ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ

Сред садукеите и фарисеите Енох не бил много популярен. Той даже не присъства в списъка на ревнителите за вярата в Първа книга Макавеи. Но сред кумранските сектанти фигурата на Енох става изведнъж много търсена.

Енох е главно действащо лице в цели пет кумрански текста. Освен „Книга на Стражите“ това са „Книга на Великаните“, „Видения на Енох“, „Послание на Енох“ и „Астрономична книга на Енох“. Пред нас е цяло истинско Петокнижие на Енох, аналог и допълнение към Петокнижието на Мойсей!

Най-важен от тези текстове е за нас „Астрономичната книга на Енох“ – текст, в който от името на Енох се обяснява устройството на небето и на вратите, през които залязват слънцето и луната (4Q209).

Важността на „Астрономичната книга на Енох“ е трудна за оспорване. Защото кумранците спазвали фанатично юдейския закон. Но спазването на закона било най-тясно свързано с календара. Извършването на един или друг обред в неправилен срок лишавало, разбира се, този обред от всякакъв смисъл и превръщало човека от праведник в грешник със същата неизбежност като яденето на свинско.

И ето: сакралният календар на всички останали евреи бил лунен. А сакралният календар на кумранците бил слънчев (както по-късно християнският). И според твърденията на кумранците именно този календар бил истински. Съставил го на основата на дадените му знания седмият син на Адам, безсмъртният Енох, а му го продиктувал лично архангел Уриил. „И той записа всичко… небето и пътищата на неговите войнства и месеци… за да не се отклоняват праведниците от пътя си“ (4Q227, fr. 2).

Енох бил също така необикновено популярен в ранното християнство. Кумранското Петокнижие на Енох се цитирало в „Послание от Варнава“ и книгите му се смятали за канонични от много бащи на църквата, сред които Атинагор, Климент Александрийски, Ириней Лионски и Тертулиан. По-късно то било изгубено за седемнадесет века, докато не било открито непосредствено в канона на Етиопската ортодоксална църква.

По това време то било малко променено: от него по доста объркани причини изпаднала „Книгата на Великаните“ (с обсъждането на тези причини ще се заемем в следващата книга) и на нейно място се появил текст, който се нарича „Притчи на Енох“.

В този текст можем да проследим стремителната теологична еволюция на образа на Енох.

В Книгата на Стражите, както видяхме, Енох не може да вижда Всевишния, а Месията, слизащ на земята, е самият Господ. Що се отнася до душите на умрелите, които Енох вижда, те се намират на земята, в някакъв шикозен спа-комплекс с благовонни дървета и сенчести хребети.

В Притчите на Енох (1 Енох. 6–12) действието придобива доста по-драматичен характер.

В този текст Енох, като се качва на небето, вижда веднага там жилищата на праведниците под крилата на Господа на Духовете (1 Енох. 7:13).

Иначе казано, ако в „Книга на Стражите“ душите на светците си почивали в земен рай, сега вече се намирали на небето. Станали са божества и членове на Съвета на Боговете. Лицата им сияели като на ангели (1 Енох. 7:13).

Освен това Енох вижда на небето Всевишния и неговия Месия.

В „Книга на Стражите“ Всевишният и неговият Месия се наричат Господ и Слово на Господ. В „Притчи на Енох“ те се наричат Баща на Дните (Предвечен) и Човешки син – точно като в Книгата Даниил.

Изглеждат и точно по един и същи начин: главата на Предвечния е бяла като руно, а лицето на Човешкия син е подобно на лице на ангел. Ангелът, който съпровожда Енох, му казва, че Човешкият син, който ще строши зъбите на грешниците и ще седне на престола на славата да съди царете, е избран предвечно: „И преди Слънцето и знаменията да бъдат създадени, преди небесните звезди да бъдат създадени, името Му беше назовано пред Господа на Духовете“ (1 Енох. 8:20–21).

После следват познатите ни екскурзии: ангелите показват на Енох целия свят отвисоко, той вижда Вратата на ветровете и кристалните сфери. Енох се оказва притежател на съкровено знание, иначе казано – на гнозис.

