вторник, декември 17, 2019

Китайският харем

ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В много източни култури признак за величие на владетеля бил неговият харем. Колкото повече наложници имало там, толкова по-могъщ се чувствал неговият стопанин.

Китай не бил изключение. Жените в харема на императора се държали толкова свободно, че някои от тях успявали да вземат властта в свои ръце.

Притежаването на голям харем в китайската традиция било задължително за императора. Така се демонстрирала мъжката сила на владетеля, а това било важно качество за Сина на Небето. В императорския харем жените се делели на рангове (през различните периоди броят на ранговете се променял) или, по-точно, на степени на активност на енергията ин. Най-голяма концентрация на женската енергия притежавала императрицата.

Императрицата можела да има интимна връзка със съпруга си не повече от един път в месеца. Смятало се, че това е достатъчно, за да зачене наследник и в същото време да не наруши стабилността на мъжката енергия ян на императора. На наложниците с по-ниски рангове било разрешено да посещават владетеля по-често, защото тяхната енергия била по-слаба. Получавало се така, че жителките на харема с най-нисък ранг прекарвали повече време в покоите на императора. В специални записки се отбелязвало дали се е случило тайнството на зачатието, или не. Наложниците и жените на императора (те можело да са няколко) живеели в различни части на двореца, престижността на мястото също се определяла от ранга.

Как девойките попадали в императорския харем? Подборът ставал на няколко етапа. Отначало дъщери на чиновници с висок ранг се представяли на сановниците. След това обучавали избраните красавици на всички правила в императорския дворец. Накрая да избере наложниците и да ги разпредели по рангове можел както самият император, така и неговата майка. Евнуси връчвали на избраните девойки жезли. Първия отличителен знак получавала бъдещата императрица.

Наложници в харема.

Съдбата на наложниците била изцяло в ръцете на императора. За бездетност, погрозняване или непокорство младата жена можело да бъде изгонена незабавно от двореца. Но се случвало и обикновената наложница да стане фактически владетел на Китай. Такава е историята на У Зетан, която била наложница при двама императори, а през 655 година станала императрица и взема властта в ръцете си, защото съпругът ѝ бил духовно слаб.

Подобни случаи искал да не допусне Мин Джу Юенджан, основателят на династията Мин. Той пише: „Никога да не се допуска да поеме своеволно властта на обитателка на главния двор някоя от второстепенните жени и наложници… За всяко нощно посещение в покоите на господаря да се установи поредност. Ако се появят жени, изричащи необосновани думи и се установи зловредност на казаното, те трябва да бъдат порицавани. В императорския дворец не трябва да има ревниви жени“.

На наложниците в императорския харем посвещавали стиховете си много поети. Поетът Цюй Юан пише:

Шестнадесет млади момичета

ще дойдат да ти угодят;

омръзнат ли ти – замени ги:

има много невинните девици

като тези, които Джоу Син

в предишни времена е любил!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.