БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

МЕЧТА ЗА УКРАЙНА

Моля за извинение украинските читатели на блога, за които името на Васил Вишиваний, предполагам, е добре известно. Но аз научих подробностите за неговата тъжна съдба наскоро и тя ме развълнува (това е най-точната дума).

Имаме съвсем отделна и много интересна тема: когато член на монархически дом възприема високото си рождение не като подарък на съдбата, а като бреме от отговорности и в новата, изключително неромантична реалност, се опитва да съответства на романтичния образ на приказен принц. Нямам предвид шоумените с пищно родословие, които обожават да се снимат с ордени и ленти.

Такава им е работата – да търпят, за да ги зяпат

Думата тук е за хора, които се стремели действително да изиграят важна роля в историята на своята страна или на човечеството, без да имат за това никакви други легитимации освен своя знатен произход. На някои това в една или друга степен дори им се е удавало: на испанския Хуан Карлос, на камбоджанския Нородом Сианук, на българския Симеон Сакскобургготски, на шведския Фолке Бернадот. Но мнозинството от прекрасните принцове на 20-и век така и не успели да извършат никакви епохални дела, но платили скъпо за „високия стремеж на мисълта си“.

Ето една от тези истории.

Гросадмиралът от австрийския флот Карл-Стефан Австрийски (1860–1933) възприемал своето ерцхерцогство така, както самурай възприема своята карма, и решил да възпита синовете си като полезни служители на многонационалната империя. В началото на двадесети век се предполагало, че тромавият хабсбургски конгломерат трябва да се преобразува във федерация от монархии, всяка от които да бъде оглавена от принц с императорска кръв. Гросадмиралът виждал най-големия си син като бъдещ полски крал. Младият Карл-Албрехт бил възпитан в любов към полската история, култура и език. Любовта не била по сметка, а искрена, което принцът доказал впоследствие на дело: станал офицер от полската армия, а след поражението през 1939 година отказал да подпише „фолкслист“ (тоест да се признае за ариец). Заради това бил арестуван от Гестапо и подложен на изтезания, в резултат от които останал наполовина парализиран и ослепял с едното си око, но така и не се отказал от своето доброволно „полско самосъзнание“.

Васил Вишиваний, също така Вилхелм фон Хабсбург-Лотринген

Но герой на моя разказ не е забележителният „поляк“ Карл-Албрехт, а другият син на гросадмирала — Вилхелм, който станал украинец и обикнал своята паднала му се по разпределение родина със същата интензивна немска обстоятелственост.

Вилхелм е роден през 1895 година, така че към момента на разпадането на империята бил още съвсем млад. За разлика от повечето Хабсбурги, Вилхелм не емигрирал на някое тихо място, а се втурнал в гъстотата на кървавите събития.

Пан полковник Хабсбурженко в украинска униформа

За него говорели като за бъдещия „украински крал“ и Вилхелм си съперничел сериозно с хетмана Скоропадски. Принцът участвал в създаването на Западноукраинската република, след това бил полковник на стрелците от Сечта, но в края на краищата напуснал Украйна, след като се скарал с правителството на Петлюра.

Вилхелм бил обсебен до такава степен от украинските интереси, че станал непримирим враг на Полша и поляците, заради което дори скъсал отношенията си със своя по-голям брат.

Принцът се обличал с вишиванки (везани ризи – бел. ред.). Издавал стихове на украински език под псевдонима Васил Вишиваний: „О, облаци, които към родната страна отивате“ („О хмари, що в сторони рідні йдете“), при което под „родна страна“ съвсем нямал предвид Австрия.

Прекрасен рицар, който лежи поразен, сред тръстиките и камъша... (Всъщност това е „La Belle Dame sans Merci“ от Ф. Каупър)

В емиграция този истински Хабсбург се опитвал да участва в дейността на украинските политически организации, но не играел вече съществена роля в движението. Очаквала го тъжната участ на неудачника, смазан от бремето на „големите надежди“: местене от страна в страна, напразни напъни да се завърне в политиката, бохемски живот, шумни скандали...

Финалът на този неосъществен живот е трагичен.

През 1947 година отломъкът от империята, живеещ тихо в съветския сектор на окупираната Виена, бил арестуван неизвестно защо от Държавна сигурност. Чекистите не знаели какво да правят с несъстоялия се „украински крал“, но, разбира се, не го изпуснали от своите лапи. Измислили някаква мътна шпионска история, лепнали му 25 години и го вкарали в киевски затвор, където изнеженият поет ерцхерцог починал много бързо.

Приятно е обаче, че след четиридесет години прокуратурата на Киевския военен окръг реабилитира гражданина В. Хабсбург поради липсващ състав на престъпление.

(Следва)