сряда, декември 25, 2019

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

ХЕГЕМОНЪТ

И така, редовите кумрански сектанти могат да се качват на небето. Пророкът, основал тяхната секта, не е някой друг, а Енох.

Но кой е тогава техният ръководител, клонка от рода на Давид?

Той – дайте по-нагоре – е самият Господ. „Свещеният и Велик Господ на славата, вечният Цар“, който „ще слезе, за да посети земята с милостта си“ (Енох, 5:28).

Би било странно, съгласете се, хората, които могат да бъдат членове на Съвета на боговете, да се подчиняват но някого, който не е ръководител на същия този Съвет.

Йосиф Флавий съобщава за „четвъртата секта“ следното: „Вожд (ήγεµών) на четвъртата философска школа станал галилеецът Юда. Привържениците на тази секта във всичко останало са близки до учението на фарисеите. Но у тях се забелязва несдържана от нищо любов към свободата. За единствен вожд (ήγεµών) и свой владетел те смятат Господ Бог“ [1].

Не е трудно да се види, че текстът на Йосиф Флавий съдържа очевидно противоречие: Юда Галилееца бил хегемон на „четвъртата секта“, която признавала за свой хегемон единствено Господ.

Това противоречие срещаме и по-нататък: „четвъртата секта“ не признавала друг цар над себе си освен бог и веднага след началото на въстанието признала за цар Менахем, потомък на Юда Галилееца.

Какъв хегемон е Юда, ако хегемон е само Господ? Какъв цар е Менахем, ако цар е само Господ?

Но това противоречие може да се разреши лесно, ако си представим, че царят от рода на Давид не е бил просто цар. Бил е Господ и Син на Бога.

В текстовете на кумранците виждаме същото теологично противоречие като в твърдението на Йосиф за хегемоните на „четвъртата секта“.

От една страна, те твърдят, че владетел е единствено Господ: „властта ще принадлежи на Господ и вечното владичество – на Израил“ (IQM XIX, 2–8). От друга страна, твърдят, че този владетел ще бъде Месия от рода на Давид, „който ще се надигне в края на дните… Господ ще [го] подкрепи [с духа на силата и ще му даде] престола на славата и венеца [на святостта], и разноцветни одеяния… [Ще му връчи скиптър] в ръката и той ще управлява [народите]“ (4Q 11 611-5 fr. 8–10).

Господ и Месията при кумранците си приличат до пълно съвпадение. Месията е негов аватар и образ. Месията е божествено същество и син на това божествено същество.

„Ти го пречисти за… във вечна светлина и го роди за себе си като първороден Син… като владетел и господар над всички области на Твоята земя… с в[енеца] на небето и със славата на облаците [го] увенча… и ангел от твоя свят е в неговата Община…“ (4Q369 fr. 1, II).

В по-нататъшния равинистичен юдаизъм Месията от дома на Давид винаги е бил човек.

Всичко останало било ерес за Двете власти на Небето: твърдението, че на небето има двама богове: единият непознаваем и трансцедентален, който не може да бъде видян, и другият – негов помощник, първороден син, Логос, Мемра, Слава, Ангел на Великия съвет, деутерос теос, посредник между бога и неговото творение, изпълнителен директор на Всевишния.

Именно тази ерес демонстрират, в най-чист вид, кумранските текстове. Техният Месия е напълно конкретен човек. Един от кумранските текстове даже описва неговите черти: „[И на главата му] на косата – родилно петно с риж цвят. И във формата на боб [бенка на лицето?], и малки родилни петна на бедрото“ (4Q534). Но едновременно с това Месията, с всичките си бенки и родилни петна, е Син на Бога и „Дух на неговото Дихание“ (4Q534). „Той ще се нарича Син на Бога и ще го нарекат Син на Всевишния “ (4Q246). За него се казва: „Бог застана в съвета на боговете“ (11Q13). Той, като Господ, идва с войнство от ангели върху облаци. Той седи на престол вдясно от Господ, увенчан с венеца на святостта и със славата на облаците.

Тази мистична представа на кумранците за Месия от рода на Давид, който е повече от смъртен, който е Велик ангел, деутерос теос, Логос и Мемра, за когото на небето има втори престол, противоречи на всичките традиции на монотеистичния юдаизъм от епохата на изгнанието, но е връщане към дореформаторския юдаизъм от времето, когато царете от рода на Давид били земна инкарнация на Яхве.

Мистицизмът на кумранците е ново издание на всичките най-важни за дореформаторския юдаизъм и изглежда напълно потиснати по време на монотеистичните реформи концепции: концепцията за шаманските пътешествия по небето, за Господ като цар, за Съвета на боговете, за Войската на духовете и за Убийството на някакво чудовище.

Това е този яхвизъм, който наднича през историята за Мойсей и легендата за пророк Илия. Това е яхвизмът, който позволява на хората да вършат чудеса и да участват в пира на Съвета на боговете. „Те видяха бога и ядоха, и пиха“ (Изход, 27:11).

Това е същият яхвизъм, срещу който е насочена притчата на Жреца за Корей, родственика на Мойсей, който се осмелил да каже: „Цялото общество е свято, всеки един от тях и Господ е сред тях“ (Числа, 16:3), заради което го поразил небесен огън.

Сътворението на света, което според юдаистичните източници е станало в миналото, сега, за кумранците, било изместено в бъдещето. Истинският свят тепърва трябвало да бъде сътворен. Велиал тепърва трябвало да бъде унищожен. И кумранците – членове на Войската на духовете/Небесното войнство, съратници на ангелите и членове на Съвета на боговете – трябвало да помогнат на своя Месия да победи Велиал/Яма. Също като асасините те можели да виждат Рая наяве и под влиянието на тези видения да жертват охотно живота си по време на терористични актове.

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий, Иудейские древности, 18, 1, 6.

СЛЕДВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.