Васил Левски – Сметки, бележки и други - 1

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, всичките негови писма, които успях да намеря, и протоколите от разпитите на трите следствени комисии, разследващи обира на пощата в прохода Арабаконак (третата комисия – Софийската – разпитва и заловения по-късно Васил Левски).

Сега продължавам с документите, събрани от Димитър Страшимирав във втората част на първия том на книгата му „Васил Левски. Живот, дела, извори“ (1929 г.) - „Сметки, бележки и други от Васил Левски“.

Павел Николов

№ 108

Клетва, полагана от новопосветени

Кълне се в Бога, честа и отечеството си да постоянства до смърт, да пази тайна и да бъде убит, ако измени. Обстановка, начин за полагане на клетва.

НАРОДНА КЛЕТВА

Заклевам се в Евангелието, в честта си, и в Отечеството си, пред Бога и пред Честното събрание на съзаклятието, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и до гроб.

Заклевам се и обещавам какво полагам за святата тая цел, живот и имот.

Заклевам се и обещавам безусловна покорност на законите и на заповедта на съзаклятния Таен централен български революционен комитет с временно мълчание и тайност на делата.

А в противен случай, ако бъда предател или престъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжието на това съзаклятие, което има длъжност да ме брани, а и право да ме съди.

Заклевам се!

Забележка. Новооглашеният ще се изправи пред една маса, на която ще има сложено едно Евангелие или кръст, един нож, един револвер. Ще сложи лявата си ръка на сърцето, а дясната ще си вдигне нагоре и ще следва да дума следващите думи, т.е. гореизложените [1].

Н. Б. II. А., п. 60, № 8077.

Арх. т. I, № 48, стр. 80  

1. Този образец на клетва е написан от ръката на Левски. За по-ясно разбиране той трябва да се сравни с по-раншни текстове и на подобен род клетви. Виж „Спомени“ от д-р Ив. Касабов, София, 1905 година, стр. 59: Клетва на Тайния Ц. комитет от 1866 г. Виж още оригинала в Архива на В. в Народната библиотека, п. 169, инв. № 8261 и 9262 – погрешно, впрочем, поставен в папката на Централния революционен комитет, който започва съществуването си със смъртта на Тайния Ц. комитет през втората половина на 1859 г., а се оформя едва през 1872 г. Текстът при Ив. Касабов е идентичен със запазения ръкописен оригинал.

№ 109

Послание до селяни

Изпращал преди апостол, но нищо не пожертвали. Сега изпраща друг и нека всеки внесе каквото може.

Братя българи [1]!

Преди ви изпращахме апостол, но нищо не познахме. Помислете какво работите, като нищо не явите. Вие сте забравили, че времето наближи вече. Ето, изпращаме ви и друг апостол с приносящето, да бъдете уверени в него, за което ви задължаваме. Да се потрудите, кой колкото е в състояние, за да благодарите, и то е същото за вас, защо[то] ако и да жалите вашето богатство, то е прах и пепел.

Но мислете [за] часа и сетнините, защо ще плачете [2].

България.

Бж

Сво

(печат)

Разписка за 1050 гроша, получени от Лютаково, от Игнат Коцов [3].

1. Свободно копие на неизвестен преписвач – копие от едно възвание, съчинено от Левски и предназначено за селяни. Без дата, без адрес. Навярно е разнасяно и копирано от ръка на ръка. Но твърде пламенно и характерно като агитационен инструмент на Левски. Може да се отнесе към началото на организационното дела на Апостола. Печатът е доста примитивен, за да не се различи от нещо селско. Малък и грубо обрязан, той е с турска и старинна орнаментика.

2. Доставено от непознато лице от неизвестен архив.

3. Приписка със същия почерк.

№ 110

Лист за входящ и изходящ регистър

Писма, изпращани и приемани, па и в кое време [1].

I.

