Китайският харем

ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В много източни култури признак за величие на владетеля бил неговият харем. Колкото повече наложници имало там, толкова по-могъщ се чувствал неговият стопанин.

Китай не бил изключение. Жените в харема на императора се държали толкова свободно, че някои от тях успявали да вземат властта в свои ръце.

Притежаването на голям харем в китайската традиция било задължително за императора. Така се демонстрирала мъжката сила на владетеля, а това било важно качество за Сина на Небето. В императорския харем жените се делели на рангове (през различните периоди броят на ранговете се променял) или, по-точно, на степени на активност на енергията ин. Най-голяма концентрация на женската енергия притежавала императрицата.

Императрицата можела да има интимна връзка със съпруга си не повече от един път в месеца. Смятало се, че това е достатъчно, за да зачене наследник и в същото време да не наруши стабилността на мъжката енергия ян на императора. На наложниците с по-ниски рангове било разрешено да посещават владетеля по-често, защото тяхната енергия била по-слаба. Получавало се така, че жителките на харема с най-нисък ранг прекарвали повече време в покоите на императора. В специални записки се отбелязвало дали се е случило тайнството на зачатието, или не. Наложниците и жените на императора (те можело да са няколко) живеели в различни части на двореца, престижността на мястото също се определяла от ранга.

Как девойките попадали в императорския харем? Подборът ставал на няколко етапа. Отначало дъщери на чиновници с висок ранг се представяли на сановниците. След това обучавали избраните красавици на всички правила в императорския дворец. Накрая да избере наложниците и да ги разпредели по рангове можел както самият император, така и неговата майка. Евнуси връчвали на избраните девойки жезли. Първия отличителен знак получавала бъдещата императрица.

Наложници в харема.

Съдбата на наложниците била изцяло в ръцете на императора. За бездетност, погрозняване или непокорство младата жена можело да бъде изгонена незабавно от двореца. Но се случвало и обикновената наложница да стане фактически владетел на Китай. Такава е историята на У Зетан, която била наложница при двама императори, а през 655 година станала императрица и взема властта в ръцете си, защото съпругът ѝ бил духовно слаб.

Подобни случаи искал да не допусне Мин Джу Юенджан, основателят на династията Мин. Той пише: „Никога да не се допуска да поеме своеволно властта на обитателка на главния двор някоя от второстепенните жени и наложници… За всяко нощно посещение в покоите на господаря да се установи поредност. Ако се появят жени, изричащи необосновани думи и се установи зловредност на казаното, те трябва да бъдат порицавани. В императорския дворец не трябва да има ревниви жени“.

На наложниците в императорския харем посвещавали стиховете си много поети. Поетът Цюй Юан пише:

Шестнадесет млади момичета

ще дойдат да ти угодят;

омръзнат ли ти – замени ги:

има много невинните девици

като тези, които Джоу Син

в предишни времена е любил!