад „Пигал“

Гаетан „Барона“ (вече не титла, а прякор) се въртял в най-мътните среди на парижкия криминален контингент. По онова време, след Първата световна война, „конкретни мъжаги“ усвоявали активно Монмартър с неговите нощни кръчми, бордеи и букмейкърски кантори. Приятните маниери и острият ум, съчетани с умението да отстоява себе си (веднъж по време на скандал при игра на карти дьо Люсак застрелял противника си) и най-вече здравите връзки със средиземноморската мафия помогнали на „Барона“ да направи бърза кариера в класово чуждата среда. През двадесетте години притежавал вече два ресторанта на площад „Пигал“, като единият от тях, „Гран Дюк“, бил, както биха казали днес, ексклузивен клуб за солидни господа, където надзъртали и видни политици.

Баронът има малки неприятности, но светският човек се усмихва винаги

За далновидността на дьо Люсак свидетелства фактът, че установил рано близки отношения с тайната полиция – не като доносник (това би било точно обратното на далновидно, а е и опасно), а като „експерт по сигурността“. По време на пребиваването в Париж на важни чужденци, включително короновани особи, „Барона“, отново като барон, следял да не се случи някаква неприятност с гостите, докато посещават съмнителни заведения.

По време на шумния скандал около смъртта на афериста Стависки през 1934 година (известно дело, няма да го преразказвам) нашият аристократ, дотогава широко известен в тесни кръгове, се превърнал изведнъж в знаменитост. Арестували го заедно с още двама босове на марсилския престъпен свят.

Но дьо Люсак не останал дълго в затвора и успял да се измъкне някак си. Френският климат обаче станал прекалено горещ за него. Точно тогава влезли в употреба титлата, произходът и далновидността му. Още през 1928 година баронът оказал някои доста деликатни услуги на управляващата династия в Монако и малко преди началото на Втората световна война се преселил в Монте Карло, където създал процъфтяваща и напълно легална империя от игрални автомати. Умрял като богат човек и почитан член на обществото, а днес фамилията Дьо Люсак се смята за една от високопоставените фамилии на Лазурния бряг.

Хепиенд.

(Следва)