Уроци по атеизъм. № 40

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27, УРОК 28, УРОК 29, УРОК 30, УРОК 31, УРОК 32, УРОК 33, УРОК 34, УРОК 35, УРОК 36, УРОК 37, УРОК 38, УРОК 39.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 40. Църквата и науката: част втора

Сега ще стане дума за взаимоотношенията на църквата и науката – при цялата нееднозначност на науката.

Знаете ли, че през 1611 година, във връзка със започващия по това време процес срещу Галилей, във Ватикана е свикан тридневен кардиналски конклав, който съвсем сериозно решавал: допустимо ли е изобщо да се гледа небето през зрителна тръба? Не е ли това грях? Но всичко това са пикантности. А покрай пикантностите съм ви приготвил малък досаден списък на реални жертви на църквата. Иначе казано – на реални свидетелства за отношението на църквата към науката. И така, да започнем.

Изгорени: философите Херман Рисвикски, Етиен Доле, Джулио Чезаре Ванини, Яков Хутер. Анатомите Мигел Сервет и Шарл Ектор дьо Естиен. Анатомът-математик Джордано Бруно. Историкът Жофроа Вале. Изследователят на природата на светлината Марк Антоний де Доминис. Астрономът Чеко д’Асколи.

Отровени: антропологът и философ Джовани Пико дела Мирандола.

Да не забравяме, че покрай удушаванията, отравянията и изгарянията мнозина учени са прекарвали много години в затворите. Не всички от тях са лежали по тринадесет-четиринадесет години като Роджър Бейкън, но понякога годините са били доста значителни.

Да си ги спомним: химиците Жак Барильон и Джузепе Франческо Бори. Анатомите Ла Перейра и Йохан Вайер. Физиците Фладе и Бекер. Историкът Лоренцо Вала. Натурфилософът Хенрих Корнелий Агрипа. Естествоизпитателят Пиетро Помпонаци. Ботаникът Ото Брунфелс. Анатомът, механикът и математикът Ероним (Джероламо) Кардано. Философът Томазо Кампанела. Зоологът Улис Алдрованди. Лекарят Джон Ди.

Затворническите години по църковна традиция били доста продължителни. Не винаги учените умирали в затвора от собствената си смърт – често се оказвали там удушени, както се случило с естествоизпитателя Пиетро Джаноне, с първия палеонтолог Бернар Палиси, с историка Томас Уулстън, с лекаря, физиолога и анатома Пиетро д’Абано.

Естествено, този списък не е пълен и подлежи на обсъждане. Защото аз наричам Бернар Паласи първи палеонтолог, но със същия успех той може да бъде наречен един от първите химици или първи картограф – по това време профилът на учените, както се наблюдава и днес, бил необикновено широк.

Както забелязахте, не включих в този списък тези, които църквата е убила по теологични съображения, макар че списъкът е огромен: Пиер дьо Брюи, Арнолд Брешиански, Хенрих Пиемонтски, Йоан Скот Еригена, Пиетро Отие, Маргарита Тренска, Джерардо Сегарели, Фра Долчино… Списъкът е страница и половина. И повтарям, тези хора са били изгорени заради вътрешноцърковни борби – към науката те нямали никакво отношение.

Въпреки това списъкът на реалните учени е толкова голям, че не се събира на три листа машинописен текст. И да не забравяме, че там са представени само светилата, само тези, без чиито имена днес не бихме могли да си представим развитието на математиката, анатомията, ботаниката, палеонтологията. Но имало и мнозина неизвестни дейци на науката, които били убивани, преди да достигнат до славата. Ние не знаем колко бъдещи Декартовци и Галилеевци са били изгорени и удушени. Знаем само – на основата на документите, предоставени от Роберт Мюшембле, - че от 1599 до 1661 година само във Франция църквата е инициирала екзекуцията на четиридесет и осем волнодумци с формулировката „за атеизъм“.

(Следва)