Уроци по атеизъм. № 42

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27, УРОК 28, УРОК 29, УРОК 30, УРОК 31, УРОК 32, УРОК 33, УРОК 34, УРОК 35, УРОК 36, УРОК 37, УРОК 38, УРОК 39, УРОК 40, УРОК 41.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 42. Въдицата на патриотизма

Като начало искам да поздравя всички с едно знаменателно събитие. Един път вече споменах за жестокия погром, който организирали през 1824 година поповете в катедрата по анатомия на Казанския университет. Тогава с благословията на епископ Амвросий Казанский били строшени с ръжени всичките стъкленици с препарати, а всичките така наречени сухи препарати, заедно с това, което изпаднало от стъклениците, натоварили на каруци и под камбанен звън го откарали на гробището – защото това са останки, те се нуждаят от опело и изобщо преподаването на анатомия подкопава съществено вярата в бога, плоди атеизъм и засилва волнодумството (което е съвсем вярно). Това е наше минало и поради своята абсолютна маразматичност то ни се струваше неповторимо.

Оказа се, че няма нищо подобно.

Ние всички, повтарям, можем да бъдем поздравени. Всичко се повтаря с умилителна точност. В края на 2013 година в Нижни Новгород гостуваше анатомична изложба – не най-добрата от подобните експозиции, но напълно търпима. Та ето че ръководителят на Центъра за душевно здраве и духовна сигурност към Нижегородската епархия поп Михаил Макаров осъди изложбата и поиска да се погребат препаратите. Това днес. В XXI век. Иначе казано – поповете не са поумнели и историята не ги учи на нищо. И вечно прав остава барон Пол Анри Холбах, който някога е казал твърдо за всички векове и за всички времена: „Християнството винаги е обявявало война на науката и на човешките знания. […] На хората, които подчиняват своя разум на вярата, не им трябва нито наука, нито просвещение“.

Но ето, както се казва, информация за размишление. Темата на този урок е съвсем друга. Напоследък в Русия се повиши съществено градусът на православно-патриотичната истерия и във връзка с това вероятно дойде време да разгледаме и механизма на руския патриотизъм.

Той е пределно прост. Има я Русия, която ни се представя като някаква висша ценност и на която трябва безмълвно да позволяваме да ни обира с диви налози и за която трябва да жертваме всичко, включително здравето и живота си. Но да се предлага като обект на тази възвишена любов една реалност, която е представена от Мизулин, Гундяев, Исаев или Астахов, по всяка вероятност е някак си неловко. Любовта към въпросната реалност е малко вероятна. Затова се опитаха да подменят реалността с историческа кукла, но замисълът отново се провали, защото куклата се оказа толкова уродлива и гнила, че изобщо не можеше да служи за фетиш. Всички опити да се огради историческия сурогат от разобличение се оказаха безсилни.

Мерзавците либерали са разсъждавали вероятно така: след като черносотниците, поповете и държавните идеолози са приватизирали руската история и са я обявили за свой главен аргумент в борбата, трябва да се действа с пълна безпощадност. Иначе казано, ето един скрин. Скрин като скрин, не по-лош и не по-добър от всеки друг, но са го нападнали дървеници и са го нападнали така масово, че вече никакви средства и инсектициди не помагат. Следователно скринът трябва да се изгори, по дяволите. При това, както става ясно, това не е сложно. Няма никакви проблеми, защото на всеки аргумент от официозната история се намира контрааргумент, който лесно може да бъде изваден от всякакви архиви. И това засяга всичко.

Можем да си спомним някаква уж народна съпротива през 1812 година и някаква уж партизанска война. Там всичко като че ли е определено, но има още и някоя си Василиса Кожина, която ръководела партизански отряди и се сражавала за нещо. Започваме да повдигаме документите и разбираме, че никакви отряди никога не е имало, че Василиса не оглавявала нищо и единственото нещо, което направила, е, че посякла с коса един ранен и завързан пленен французин. Името му било като че ли Дьо Сонсе от 30-ти линеен полк, нищо повече не се знае за него. А бил посечен само за това, че Дьо Сонсе не разбирал френския на Василиса Кожина. Това е частен пример, доказващ, че практически всеки руски исторически мит може да бъде стрит на прах. С други думи, никаква охранителна цензура няма да спаси руската история от либералната просветена разправа. Уви-уви.

Както знаете, силите на охранителите и либералите са винаги неравни. Охранителите са стотици хиляди пъти по-силни, те имат кокарди на челата, тояги, камшици, топчета бодлива тел, членове от Наказателния кодекс. Но ето че волнодумците от век на век леко и блестящо въртят охранителите на пениса си – само защото на страна на волнодумците са смелостта, смехът и остротата на мисълта.

С други думи, какво видяхме, в делото за създаване на привлекателен образ на Русия се провалиха и двата проекта: и реалистичният, и историческият. Въпреки това тази Русия, пред която трябва да се покланяш, която трябва независимо от всичко да бъде обичана и за която трябва да се жертва всичко, продължава да бъде търсена, защото това е основният обект на патриотичната любов. И поради това беше измислена не гундяевско-мизулинска, а някаква абстрактна Русия: възвишена, светла, справедлива, страна, в която никой никога не е живял, която никой никога не е виждал, която няма нищо общо с позора „Единна Русия“ или с абсурдните реплики на Онищенко, с калните пътища, мръсотията, безпросветността и подкупите. И ето тази абстрактна Русия се оказва достойна за любов, жертви и поклонение.

Предполагам, че тук имаме обикновена подмяна на понятията. И не е трудно да се види, че когато милваме абстрактната Русия, ерекция получава „Единна Русия“.

(Следва)