И накрая следва кулминация.

Енох вижда Господ лице в лице и се преобразява. Разбира, че той е Човешкият син, същият, който ще седне на престола на славата да съди царете: „И паднах по лице, и цялото ми тяло се разля, и духът ми се промени… И ангелът дойде при мене, и ме приветства с гласа си, и каза: „Ти си Човешкият син, роден за правдата“ (1 Енох. 12:14–17).

„Енох, който до това време само възвестявал идването на Месията, открива, че самият той е Месията“ [1].

Това, между другото, е отговор на въпроса защо Месията се нарича Човешки син. Той бил роден като човек, но когато видял Господ, се превърнал в ангел и мисията на този ангел се състояла в това да бъде Месия на Израил, да разгроми царете, да преобрази природата и да осигури вечен живот за праведните. Ако в Жреческия кодекс човек не може да види лицето на Господ и да остане жив, то във вярванията на тези, които се покланяли на Енох, Енох видял лицето на Господ и станал Втори Бог, същия, за когото на небесата бил поставен Втори Престол.

Аналогична трансформация протича и във Втора книга на Енох, чийто оригинал, запазил се само в славянски превод от XIV век, е написан вероятно на гръцки език през I век в Александрия. В нея смъртният Енох също се изправя пред Господ и това, че вижда лицето му, го превръща също в ангел.

„И Господ отвори уста и ми каза: „Бъди смел, Енох! Стани и застани пред лицето ми завинаги“. И Михаил ме вдигна, великият ангел Господен, и ме доведе пред лицето на Господ. И изпита Господ своите слуги, като им каза: „Да пристъпи ли Енох, за да стои пред лицето ми завинаги?“ Славните се поклониха (на Господ) и казаха: „Да пристъпи“ (2 Енох. 22:5–7).

Свалят от Енох „земните одежди“, иначе казано – тленното му тяло, и го обличан в риза на Славата Господня.

А какво става със забраната да се вижда лика на божественото същество, която действала в Книгата на Стражите? Тя се е запазила, но се отнася вече за Енох. Когато изпраща ангела Енох обратно на земята, Господ инструктира един от ангелите да изстуди лицето му, за да могат смъртните да го гледат (2 Енох. 37:2) [2].

Но целта на слизането на Енох си остава при това същата: той носи на земята записаните от него книги за звездите, за Небесното войнство, за слънцето, за луната, за съкровищниците на снега и за спалнята на ветровете. Притежателите на тези книги са притежатели на съкровено знание за устройството на мирозданието.

Те го знаят по-добре от ангелите.

Името на Енох било извънредно популярно в много юдейско-християнски апокрифи. „Апокалипсис на Илия“ твърдял, че отначало ще дойде Синът на Беззаконието, който ще преследва светците, а сред тях - Енох и Илия. Те ще се сражават със Сина на Беззаконието седем дена на пазарния площад на голям град. След това ще лежат три дена мъртви на площада и всички ще ги гледат. На четвъртия ден ще възкръснат и именно Енох и Илия ще победят Сина на Беззаконието. След тази победа и пришествието на Месията праведниците ще облекат бели одежди и ще опитат плода от Дървото на живота.

Енох и Илия разобличават Антихриста, а понякога даже го побеждават, в цяла поредица от християнски текстове – в „Апокалипсис от Петър“, в текстовете на Иполит Римски, Тертулиан, Ефрем Сирин, Псевдоефрем, Псевдоиполит, Псевдометодий, Псевдошенут, във Visio Danielis и прочее [3].

Не по-малко важно е, че Енох бил популярен и в юдаизма, особено в мистичната му разновидност, от която по-късно се развила литературата Хекалот, Меркава и в края на краищата – кабалата.

Типичен пример за ранна литература Хекалот е Третата книга на Енох, написана на арамейски език през III век. В нея Енох, взет на небето, се превръща във висш ангел – Метатрон, и даже е наречен „малкия Яхве“. Плътта му се превръща в пламък, косите му в горящи въглени, и Господ, като въздига трона му, го прави наставник на всичките небесни ангели.