Писмо от Търново

От 8 декември 1870 г. от Христю Иванов Ловчалията в Търново, книговезец, писано до горните първи работници, не на истинското им име, а под друго. Ето как: г-н Парашкев Стойчов Ханджийски в Ловеч. Неговата подписка също не е на същото име, а така: Мирчо Крастюв. Това писмо се отнася и до мен, така че, дайте го и на брат ми В. Левски да го прочете [2].

II.

Писмо от Търново

До В. Левски. Мирчю Кръстюв от Търново. Декември. Ден не е писал, от Христо Иванов Ловчалията. Пиши от страна на лясковчани. Важно е. На 1870 [3].

III.

Писмо от Търново

До В. Левски. Мирчю Кръстюв Книговезец в Търново. Декември 26,1870. Важно е! От страна на лясковчани [4], [5].

Н. Б. II. А., п. 60, № 8109

1. Надпис от Левски.

2. Бележка на свободното поле отстрани: „Писмото от Търново.“ А отдолу в средата на бележката следва знакът на Левски.

3. Бележка на свободното поле отстрани: „От Търново.“ А отдолу в средата на бележката следва знакът на Левски (вж. за този знак факсимиле в края на тома). 

4. Бележка отстрани на свободното поле: „От Търново.“

5. На гърба на този откъснат полулист стои с молив от чужда ръка двойна бележка: „а) Все заедно са работили отначало на работата за пропаганда в България за освобождението на България, а неговото име Хр. Ив. Книговезец. б) В Лясковиц у Марин Станчов има още много неща, които трябва да търсите, защото се пренесе центърът там след залавянето на Левски под надзирателството на Дели Хритема, негов първи другар.“

№ 111

Лист за входящ и изходящ регистър

I.

Писмо от г-н Г. Живков

1870, 28 окт., от Букурещ. Чрез един приятел в негово писмо пр... [1], затова не е подписал името ми отгоре на писмото. Вж... [2] началото захваща: „Любезни ми брате“, пък свършва: „Целу... [3] братски твой Джуро. (под име Г. Живков). Важно е“

II.

Две писма заедно: от Г-н Живков и Д. Хр. Попов

1870, 4 дек. Писмо от двама дейци. Един пише от една страна, а другият пише отгоре: „Еднодушний ми брате“, а свършва: „твой Джуро“, както горе. Другият ми пише на другата страна. От 18 дек. отгоре ми пише: „Бае Драги.“ Под такова име съм му забелязал да ми пише, а долу свършва: „Твой братовче Драгомирчо, под име (Данаил Пр. Попов) в Т. Мъгуреле.“

Писмото е написано от четирите страни, и няма надпис важно е.

III.

Две писма заедно: от Г-н Живков и Т. Райнов

1871, 8 ян. Из Българско пиша г-н Джуру (на г-н Живков) и на г-н Райнов, в Гюргево, в едно писмо. Копието му имам.

IV.

Писмо до по-видните водители във Влашко

1871, 8 ян. Из Българско. Писмо общо срещу работата им във Влашко на г-н Каравелов, на Д. Ценов, Райнов, Живков, Кършовски. Копието ми е в три коли (книги) сини. Оттук всеки ще разбе[ре] ясно и истинно как мъчно се е работило в Българско, като не е имало кой да ни помогне в нищо, но и още не са и бъркали и работите ни, според техните лъжливи обещания, на бъркотии.  

V.

Отговор от г-н Живков

1871, 26 ян. От Гюргево за В. Левски в Българско. От началото на писмото пише: „Подушевний ми брате“, а пък свършва така: „Винаги съм твой: Ж. Джуро.“ Отговор е на горното ми писмо.

VI.

Писмо от Д. Хр. Попов

1871, 4 фев. От Т. Мъгуреле. Това писмо в две коли сини, пише: „Г-н Данаил Хр. Попов за Българско на В. Л. не под други имена, както ще видите надолу.“

Отгоре на писмото пише така: „Бае Вълчо Драгинов!“ и свършва донякъде така: „Ваш братовчед Драгомирчо“ и продължава нататък за много работи. В това писмо заменят горните имена пак с други, турски, отнасят на същия, който пише, и на В. Левски, да не би да пропаднат писмата, ето как: „Братовче Аслане Дервишооглу в Ловеч“, пък свършва: „Ваш Братовче Азис.“

„Кореспонденция.

