Уроци по атеизъм. № 45

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27, УРОК 28, УРОК 29, УРОК 30, УРОК 31, УРОК 32, УРОК 33, УРОК 34, УРОК 35, УРОК 36, УРОК 37, УРОК 38, УРОК 39, УРОК 40, УРОК 41, УРОК 42, УРОК 43, УРОК 44.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 45. „Антропогенез“. Рубльов. Нощна лампа

Понеже циркът, както казват, се харесва на публиката, нека по изключение да присъединим още един фрагмент към моя разговор с “Антропогенез”. Те продължават да упорстват и упорстват наивно и смешно, демонстрирайки с всеки нов пристъп на упорство все по-голяма и по-голяма неграмотност. Извадиха отнякъде съвсем прелестната книжка на Мария Борисовна Медникова “Трепанацията в древния свят и култът към главата” и въз основа на тази книжка се опитват да ми прехвърлят топката за мозъка на Еразъм. Но, приятели, още един път казвам: има неотменима невроморфологична норма. Определена е от специалисти, които се наричат невроморфолози. Според споменатата вече книга на Блинков и Глезер “Мозъкът на човека в цифри и таблици”, издадена през 1964 година (може да се намери без проблеми), обемът на мозъчното вещество не е равно на обема на черепа. И тази разлика на мозъчните и немозъчните субстрати на млади години е от 5 да 12 %, а към старческата възраст достига 25–27 %. Така че моята цифра е изглежда по-точна.

Но работата не е в това. Всичките останали претенции във въпросния разбор са все същата субективност, еквилибристика и фантазия. Но понеже на тези приятели им хареса скандалът да прерасне в нормална война – а аз обичам всякакви войни, – реших да дам на конфликта още по-голям простор. И тук веднага при скандалната миризма налетяха две големи дебели списания, които ме помолиха да напиша рецензия за две книжки, разбирайки, че всичко това вероятно ще бъде забавно и весело – тези, които четат моите статии в „Московски комсомолец“, знаят, че мога да се справям с всякакви материали. И аз избрах книжката на Марков и Бурлак – бойната сила на „Антропогенез“.

Ще видим до каква степен е уязвимо всяко произведение, когато започваш да се занимаваш в него с лапане на мухи. Подозирам, че това ще бъде до най-висша степен весело. Така че съветвам тези, които следят моите публикации, да се запасят с пуканки – пиесата има много-много-много действия, предстои ни дълга и, надявам се, яростна война.

Нещо повече, искам да кажа напълно добронамерено: приятели, свидетели сте на нормална териториална агресия. Вие смятате науката за свое владение и се отнасяте много болезнено към това, че някой се вмъква внезапно при вас. Но, скъпи мои, това се отнася за всички. Навярно е ужасно, когато геологията попада в ръцете на адвокати и анатоми, а естествознанието – на журналисти, наемни войници, получили образование на бойното поле, банкови служители и възпитаници на езуитски колежи, които са учили донякъде право. Това, разбира се, е ужасно. Но имената на тези хора са известни сега на всички. Това са Чарлз Лайъл, Нилс Стенсон, Фридрих Енгелс, Рьоне Декарт и Жан-Батист Ламарк.

Разбира се, не по-малко ужасно е, когато физиката и астрофизиката попада в ръцете на юристи, квакери, фермери, служители в патентно бюро, телеграфисти и книговезци без всякакво специално образование. Но имената на тези хора са Едуин Поуъл Хъбъл, Джон Далтон, Йохан Кеплер, Алберт Айнщайн, Томас Алва Едисън и Майкъл Фарадей. Списъкът може да бъде продължен до безкрайност, като завърши с красивото твърдение, че археологията не може да бъде дело на продавач в бакалия, крадец и дребен авантюрист… но името на този продавач в бакалия е Хайнрих Шлиман.

Защо тези хора са се вмъквали някога в науката? Защо са нахлули във вашата територия и са натрили такива като вашите носове?

Научната теория, както помните, е била винаги доста строго охранявана. И въпросът даже не е в това, че именно доцентите от предишни времена – Френската академия на науките, между другото, а не някой дребен сайт – са изпращали по всички музеи на страната категорично искане да се махнат от витрините и експозициите всички така наречени аеролити – казано с днешен език, метеорити. Защото от гледна точка на Френската академия на науките фактът, че от небето падат камъни, изглеждал невероятно глупав – смятало се, че аеролитите няма откъде да падат. Това е един пример. Но такива примери в доцентската наука са множество.

И защо всички тези хора, всичките тези Хъбъловци и Енгелсовци, са навлезли някога във вашата територия?

Мога да обясня. Защото вие сте безплодни. И ако вашето дело е да обяснявате, ако вашето дело е да създавате за антиклерикалния фронт снаряди и шмайзери, извинете, приятели, но вашите снаряди не се взривяват, а на вашите шмайзери са им криви дулата. Вие се занимавате захласнато с терминологични шевици, но при това вашата наука тъпче в някаква глуха, неизвестна на никого задънена улица. Ние видяхме колко струват доводите на Марков в боевете и полемиките. Нищо. Затова не се учудвайте, че ви посещават. И аз се надувам, че все повече и повече хора ще се осмеляват, все повече и повече хора ще разбират, че знанията са знания – те са под ръката на всеки, а и да се структурират не е трудно. И не трябва да се плашим от доцентите, които могат да изскочат от някои тъмни ями на Интернет и да ни ухапят. В общи линии доцентите имат много любопитни качества и те, разбира се, могат да хипнотизират.