Авторът на Третата книга на Енох се приближава също опасно близо до червената черта, зад която започва ереста за Двете власти на Небето, само че втората власт, изпълнителният директор на Господ, не е Месията, а Енох/Метатрон, небесният писар, който седи на трона, записвайки устройството на мирозданието и човешките съдби.

Един от ярките представители на тази ерес бил рави Елиша бен Абуя, който, попадайки на небето и виждайки там седящия на трона Метатрон, възкликнал простодушно: „Аха! Все пак са двама!“ След това Метатрон бил свален от трона и нашибан с огнени камшици за това, че заблудил рави Елиша [4].

Енох е добре известен и в исляма. Под името Идрис той се смята за втория мюсюлмански пророк след Адам и Коранът е запазил твърдението, че Енох/Идрис бил възнесен жив на небето [5]. Там, на четвъртото небе, по време на неговото посещение, го посрещнал пророк Мохамад– според хадиса, предадена на Малик ибн Анас [6].

Извършващата се през I-III в. стремителна еволюция на образа на Енох напомня удивително за извършващата се през същото време такава еволюция на Исус Христос.

В едни от разновидностите на вярванията в Енох той е възнесен на небето смъртен, а в други е втори бог и накрая в юдейския мистицизъм заема възвишеното място на ангел на Великия съвет и на изпълнителната власт на Яхве, но в никакъв случай не е Яхве и горко на тези, които, като рави Елиша бен Абуя, не се ориентират в тази теологична тънкост.

С какво е свързана тази изведнъж развила се през I в. бурна популярност на Енох, за когото не сме чували нищо нито от първите реформатори-монотеисти (които, напротив, забраняват строго на хората да виждат бога и да се възнасят на небето), нито от садукеите, нито от фарисеите?

Искам да направя едно просто предположение.

Искам да предположа, че кумранската Книга на Стражите изобщо не е написана през II в. пр. н. е., както я датира първият от нейните изследователи отгец Милик [7].

Тя е написана към началото на нашата ера скоро след смъртта на цар Ирод. Искам да предположа, че Енох не е друг, а пророк Цадок, иначе казано – Праведника, когото Йосиф Флавия нарича съосновател на „четвъртата секта“. Той е Учителят по Праведност, който твърдял, че не е друг, а върналия се на земята преди края на дните Енох.

Именно с това се обяснява фактът, че в Кумран, в общината, която смятала за свой основател пророка с името Цадок, не се намерил нито един текст, написан от името на Цадок, и се намерили цели пет – цяло Петокнижие! – текста, написани от името на Енох.

Ако това е така, то „Книга на Стражите“, написана от името на Енох, е аналог на Корана. Тя е сборник с наставления на пророк, който пропагандирал революционната идея за спасението на душите вместо физическото възкресение на тялото.

А необикновената теологична дисперсия на литературата за Енох свидетелства, че фарисеят Цадок, умеещ да ходи по небето, е оказал огромно влияние не само върху революционните негодници, за каквито Йосиф Флавий се опитва да представи членовете на „четвъртата секта“, но и върху всичкия юдейски мейнстрийм.

БЕЛЕЖКИ

1. Peter Schäfer. The Jewish Jesus: How Judaism and Christianity Shaped Each Other, Princeton University Press, 2012, p. 77.

2. Цит. по: 2 Еnoch, in Paul C. Schnieders, The Books of Enoch, USA, 2012.

3. Richard Bauckham. The Martydrom of Enoch and Elijah: Jewish or Christian? Journal of Biblical Literature, vol. 95, No. 3 (Sep., 1976), p. 455–456.

4. Hagigah 15 a.

5. Коран 21, 86.

6. Сахих Муслим 1:309; 1:314.

7. J. T. Milik. Problemes de la litterature henochique a la lumiere des fragments arameens de Qumran, Harvard Theological Review, 64, 1971, p. 333–378.

(Следва)