Същността на будизма накратко (от Борис Гребеншчиков)

ИЗТОЧНИК: Infpol.ru

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Лекцията "Краткая суть буддизма" на руския рокмузикант и ръководител на състава "Машина времени" ("Машината на времето") Борис Гребеншчиков гледах преди време на видео, впрочем – не на живо, а на видеофилмче с фонограма и постоянна снимка, ако трябва да бъда по-точен.

Наскоро попаднах и на текста, който сега ви превеждам тук.

„Има много слухове за будизма, но малцина в действителност знаят нещо. Та аз ще ви разкажа какво съм чел в книгите и какво съм видял сам“ – казва Борис Гребеншчиков в интродукцията към своята лекция.

(Павел Николов) .

В списъка на световните религии будизмът заема едно от главните места. Но религия ли е това?

Защото обикновено, когато казваме „религия“, подразбираме вяра в някакво висше същество, на което можем да се помолим и всичко ще се оправи. В будизма това го няма. Самият Буда никога не е призовавал да се вярва в нещо и никога не е говорил за Бог. Нещо повече, той наставлявал строго своите ученици да не се задълбочават във въпросите за съществуването и природата на Бог. Той казвал, че подобни разследвания са практически безполезни и само ще им отвлекат вниманието.

“Аз ви уча само на едно и само на едно – как да се освободите от страданието – казва той на учениците си. Знайте, че главното е във вас.

За начало – малко история

Преди две и половина хиляди години, в шести век пр. н. е. в малко княжество в Северна Индия в царския род Шакя се родил принц Сидхарта Гаутама или Шакямуни. Юношеството му преминало в разкоша на двореца. За да не му се случи нещо непредвидено, баща му и майка му го пазели от съприкосновение с външния свят.

Но юношата поотраснал, огледал се внимателно наоколо и видял, че животът носи на всички живи същества отначало радост, след това страдание, а в крайна сметка завършва със смърт. Той се замислил – не може ли да се направи така, че животът да не носи страдания.

За да разбере как да постигне това, той напуснал своето семейство, оставил двореца и започнал да странства в дълбоката провинция, заслушвайки се в различни учения. И така странствал шест години. Заел се с краен аскетизъм, едва не умрял от глад.

И ето че веднъж седял пред прага вече на гладната смърт. Край него минало момиче с питки. Като погледнало изтощения, подобен на скелет Гаутама, момичето го съжалило и му подало една питка. И тогава той осъзнал, че ако умре от глад, това изобщо няма да го доближи да опознаването на тайната на живота. Осъзнал това и изял питката.

Така се родила будистката концепция за „Средния път“ – иначе казано, за това, че не трябва да се изпада в крайности. От гледна точка на будизма е еднакво вредно да се угажда на капризите на тялото и да се измъчва плътта.

Но това все пак не било отговор на неговия въпрос. В крайна сметка Гуатама седнал да медитира под едно дърво, твърдо решен да не стане, докато не постигне същността на всичко съществуващо. Той седял, отрекъл се от всичко, две денонощия и на сутринта на третия ден истината му станала ясна. Гуатама се събудил от „съня на невежеството“ и се превърнал в „пробуден“, иначе казано – в Буда.

Като го видели в това състояние, познатите му подвижници също поискали да разберат какво се е открило пред него. По-нататък – повече. Започнали да се събират ученици. Това, на което ги учел, се нарича „будизъм“.

В първоначалния будизъм няма никаква мистика. Има логика и разбиране за това как работи човешкото съзнание. Гаутама учел само на това, което е изпитал върху себе си.

Подобно на Буда, будистите смятат, че потенциално абсолютната истина (това, което ние наричаме Бог) се намира във всяко живо същество, че тя е основа на нашето съзнание. Те наричат тази истина „природа на Буда“ и казват, че всеки човек, който пречисти своето съзнание, също се превръща в Буда.

Това е всичко. То малко напомня думите на апостол Павел, че у всеки от нас има „вътрешен Христос“.

Шакямуни формулира също така четири истини:

1. Животът е пълен със страдания.

2. Причина за страданията са привързаността към приятното и отхвърлянето на неприятното.

3. Възможен е живот без страдания.

4. Има път, чието следване води до избягване на страданията.

През целия си останал живот Шакямуни учел как да се върви по този път. Той доживял спокойно до осемдесет години, а после починал, като казал накрая на учениците си, че не им трябва повече учител, те вече сами знаят всичко и трябва да работят над себе си.

Неговите последни думи били: „Всички неща са непостоянни по своята природа. Работете над своето спасение“.

Всички неща са непостоянни по своята природа. Тези думи съдържат основната истина на будизма , толкова обикновена, че всички не я забелязват. Харесва ни нещо, вкопчваме се в него и искаме така да бъде винаги. „Толкова искам лятото да не свършва…“ Но ако лятото не свърши, няма да има повече нито есен, нито зима, нито пролет, нито ново люто, природата ще престане да се обновява и ще започне застой, гниене и смърт.

Когато нещо е дошло – радвайте му се, а когато дойде време да си тръгне – пуснете го, за да дойде нещо ново. Но ние през цялото време се държим за старото и това е причината за всичките ни страдания. Когато разберем това, разбираме учението на Буда.

