Вартоломеевата нощ: за какво били избити хугенотите?

ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Кърваво събитие, отнело живота на хиляди мирни граждани. Какво довежда до клането във Вартоломеевата нощ?

През 1572 година римският папа Григорий XIII организирал тържества с фойерверки и изпратил на френския кралски двор поздравления. Папата бил радостен от клането на хугенотите – Вартоломеевата нощ. „Тази кървава разправа е по-добра от петдесет победи над турците“ – казвал той. Унищожените хугеноти се описват понякога като угнетено малцинство и предизвикват съчувствие като загинали под натиска на религиозната нетърпимост на католиците. Но католиците имали причини да ги мразят. Хугенотите са тези, които наистина знаели какво представляват чувствата на вярващите и как да ги оскърбяват правилно.

Хугеноти. Калвинисти

Хугенотите (от нем. Eidgenossen – „съдружници“) са френски протестанти, калвинисти. Именно над тях извършили кървавата разправа католиците по време на Вартоломеевата нощ през 1572 г. Войната между католиците и хугенотите във Франция продължавала вече много години, от 1559 г. Калвинизмът се разпространил в западните и югозападните части на страната през 1530-1540 г. Калвинистката доктрина за предопределението (само Бог решава предварително кой ще се спаси, човекът няма сили да промени това) сваляла от калвиниста отговорността и го избавяла от постоянните грижи за спасението. Освен това калвинистите не плащали църковен десятък. Поради това броят на хугенотите, включително и знатните, бързо нараствал. През 1534 г. крал Франциск I открил на вратата на своите покои листовки, осмиващи католицизма. Оттогава започнало преследване на хугенотите. Скоро за изповядване на техния култ короната заплашвала вече със смърт.

Жан Калвин

Калвинистите се борели за свободата да изповядват своя култ, но с времето войната станала основен начин за борба на политическите кланове за короната – на Бурбоните (протестанти), от една страна, и на родовете Валоа и Гиз (католици), от друга. Бурбоните били първи след Валоа на опашката за трона, което подгрявало готовността им за война. До Вартоломеевата нощ на 23 срещу 24 август 1572 г. се стигнало така. След поредната война през 1570 г. бил сключен мир.

Макар че хугенотите не спечелили нито едно голямо сражение, короната не можела да продължи войната: струвала прекалено скъпо. И се решила на мир с големи отстъпки за хугенотите. Било им разрешено богослужение навсякъде освен в Париж, а също така им било позволено да заемат държавни длъжности. Те получили четири крепости (сред които и мощната Ла Рошел). Освен това техният лидер адмирал дьо Колини получил място в кралския съвет и започнал да влияе силно на краля. Нито на Катерина Медичи (майката на краля), нито на рода Гиз това можело да се хареса. За да скрепи мира, Катерина решила да даде дъщеря си Маргьорит за жена на Анри IV Наварски, знатен хугенот. Събрали се огромно количество гости-хугеноти. Но след четири дена по заповед на херцог Анри дьо Гиз било извършено покушение срещу адмирал Колини. Дьо Гиз отмъщавал за убития преди девет години Франсоа дьо Гиз (по заповед на адмирала, който наел убиец). Освен това Дьо Гиз бил ядосан, че не оженили него за принцеса Марго. Но куршумът, изстреляна от аркебузата на убиеца, само ранила Колини. Протестантите искали да бъдат наказани виновниците. Свиканият кралски съвет, опасявайки се от мъстта на хугенотите, наложил на зависимия от обкръжението си крал решение да нанесе превантивен удар и да свърши веднъж завинаги с враговете.

Сватбата на Маргьорит Валоа и Анри Наварски

Към 1572 г. висшата власт мразела хугенотите – управляващата династия Валоа се страхувала за своята сигурност. Два пъти по време на религиозните войни хугенотите се опитвали да похитят краля, Шарл IX Валоа, и кралицата-майка Катерина Медичи, за да им наложат своята воля. Важно било и това, че в обкръжението на краля водеща роля играели херцозите Гиз, ревностни католици.

Причини за Вартоломеевата нощ

Освен всичко друго, хугенотите викали на помощ чуждестранни войски (англичани и немци-протестанти) и, разбира се, обещавали отстъпки срещу кралската корона. Хугенотите били малцинство (около 10% от населението, иначе казано – почти два милиона души), но искали да обърнат всички в своята вяра и били много енергични. Войната с тях разорявала Франция. Така че се превърнали в голяма заплаха.

Катерина Медичи, влиятелната майка на краля

Съветът планирал само отстраняването на ранения Колини (което било направено) и още десетина хугенотски водачи, арестуването на Анри Наварски и братовчед му Конде (това също било направено и Анри бил заставен да приеме католическата вяра; след това той избягал и отново станал протестант). Но парижани отдавна молели краля да изтреби с огън и меч всички хугеноти. И едва в нощта на 24 август започнала разправата с техните водачи, гражданите се изсипали на улиците и започнали погроми.

