Средновековна Европа. Чуждите

ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Светът на Средновековието съвсем не се радвал на всеки новодошъл. Дори да идвал от съседни области.

Преходите и местенето по Западна Европа през тази епоха не били нещо нереално. В много отношения универсалността на обществените модели давала възможност за лесна интеграция, да речем, в свободолюбивата градска среда. Но средновековният Запад съвсем не се радвал на всеки новопристигнал. Дори да е дошъл от съседна област, човекът не можел да разчита да бъдат защитени изцяло интересите му от закона. В дадения случай огромна роля играел произходът на „чуждия“ елемент в социума.

Животът през Средновековието: категорията „чужди“

Непознатите, чужденците, пришълците от друг свят – какви били в очите на местното население от обичайния средновековен град? Идентификацията ставала на равнище: „аз съм тукашен, а ти си чужд“. Разбира се, съществувала градация на непознатото население.

Пътешественици

Съвсем не всички новодошли разкривали истинските мотиви за появата си на новото място, а също не говорели с желание за своя статут. Главното било да попаднат в състава на нужната корпорация, за членството в която трябвало да се плати скъпо. Цехът можел да даде професия на пришълеца. И отделни предприемчиви господа сами търсели среща с подобни „гости“: защото те се съгласявали бързо на всякакъв труд в замяна на свободния градски въздух.

Ваганти

Имало и хора, дошли просто за малко, които не се задържали дълго. По правило най-мобилните категории население в средновековния Запад били странстващите монаси и проповедниците, лутащите се студенти или вагантите и, разбира се, търговците. Рядко се срещали поклонници и чиновници, преместени другаде по служебен път. Контактите с местното население се ограничавали до кратки и доста повърхностни диалози. Но при взето решение да останат за по-дълго време, новодошлите си създавали връзки и формирали свой собствен социум. И тогава допирните точки с „коренните“ жители ставали повече.

Културата на Средновековието: имало ли е омраза?

Човечеството от край време се отнасяло на биологично равнище към новото предпазливо и възприемало необичайното на нож. Античността познавала неразбирането и недоверието към всичко чуждо. Значението на думата „варварин“ претърпяло множество смислови промени: от брадат и неумеещ да говори разбираемо човек до фактически отхвърлен от обществото човек. Библейските сюжети също изобилстват от разделяне на хората на избрани и останали. Апостолските заключение и догмите на бащите на църквата изиграли съвсем не последна роля за формирането на негативния образ на чужденеца: той излъчвал заплаха, можело да не познава изобщо нормите за поведение и чест, лесно можело да бъде заподозрян в извършено престъпление. Това не винаги зависело от цвета на кожата и религиозната принадлежност на непознатия: тук действали елементарното незнание и въображението на обикновения мирянин.

Поклонници

И все пак, ако свободната градска среда приемела средновековния мигрант, за него съществували особени форми на контрол: по-високи глоби за допуснати нарушения, а също така конфискация на имуществото в случай на смърт. На практика – пълна липса на поне някакви зародиши на социална защита. За Западна Европа XV век станал начало на формирането на първообраза на централизираната държава и на националната идентичност. Това, разбира се, не можело да не се отрази на положението на чужденците. Човекът или трябвало да служи на държавата и да се подчинява на всичките общи закони, или да напусне населеното място. Макар че отделни групи от населението можели да си позволят да се изолират.

Маври

Всичко това се отнасяло, разбира се, за християнския свят. Отношението към представителите на другите светове, в съответствие с наставленията на църковните светила, било негативно. Елитът можел да си позволи да се приобщи към друга култура: император Фридрих II Хоенщауфен се възхищавал от източната литература, Пиер льо Венерабл се занимавал през XII век с превод на Корана и т. н. Образованите и богатите слоеве на населението се обръщали към опита на Авицена и Авероес. А обикновените хора се задоволявали с официалната позиция на църквата: неверниците, маврите и сарацините са чеда на тъмните сили и на дявола. Човек извън закона и престъпник – такъв изглеждал пришелецът от друг свят.

С подобни хора започнали да се сблъскват в Южна Европа, по правило в Прованс, в Каталония и в Лигурия. Това били пленници, които се използвали за слуги и черноработници. През XV век чернокожото население предизвиквало у жителите на европейските градчета отблъскване и страх, защото черният цвят е цветът на злото. Животът на тези работници бил суров, а условията, при които живеели, били съвсем нечовешки.

Араби в Испания

Отделни групи мюсюлмани, живеещи в Испания по време на Реконкистата през XII-XIV век – мудехарите, се чувствали напълно сносно. Останали под властта на християнските господари, те не загубили своя език, култура и религия. Мудехарите подлежали на изолация: носели отличително облекло и в замяна на покорността си можели да разчитат на относителна автономност в делата си. В търговията и занаятите испанските мюсюлмани не били неравностойни.

Мюсюлмански музиканти в Сицилия

Народът на Исаак и Авраам се намирал в особено положение. Добре организираната и сплотена в очите на европейците еврейска община винаги балансирала на ръба. От IV до X век взаимоотношенията между социума на Западна Европа и представителите на общината можели да се нарекат безметежни. Никакви опити за обръщане в християнство и изолация на евреите от местния елит и църквата не се предприемали. Но като се започне от XI век, аристокрацията, църквата и масите виждат в представителите на общината врагове, които изпомпват пари и богатства от родната земя. Тези промени били свързани с нарасналото могъщество на папската курия и на кралската власт, а също така и с дейността на фанатични проповедници. Кръстоносните походи през XI-XII в. се превърнали в отправна точка за антисемитския въпрос в Европа: погроми, грабежи и преследвания съпровождали едва ли не всяка експедиция към Светата земя. Евреите били гонени от територията на Франция с конфискуване на имуществото им по заповеди на Филип II Август и Филип IV Красивия. На четвъртия Латерански събор през 1215 година папа Инокентий III задължил представителите на общината да носят шапки и да зашиват на дрехите си кръг. Кралят-кръстоносец свети Луи IX наредил да се изолират евреите и фактически създал първите гета. Тези мерки, колкото и да е странно, помагали за заздравяването на традициите, религията и обособеността на юдейското общество.

Еврейска шапка

Въпреки това до IX век представителите на общината можели да заемат много важни придворни постове в Испания. Доходните предприятия и компании в Европа се развивали от евреи. С времето под натиска на църковната организация те били изместени и поели посредническата дейност. За простия народ от XI век евреите се намирали извън закона и били обвинявани във всички страшни грехове. Омраза, недоверие и откровен страх изпитвали по отношение на юдеите обикновените градски и селски жители. Физически разправи и гонения на евреи възниквали стихийно, без всякаква система. Но въпреки това библейският народ останал важна съставна част на средновековното европейско общество: претенциите към техните „несъответствия“ на отделни закони и нрави се основавали единствено на имуществени отношения.