Ключови понятия в будизма

За да разговаряме лесно и непринудено с някой будист, трябва да знаем три ключови думи. Прераждане, карма и дхарма. Да разшифроваме тези неясни термини.

Прераждането означава, че (според будистите) всички ние, умирайки, не пропадаме никъде, а се прераждаме: намираме се в колелото на непрекъснати раждания и умирания. И понеже не сме много склонни да се замисляме за ставащото в нашия живот, изобщо не можем да слезем от тази въртележка. А какво ни кара да се раждаме отново и да умираме без всякакъв смисъл?

Кармата, казано по нашему – законът за запазването на енергията, е основа на цялата наука. От нищо не се появява нищо и нищо никъде не изчезва безследно – това сме го учили в училище. Индийските философи основателно правят извода, че нито едно наше действие също не остава без последствия. Като направим нещо лошо, не можем да избегнем разплатата; като направим добро, ще получим награда.

Друг е въпросът, че, намирайки се в този свят, ние не виждаме по принцип нито причините за нашите постъпки, нито следствията от тях. И не разбираме какво става в живота ни – откъде идват бедите и защо постигаме успехи. На което философията на будизма ни отговаря: бедите и успехите са следствие от нашите постъпки и никой не може да избегне това. А понеже не успяваме да платим всичките си дългове в продължение на един живот, ние умираме и се раждаме отново в съответствие с това какво е било нашето поведение в предишните ни животи.

Всичко това, взето заедно, се нарича дхарма. Дхармата е закон, по който е устроен и се развива светът; а също така – учение за този закон и правила, по които трябва да се живее.

Но – почакайте! – ще попитате вие. Защо да се освобождаваме? Защо да се отказваме от по-нататъшните си животи в този забележителен свят, дори и да ни носят страдания?

Елементарно. Никой не се отказва. Просто докато се намираме в плен на нашите мисли, страсти, заблуди и илюзии, ние живеем, умираме и се раждаме отново, без да си вземаме никаква поука от миналия живот. Ние сме като на въртележка, през цялото време се движим по един и същи кръг, изпитвайки болка и разочарование. След това умираме, без да си направим никакви изводи. Преминаваме през тежки изпитания след смъртта, после автоматично се раждаме отново (добре е, ако е като хора), без да помним нищо, и цялата въртележка се завърта пак. Безсмислено, унизително и болезнено.

Добре. А какво очаква човека, който си събере ума и освободи своето съзнание от отровите на невежеството, алчността и гнева?

Също е много просто. Човекът се е освободил, платил е своите кармични дългове и не е длъжен повече да се ражда тук. Той умира и попада в чистите земи (по нашему – в рая). Живее там, живее и рано или късно разбира, че сърцето му е неспокойно.

Той се е освободил и тъне в блаженство, а всички хора, които е обичал в предишните си животи, продължават да страдат, без да знаят как да слязат от въртележката. От това на него не му е добре. И тогава той сам, съзнателно решава се роди отново на земята и да помогне на всички, на които успее да помогне. Такъв човек се нарича „бодхисатва“. Той се е отказва доброволно от своето блаженство, докато не освободи всички същества от страданията, предизвикани от собственото им невежество. Съгласите се, че в това има нещо.

Има хора, които поради незнанието си приписват на будистите пълно равнодушие към света: трябва им, значи, някаква нирвана, прекъсване на битието – и това е всичко.

Уви! Невежите хора винаги се натъкват на това, което изобщо не познават. Не напразно Христос казва: „Прости им, защото не знаят какво правят“.

Състраданието е централно понятие в будизма. Ако на другите им е лошо, на тебе не може да ти бъде добре. Като резултат – доброто отношение към хората води до натрупване на позитивна енергия; рано или късно количеството натрупана позитивна енергия преминава в качество. Човекът започва да вижда безрезултатния кръговрат на живота и иска да престане да зависи от суетата. Той започва да медитира, умът му се пречиства и тогава животът го завежда при учител, който му показва неговото истинско съзнание. А като опознае истинското си съзнание, човекът постепенно достига до пълно освобождение.

Разклонения на будизма

След като Буда Шакямуни напуснал този свят, неговите ученици продължили да разпространяват учението му. Както можело да се очаква, те бързо се разминали във възгледите си на какво именно ги е учил Гаутама и в резултат от това се образували няколко разклонение на будизма.

Има „Малка колесница“ или „Хинаяна“ – това са тези, които не обръщат внимание на нищо и работят за пречистване на своето съзнание.

Има „Голяма колесница“ („Махаяна“) – това са тези, които искат да помогнат на всички живи същества и така се движат постепенно към просветление.

И има „Елмазна колесница“ („Ваджраяна“) – това са тези, които – като не забравят за другите – се стремят да достигнат просветление по време на този живот, използвайки всички подръчни средства.

Но, както се казва – който вижда във всичко различното, върви от смърт към смърт; а който вижда във всичко общото, се освобождава. Какво тогава е общото във всичките направления на будизма?

