ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

ХЕГЕМОНЪТ

И така, редовите кумрански сектанти могат да се качват на небето. Пророкът, основал тяхната секта, не е някой друг, а Енох.

Но кой е тогава техният ръководител, клонка от рода на Давид?

Той – дайте по-нагоре – е самият Господ. „Свещеният и Велик Господ на славата, вечният Цар“, който „ще слезе, за да посети земята с милостта си“ (Енох, 5:28).

Би било странно, съгласете се, хората, които могат да бъдат членове на Съвета на боговете, да се подчиняват но някого, който не е ръководител на същия този Съвет.

Йосиф Флавий съобщава за „четвъртата секта“ следното: „Вожд (ήγεµών) на четвъртата философска школа станал галилеецът Юда. Привържениците на тази секта във всичко останало са близки до учението на фарисеите. Но у тях се забелязва несдържана от нищо любов към свободата. За единствен вожд (ήγεµών) и свой владетел те смятат Господ Бог“ [1].

Не е трудно да се види, че текстът на Йосиф Флавий съдържа очевидно противоречие: Юда Галилееца бил хегемон на „четвъртата секта“, която признавала за свой хегемон единствено Господ.

Това противоречие срещаме и по-нататък: „четвъртата секта“ не признавала друг цар над себе си освен бог и веднага след началото на въстанието признала за цар Менахем, потомък на Юда Галилееца.

Какъв хегемон е Юда, ако хегемон е само Господ? Какъв цар е Менахем, ако цар е само Господ?

Но това противоречие може да се разреши лесно, ако си представим, че царят от рода на Давид не е бил просто цар. Бил е Господ и Син на Бога.

В текстовете на кумранците виждаме същото теологично противоречие като в твърдението на Йосиф за хегемоните на „четвъртата секта“.

От една страна, те твърдят, че владетел е единствено Господ: „властта ще принадлежи на Господ и вечното владичество – на Израил“ (IQM XIX, 2–8). От друга страна, твърдят, че този владетел ще бъде Месия от рода на Давид, „който ще се надигне в края на дните… Господ ще [го] подкрепи [с духа на силата и ще му даде] престола на славата и венеца [на святостта], и разноцветни одеяния… [Ще му връчи скиптър] в ръката и той ще управлява [народите]“ (4Q 11 611-5 fr. 8–10).

Господ и Месията при кумранците си приличат до пълно съвпадение. Месията е негов аватар и образ. Месията е божествено същество и син на това божествено същество.

„Ти го пречисти за… във вечна светлина и го роди за себе си като първороден Син… като владетел и господар над всички области на Твоята земя… с в[енеца] на небето и със славата на облаците [го] увенча… и ангел от твоя свят е в неговата Община…“ (4Q369 fr. 1, II).

В по-нататъшния равинистичен юдаизъм Месията от дома на Давид винаги е бил човек.

Всичко останало било ерес за Двете власти на Небето: твърдението, че на небето има двама богове: единият непознаваем и трансцедентален, който не може да бъде видян, и другият – негов помощник, първороден син, Логос, Мемра, Слава, Ангел на Великия съвет, деутерос теос, посредник между бога и неговото творение, изпълнителен директор на Всевишния.

Именно тази ерес демонстрират, в най-чист вид, кумранските текстове. Техният Месия е напълно конкретен човек. Един от кумранските текстове даже описва неговите черти: „[И на главата му] на косата – родилно петно с риж цвят. И във формата на боб [бенка на лицето?], и малки родилни петна на бедрото“ (4Q534). Но едновременно с това Месията, с всичките си бенки и родилни петна, е Син на Бога и „Дух на неговото Дихание“ (4Q534). „Той ще се нарича Син на Бога и ще го нарекат Син на Всевишния “ (4Q246). За него се казва: „Бог застана в съвета на боговете“ (11Q13). Той, като Господ, идва с войнство от ангели върху облаци. Той седи на престол вдясно от Господ, увенчан с венеца на святостта и със славата на облаците.

Тази мистична представа на кумранците за Месия от рода на Давид, който е повече от смъртен, който е Велик ангел, деутерос теос, Логос и Мемра, за когото на небето има втори престол, противоречи на всичките традиции на монотеистичния юдаизъм от епохата на изгнанието, но е връщане към дореформаторския юдаизъм от времето, когато царете от рода на Давид били земна инкарнация на Яхве.

Мистицизмът на кумранците е ново издание на всичките най-важни за дореформаторския юдаизъм и изглежда напълно потиснати по време на монотеистичните реформи концепции: концепцията за шаманските пътешествия по небето, за Господ като цар, за Съвета на боговете, за Войската на духовете и за Убийството на някакво чудовище.

Това е този яхвизъм, който наднича през историята за Мойсей и легендата за пророк Илия. Това е яхвизмът, който позволява на хората да вършат чудеса и да участват в пира на Съвета на боговете. „Те видяха бога и ядоха, и пиха“ (Изход, 27:11).

Това е същият яхвизъм, срещу който е насочена притчата на Жреца за Корей, родственика на Мойсей, който се осмелил да каже: „Цялото общество е свято, всеки един от тях и Господ е сред тях“ (Числа, 16:3), заради което го поразил небесен огън.

Сътворението на света, което според юдаистичните източници е станало в миналото, сега, за кумранците, било изместено в бъдещето. Истинският свят тепърва трябвало да бъде сътворен. Велиал тепърва трябвало да бъде унищожен. И кумранците – членове на Войската на духовете/Небесното войнство, съратници на ангелите и членове на Съвета на боговете – трябвало да помогнат на своя Месия да победи Велиал/Яма. Също като асасините те можели да виждат Рая наяве и под влиянието на тези видения да жертват охотно живота си по време на терористични актове.

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий, Иудейские древности, 18, 1, 6.

СЛЕДВА