За първи път от цялото време на съществуването на програмата „Уроци по атеизъм“ ми разпечатаха и ми дадоха да видя един коментар. Мога да кажа, че бях, разбира се, огорчен. Разбрах, че атеистите или тези, които се наричат атеисти, не са по-добри от православните. Те са също така злобни, също така категорични, единствената разлика е в това, че вместо попове имат доценти от „Антропогенез“. Е, въпрос на вкус, на когото както му хареса. Но това как доцентите могат да хипнотизират, е отделна история, много интересна.

А между другото мога да разкажа за иконата на Рубльов и за ролята на доцентите за създаването на националния символ. Всичко това е много смешно. Знае се, че някога за „Троицата“ на Рубльов споменава Стоглавият събор, което е същото като на XXII конгрес на КПСС да се спомене за най-добрия стоманолеярен роман – ето така трябва да се пише. След това Николай Михайлович Карамзин споменава в V том същия Андрей Рубльов и веднага приятелите и поклонниците на Карамзин, Алексей Иванович Мусин-Пушкин и още няколко души, обявяват Рубльов за невероятен гений, а неговите произведения за абсолютно съвършенство на древноруското изкуство.

От този ентусиазъм се заразява историкът Николай Дмитриевич Иванчин-Писарев, който намира иконата – а тя не трябва да бъде дълго търсена, защото виси в Троице-Сергиевата лавра – и също изпада пред нея във възторжени, съвършено невероятни словоизлияния: че това е съвършенство, това е пълно великолепие, това е нашето истинско, национално, древно, велико изкуство. Той успява да въодушеви със своя възторг и славянофилите, и Николай I, и всички започващи да се възхищават от „Троицата“ на Рубльов или това, което смятат за „Троицата“ на Рубльов.

Минава още някое време, а по-нататък се случва следното. Първо, братята Михаил Иванович и Василий Иванович Успенский издават книгата „Бележки за древноруската живопис“, в която Рубльов направо се преподнася като гений, а „Троицата“ като шедьовър. След това се появява „Речник на руските художници“ с автор Николай Петрович Собко, в който се твърди същото. И накрая славата на „Троицата“ става толкова велика, че държавата в лицета на Археологическата комисия и на иконописеца Василий Павлович Гурянов решава да предприеме държавна реставрация на иконата.

Свалят иконата и тогава става ясен едни феноменален и много пикантен факт. Оказва се, че Мусин-Пушкин, Иванчин–Писарев, Николай I, Собко и братята Успенски са виждали пет напълно различни изображения. Просто към изображенията била прикрепена табелка „шедьовър“ и те следвали послушно табелката. Проблемът е в това, че иконата постоянно се обновявала и само през XIX век я подновили три или четири пъти, така че всичките изброени хора виждали напълно различни изображения.

Какво означава обновяване? Идва, значи, един иконописец, някой си Ивашка Малишев, гледа – ликовете са потъмнели и не се виждат. Наистина, иконата живее в химически агресивна среда: всякакви целувки на старици, пръскане на восък от свещите, на масло, температурни промени, влага и т. н. Така че ликовете са тъмни, дрехите не се виждат – хайде да нарисуваме всичко това красиво. И го рисуват красиво.

Когато с иконата се заел Гурянов, започнал да сваля слоевете и разбрал, че в действителност изобщо не са хвалили някаква древноруска живопис. В действителност са хвалили едно много примитивно рисуване, подобно на палехското, което няма никакво отношение към така нареченото изкуство. Но по това време още не можели да правят нормални реставрации и Гурянов просто обновил още един път „Троицата“ отгоре.

И едва през 1926 година болшевиките предприели сериозна реставрация на шедьовъра. Те свалили всичките слоеве по дяволите и получили това, което имаме днес. Иначе казано – това нещо с излинелите криле, с подобните на кренвирши пръсти без фаланги, с непонятните анатомични параметри на ръцете, с подутите, много смехотворно нарисувани дамски физиономии и с кривата чаша на масата.

Но нямало къде да се ходи. Славата на шедьовъра била вече отбелязана навсякъде – във всички учебници. За кривата чаша доцентите от изкуствознанието също дълго се въртели, обяснявали, че – виждате ли – това е магически символ, мистика. Но аз подозирам, че всичко е по-просто и великият художник на руската земя Андрей Рубльов не е можел да рисува. Вероятно, ако го бяха помолили да нарисува бутилка, димяща лула, скелет на тиранозавър или сеяч, резултатът би бил същия като при Остап Бендер на известния агитационен параход. И не защото Рубльов е бил слаб художник и не е бил талантлив, това изобщо не се обсъжда. За това вече говорихме – той е оцветявал, не е правил нищо повече, не му било разрешено нищо повече. Единственото ново нещо в „Троицата“ в сравнение с всичко останало е ивицата върху химатиона на средния ангел.

Работата е там, че по това време в Русия нямало изобразителни школи. Нямало ги изобщо, по принцип. В Европа вече творели Джото и фра Беато Анджелико, а у нас нямало нищо. Никой не се учел да рисува – не било нужно. Въпреки това, вижте каква е силата на доцентите! Сега наистина всички са хипнотизирани до такава степен, че „Троицата“ се е превърнала в национален шедьовър.

А накрая още един въпрос, който засяга нашите ръчкания с „Антропогенез“. Някакво обединение на атеисти ми съобщи, че ме е изключило отнякъде, прекъсва с мене дипломатическите и всякакви други връзки и въобще не иска повече да ме познава.

Знаете ли, приятели, аз не мога да бъда изключен от никъде. Никога никъде не съм членувал – нито във вашите атеистични движения, нито в каквито и да било други. Аз винаги съм сам за себе си; аз се ръководя само от своите интереси и от своята изгода. Никакви други обвързвания нямам.

А що се отнася до скептиците, които са ме уволнили от някъде, това, разбира се, е много, много печално. Печално е, когато една малка скептична нощна лампа обявява, че прекратява своето сътрудничество с електроцентралата.

(Следва)