Главното в будизма е това, че същността на битието (това, което ние наричаме Бог или абсолютна истина) се намира вътре в нас и ние не възприемаме тази същност, защото съзнанието ни е замърсено с отрови.

Изводът следва сам – пречистваме съзнанието си и възприемаме Същността. Наистина, това изисква много труд и маса време. Но от друга страна – има ли в живота нещо, за което това време може да се употреби по-разумно?

Какво още симпатично има в будизма?

Още много неща. Аз, например, не мога да не възприемам със симпатия едно учение, което казва, че непочтителното отношение към другите религии е просто грях. В будизма не е прието да се проповядва, да се склонява някой към вярата. Днешният Далай Лама, който се смята официално за ръководител на будистите по целия свят, на въпроса на един руснак как по-скоро всички руснаци да станат будисти, каза: „А защо? Вие си имате своя прекрасна вяра и аз смятам, че изобщо не ви трябва друга религия“. Подобен отговор не може да не предизвика искреното ми уважение.

Още един симпатичен факт – будистите никога не са водили религиозни войни. Защо? Ако някой възприема истината не така, както я възприемаш ти, това си е негова работа. Тук няма за какво да се воюва. Правотата не се доказва със сила. Когато човекът стане готов, сам ще започне да задава въпроси.

По-нататък – будизмът не смята за много прилично да се правят чудеса. Будистите разбират добре, че най-важно е напредването по Пътя, а демонстрирането на чудеса само отвлича вниманието и дава повод за гордост.

И накрая – Далай Лама веднъж каза: „Ако някой от принципите на будизма се размине с данните от науката, аз, като ръководител на всички будисти, съм готов официално да приведа будизма в съответствие с резултатите от научните изследвания“.

Там е работата, че съвременната физика, колкото по-далече стига, толкова повече намира пълно съгласие с всичките будистки постулати. Да – казва физиката – наистина всичко в света е взаимно свързано; да, наистина нищо никъде не изчезва безследно; да, наистина резултатът от експеримента зависи от гледната точка на наблюдателя. Така че будизмът не спори нито с науката, нито с другите религии.

Будизмът просто съществува за тези, които са готови да го възприемат.

А какви средства използват будистите, за да пречистят съзнанието си и да достигнат до просветление?

Най-прости – добродетелен живот, непричиняване на вреда на други същества, медитация и четене на мантри.

Какво е мантра и медитация?

Мантрата е комплект от определени срички, които се смятат за свещени, иначе казано – за имащи особена енергетика. Мантрите трябва да се четат по особен начин: за това е необходимо да се получи специално посвещение. Мантри се използват във всички източни религии; даже в християнството има нещо подобно, наречено „умна молитва“.

Защо трябва да се четат мантри? Смята се, че когато човек произнася някоя мантра, съзнанието му е концентрирано върху нея; това спира потока от светски мисли, които ни отвличат от нашето истинско съзнание.

По-нататък – медитацията. Тя е известна в християнските традиции като „съзерцание“ – иначе казано, успокояване на тялото и мислите, за да почувстваш истината в себе си без думи. Именно това Кастанеда нарича „спиране на света“.

А добродетелният живот и непричиняването на вреда са ни познати от десетте заповеди – пък и във всяка религия има почти буквално същото.

Така излиза, че всички религии – на различни езици – говорят за едно и също нещо и даже използват почти еднакви методи за постигане на желаното. Нормално е – защото всички хора си приличат, всички искат приблизително едни и същи неща, а Бог е един. Просто всички се обръщат към него на различни езици.

Религията (от лат. religare – да съм съединен с нещо; да съединявам отново, в смисъл да възстановявам прекъсната връзка) е система от представи за света, основаваща се на това, че човекът усеща някаква връзка с всеобщото битие, с някакво висше всеобщо съществуване, характеризиращо се със системност и организираност.

И в този смисъл будизмът е религия. Защото всички ние така или иначе усещаме връзка със света и всички чувстваме, ме има и организираност, и смисъл. Чувстваме несъзнателно – да почувстваме това съзнателно ни се отдава рядко.

Пречи ни това, че в главите ни постоянно се въртят мисли – как да направим това, как да постигнем онова, какво някой си е помислил за нас, как изглеждаме… В сърцата ни кипят страсти. А ако тези мисли и страсти изведнъж спрат за секунда, облаците се разсейват и ние виждаме колко прекрасен и съвършен е светът.

Защото даже най-непоправимите атеисти признават в душата си, че „има нещо такова“ – просто не ни харесва формата, в която официалната църква облича това „нещо“. А нещастната църква съвсем не е виновна – нейните обреди са се оформяли векове наред и не е нейна вината, че ние живеем днес на съвсем друга скорост и не се опитваме да се спрем и да се вслушаме.

Как да направим това, ни учат будистите. А разликите между религиите – ако се вгледаме внимателно – не е толкова голяма.

Махатма Ганди просто казвал: „Бог няма религия. На Бог му е безразлично как Го наричаме; Той чака търпеливо кога ще престанем да се бием заради измислени от нас названия и ще възприемем великата истина, която стои по-високо от всички думи“.