С подобни имена и знакове.

С Влашко.“ [4]

Н. Б. II. А., п. 60, № 8109

1. Скъсано в края на листа.

2. Скъсано.

3. Скъсано.

4. Бележката върху бялата първа страница на листа е с едри букви на краснопис, но пак от ръката на Левски.

№ 112

Лист за входящ и изходящ регистър

I.

Две писма: от Д. Хр. Попов и Филип Тотю

Рушидоглу Небойлу, и с няколко турски слова, неразбрани, уж че е турско [1]. Друго едно малко писъмце пак от същия, изпратено от Одеса, от Филип Тотю на 29 декември 1870 г. 

II.

Писмо от Д. Хр. Попов

1. 9 март [2] От Никопол уж. Пък като от Т. Мъгуреле. Надписът му е: „Господин Аслан Дервишооглу на Николов хан - Къбелли. - В Плевен.“ Отвътре отначало: „Ефенди Аслан Дервишооглу“, пък свършва: „Ваш Братовче Азис Рушидоглу.“

III.

Отговор на по-първото

I. 21 март. Срещу горното: „Г-н Азис Рушидооглу в Никопол [уж]“, а то си е за Т. Мъгуреле на г-н Данаил Хр. Попов.

Н. Б. II. А., п. 60, № 8115

1. Някои свои писма Левски също придружава със знак по подобие на къс турски надпис (срв. факсимиле в края на тома). Нарочно поканихме познавач на турски език да разчете надписа, но той потвърди горното обяснение, че писаното е само привидно подражание на арабски характер на азбуката, уж че е турско, както се e изразил Левски, но не означава нищо.

2. Първата цифра означава едно писмо; следва дата 9 март.

№ 113

Пликове с адреси от Левски

I.

За Господин Азис Рушидолу Небоолу. В Никопол [1]

II.

За Господин Азис Рушидолу Небоолу. В Никопол [2]

III.

За Д. Хр. Попов. В Т. Мъгуреле [3]

IV.

За Азис Рушидооглу Видинли. В Никопол [4]

Н. Б. II. Б., п. 102, гр. 21-30.

Арх. К. Цанков

1. Придружен с фалшив турски надпис. Бележка от Дан. Хр. Попов: „Прието тук на 21 ¹⁰/ври (декември, 1871, отговорено на 23 ¹⁰/ври 1871.“

2. Бележка от Д. Хр. Попов: „Прието тук на 4 авг. 1871, Т. Мъгур.“ Отговор: 9 авг. 1871. „На 16 авг. пак писах и притворих писмото от Д. Ц. затам“.

3. Бележка от Д. Хр. Попов: „Прието тук на 16 август, отговор на 16 август 1871.“

4. Бележка от Д. Хр. Попов: „Прието на 5 август 1871; отговор на 8 август 1871.“

№ 114

Лист за обвивка на писмо

Два турски адреса (фалшиви) [1]

Н. Б. II. Б., п. 102, гр. 21-30.

Арх. К. Цанков

1. Вътре в листа са били загърнати две писма: затова и два турски адреса. Д. Хр. Попов бележи (над адреса): „На 5 август 1871 изпратих писмата за Райчо и Кръшовски." Втора бележка от Д. Хр. Попов (под адреса): „Приета тук на 12 юни 1871, отговор на същата дата № а.“

№ 115

Адреси във Влашко

Два адреса: Плоещ и Букурещ

До господина Мирно Павлович!

В Плоещ

Господину Спиро Константин!

В Букурещ

Nanu Zamfir

Н. Б. II. А., п. 60, № 8120

(Следва)