Уроци по атеизъм. № 41

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27, УРОК 28, УРОК 29, УРОК 30, УРОК 31, УРОК 32, УРОК 33, УРОК 34, УРОК 35, УРОК 36, УРОК 37, УРОК 38, УРОК 39, УРОК 40.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 41. За педофилията

Случката, станала през 2013 година с един петербургски поп, предизвика взрив от повишен интерес към темата за педофилията в църквата. Абсолютен лайтмотив беше учудването: как така поп и малки момиченца. Но съвсем неотносително към дадения конкретен случай – да се оправят там следствието и съдът – ще ви кажа, че в действителност тук няма нищо за учудване. Могат да се учудват само тези, които изобщо не са запознати с догматиката и историята на християнската църква.

Както помним, прелатите от католическата църква, които бяха уличени в разврат с деца, при това даже понякога в групов разврат, се измъкваха доста леко по църковна линия и не се разкайваха особено. На това рядко обръщат внимание – а би трябвало. То засяга не само локалния, но и масовия разврат, какъвто беше случаят с така наречения отец Брендън Смит, който за години служба развратничил с около двадесет деца – не зная само процента на мамчетата и момичетата. При което вече разобличеният и арестуван отец Смит твърдеше, че случилото се е най-лекият и най-краткият път на тези деца към бога.

И изобщо, църковните дейци някак си не се плашат много от тези педофилски скандали. Само Бенедикт XVI (Ратцингер), който се страхуваше да не катапултира от папското кресло, но това е единичен случай. В по-голямата си част всичките тези служители на култа, обвинени в педофилия, твърдят, че са били съвършено чисти пред своя бог. И по-скоро, колкото и странно да звучи, са прави. Но за това малко по-късно.

Ще ви запозная накратко с историята на проблема. Общо казано, в православна Русия отношението към педофилията било, да речем, доста безразлично. Тя не се смятала за реално престъпление, поне до последната третина на XIX век, и се разглеждала като еротичен каприз или като някаква достъпна сексуална екзотика. За пример можем да си спомним Михаил Иларионович Кутузов, който по всички фронтове през 1812 година возел със себе си селски момиченца, преоблечени в казашки униформи, или религиозния фанатик Фьодор Михайлович Достоевский, на когото водели в банята малолетни девойчета. В православна Русия през XIX век, където всички без изключение са били кръстени, приобщени към църквата и причестени, според статистиката, от огромното количество сексуални престъпления около 74% се падали на педофилски действия по отношение на деца, недостигнали единадесет години. Долу-горе същите данни дава и класикът на съдебната медицина Огюст Амброаз Тардийо.

На тези, които имат желание да се поровят във въпросната мръсотия, да проучи по-подробни цитати и всякакви отвратителни детайли, препоръчвам фундаменталното произведение на професор Владислав Осипович Мережковский „Съдебна гинекология“, издадено през 1878 година. Тук всички можещи да заинтересуват читателя факти за педофилията в Русия са представени доста широко и казуистично. При това Мережковский подчертава, че по правило развратниците с деца са много скромни и благочестиви на външен вид хора, които обичат да говорят за нравственост, морал и упадък на нравите. Ще приведа един цитат: “Нито по едно дело не е известно да са се явявали лица, които с маниерите си да напомнят педофил, напротив, фигурантите по такива дела са публика гладка, гланцова, разсъдлива и както се казва, много сладка“.

Тази връзка на кроткото поведение, подчертано от благопристойност и заострена религиозност, с педофилските наклонности е подчертана между другото и от Рифард фон Крафт-Ебинг в съчинението му „Половата психопатия“. Уилям Мастърс и Вирджиния Джонсън, автори на знаменитата „Енциклопедия на секса“, не само казват, че педофилите ценят извънредно морала и обичат да говорят за него, но и привеждат следната закономерност: едва 10% от сексуалните престъпления с деца са дело на някакви зловещи непознати. В 90% от случаите става дума за религиозни наставници, педагози, гуверньори, домашна прислуга и така нататък.

Това, което става при католиците, вече напомня, разбира се, епидемия. Броят на педофилските жертви възлиза на хиляди и десетки хиляди. При това трябва да помним, че все пак не по-малко от половината подобни случаи стават зад стените на манастирите, академиите или семинариите и остават неизвестни.

В Русия нещата стоят малко по-добре, но у нас, за разлика от свободния свят, църквата е защитена от членове на Наказателния кодекс, от нагайки, от бодлива тел, от щикове, а най-вече от такъв мощен, непробиваем цензурен похлупак, който не позволява изобщо да се процеди извън него каквато и да е негативна информация. Днес, за да изправи някой поп пред съда по член 134 от НК, от следователя се изисква героизъм, съпоставим с героизма на персонажите от „Илиада“. Въпреки това подобни случаи са доста много.