Облечените обикновено в черно хугеноти се различавали лесно от католиците. Жени, деца, старци били убивани безразборно. Загинали от две до три хиляди души. Разправите продължили няколко дена в много градове: Париж, Орлеан, Мо, Троа, Сомюр, Руан, Тулуза, Лион… В резултат от това били убити още шест-десет хиляди хугеноти. В погромите участвали даже деца (техни жертви били деца от враждебния лагер). Поетът Агрипа д’Обине пише, че „вятърът се превърнал на стон и викове“, а в Сена имало „не вода, а кръв“. Организираната от католиците кървава баня била осъдена даже от несклонния към хуманност Иван Грозний. Около двеста хиляди хугеноти избягали панически от страната. Много трудно по заповед на краля войската въдворила ред.

Катерина Медичи разглежда трупове на хугеноти.

От какво била обусловена тази жестокост? От една страна, всичко се утежнило от това, че по време на безумствата на тълпата много хора разчиствали личните си сметки с кредитори, опоненти в съда, просто врагове…

Кой после ще разбере кой е бил хугенот, а кой е неговият убиец. Мнозина по време на Вартоломеевата нощ се обогатили. Безнаказаността увеличавала количеството на жертвите. Граф дьо Бюси д’Амбоаз заклал например своя братовчед, хугенота Антоан дьо Клермон, само защото го отстранил по този начин като конкурент за наследство, за което дълго се съдили. Философът П. Рамус бил убит по поръчка на друг мислител, Ж. Шарпантие: те разбирали различно философията на Аристотел и водели често разгорещени спорове.

Вартоломеевата нощ.

Но основна причина за стихийното буйство на католиците станала всеобщата омраза към хугенотите. Защото според плана на кралския съвет трябвало да бъдат убити единици, а не десетки хиляди души: това била народна инициатива. Няколко факта подклаждали омразата на тълпата. Първо, по това време всяка промяна в религиозния живот се възприемали като покушение срещу отдавна установения ред, организиран за спасението на душата.

Господ, както се смятало, ще накаже цялата страна за неспособността на християнското общество да пази верния начин на живот. А именно хугенотите внесли разкол. Приблизително така възприели старообрядците реформите на Никон в средата на седемнадесети век, поради което руското общество се разцепило на непримирими групи. Второ, когато дошли в Париж, чието население се състояло в основата си от фанатични католици, хугенотите дразнели и със своето богатство, защото за сватбата на хората с кралска кръв се стекли знатни гости. А Франция по това време преживявала тежък икономическа криза и тълпите бедняци не можели да сдържат агресията си при вида на разкоша на своите религиозни врагове. Но най-важното е, че хугенотите заслужили да бъдат мразени поради същата нетърпимост, която проявявали и католиците. Самият Калвин давал пример на своите последователи: екзекутирал своите противници, като ги изгарял на клада.

Хугенотите действали не по-малко решително. Двете страни се обвинявали взаимно в служба на Сатаната. А сатанистите трябва да бъдат осмивани и громени: религията не е лично дело като през XXI век и не може да има две религии в едно кралство! Там, където преобладавали, хугенотите искали от католиците да напуснат завинаги града или селото. Те разрушавали и грабели католическите храмове, чупели и горели реликвите и иконите, разбивали разпятията и статуите, изтезавали и осакатявали монасите и свещениците, бесели ги. Те смятали католическите ритуали за идолопоклонничество и суеверие.

На 4 юли 1569 г. хугенотите в Лимож сложили главата на статуя на Светата дева на позорния стълб. Както пише историкът Ж. М. Констан, подобни символични екзекуции ставали често. При друг случай, в Тулуза през същата година, хугенотите замеряли статуя на Светата дева с отпадъци, а на шията ѝ окачили умряла котка. Понякога оскърбленията на католиците и убийствата дотолкова нажежавали страстите в обществото и довеждали католиците до такива изстъпления от омраза, че на самия Колини и даже на Калвин се налагало да молят хугенотите да укротят своите страсти. Най-ужасната случка станала в Ним през 1567 г.: хугенотите убили за една нощ десетки местни католически свещеници, а телата им хвърлили в кладенец (загинали от 80 до 90 души). В Париж знаели много добре за тези случаи. Изобщо, хугенотите били толкова жестоки към католиците, колкото католиците към тях. И затова получили Вартоломеевата нощ.

Клането на католици в Ним.

Но Вартоломеевата нощ не решила нищо. Само изострила враждата и започнала нова война. Имало няколко войни. По време на последната (1584−1589) от ръцете на наемни убийци загинали всичките основни претенденти за короната (включително крал Анри III), останал само хугенотът Анри Наварски. И той поел властта. За да направи това, му се наложило да приеме католическата вяра. Той станал католик без особени преживявания (за втори път, първият бил по време на Вартоломеевата нощ). Според легендата Анри казал: „Париж си струва мѐсата“, показвайки, че е готов да пожертва вярата заради властта. Войната на двете партии, оформена като религиозно противоборство, завършила с победа на Бурбоните. Десетки хиляди жертви заради победата на един клан над друг…

Но накрая спечелили и хугенотите. През 1598 г. Анри IV издал Нантския едикт, който им дал равни права с католиците.