Да се върнем към разказа за това, че обвинените и уличените не показват никакво разкаяние, и моя коментар, че имат за това всички основания, и да отворим отново „свещеното писание“ на християните. Там е нормирано всичко: видовете разрешена храна, количеството гвоздеи за сандъчетата, в които ще живее бог, отношението към мензиса и полюциите. Забраните са хиляди, от най-мащабни до най-дребни, включително и заветът “не вари козле в млякото на майка му“. Но забрана за сексуална връзка с деца в Библията и в Евангелието няма никъде.

Сексуалната неприкосновеност на децата не влиза в комплекта на така наречените християнски ценности. Нещо повече, Старият завет откровено препоръчва при водене на бойни действия – естествено, на територията на противника – да се убиват всички деца от мъжки пол, а децата от женски пол да се оставят живи „за себе си“. Можем да се убедим в това, като прочетем в 31 глава на Книга Числа стиховете от 14-ти до 18-ти. Още един път ще напомня на тези, които казват, че Старият завет е едно нещо, а Новият завет съвсем друго: Библията е най-важната, фундаменталната част от християнския култ и най-известният вероятно израз „обичай своя ближен като себе си“ изобщо не се споменава за първи път в Евангелието, а в Библията – Книга Левит, глава 19, стих 18. Евангелският персонаж само повтаря тези думи.

Но добре, като искате Евангелието, ето ви Евангелието. Днес от позиция на законите на Руската федерация, на които се подчиняваме всички ние, доста двусмислено изглежда сцената на така нареченото Благовещение. Ще напомня – това е едно от най-важните библейски събития. От множество източници е известно, че брачната възраст на момичетата в Юдея по времето на Втория храм се е колебаела от десет до тринадесет години. По-специално за това свидетелстват многобройните евангелия за детството на Исус, оказали силно влияние върху формирането на християнството.

За това говори Порфирий Тирски, а апокрифната Книга на Йосиф Дърводелеца казва направо възрастта на Мария – дванадесет години. Какво се е случило между бога и Мария, всички знаем. Та ето че, в съответствие със законодателството на Руската федерация, съществото, чиито действия са довели до бременността на дванадесетгодишно дете, трябва да бъде арестувано и осъдено по член 134 от Наказателния кодекс на затвор от три до десет години. А всякакви положителни оценки на действието на това същество – иначе казано, на бога – могат да се възприемат единствено като педофилска пропаганда.

Абсурд, разбира се. Но тук за пореден път виждаме съществения конфликт между фолклорно-религиозните и правовите представи. За вярващия вероятно не е първичен гражданският, светският закон, а така нареченият религиозен закон. Приблизително такава е историята с всичките тези кардинали и прелати и тяхното възприемане на законността. Вече осъдените попове твърдят, че са невинни, и според мерките на тяхната вяра, която наистина не смята за престъпление половата връзка с дете, те вероятно са наистина невинни. Сега разбираме защо църковните дейци от всякакъв калибър се съпротивляват толкова активно на сексуалната просвета в училищата – вероятно не им се иска много децата да разбират какво правят с тях духовните им наставници.

И накрая искам да утеша и да успокоя християните. Никой, разбира се, няма намерение да арестува техния бог или да го обявява за издирване, даже няма да му се наложи да се крие в родния си Израел. А и той изобщо няма никаква вина. Аз зная съвсем точно, че са го наклеветили. Цялата история с Благовещението била изцяло и напълно заимствана, а направо казано, буквално преписана от древноегипетския култ към Аменофис. Този култ бил създаден доста преди християнството, приблизително хиляда триста и петдесет години по-рано. Изобщо, истории за непорочно зачатие има много, абсолютно нереално е да се намери божество, което да не се е родило от девственица, но именно историята на Аменофис е копирана по-късно почти без промени от компилаторите на Евангелието.

Тя започва с това, че на младата девствена жрица Метемфа се явил бог – птицеглавия Тот, който ѝ съобщил блага вест: Метемфа е бременна от божеството и този, когото ще роди, ще се казва Аменофис. При което процесът на непорочното зачатие станал не само с размяна на любезности, но и с целуване на анх, подаден ѝ от Тот. Анхът е една египетска измишльотина, отчасти напомняща кръст, но с кръг отгоре. Вече по-късно, след раждането на Аменофис, около него се събират всякакви мъдреци, като идват да му се поклонят и трима влъхви. Всичко това е отразено върху множество египетски стели и върху фреските, които били разкопани по-късно в Луксор. С други думи – историята е абсолютно христоматийна. Що се отнася до възрастта на древноегипетската богородица Метемфа – не е известна.

(Следва)