ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО

Кумранската секта, която оставила своите списъци в пещерите на Мъртво море, наистина прилича много на есеите, както ги описва Йосиф.

Например Йосиф Флавий съобщава, че есеите имат общо имущество. Същото е и при обитателите на Кумран. Според „Устава на общината“ всички, които се приобщават към Новия завет, трябва да предадат „всичките си знания, сили и имущество в яхад, иначе казано – в общината“ (IQS, 1:11).

Йосиф Флавий казва, че есеите се придържат към строга йерархия. „Те вършат всички неща единствено по указанията на хората, които ги ръководят“ [1]. И наистина, кумранският яхад (община) демонстрира желязна йерархия.

Тази йерархия е организирана така строго, че на кумранците им се наложило да измислят за своите началници нов термин – мебаккер, наблюдаващи. Този термин произлиза от древноеврейския корен МБКР, но самият той е неологизъм, точно така, както и съответния му гръцки термин – епископ.

Мебаккер е човек, който се разпорежда със стопанския живот на яхада, или на гръцки - еклесията. Именно в неговите ръце се предава имуществото. Между другото, изобщо не е задължително това имущество да се обобществява физически - мебаккер е в правото си да го върне обратно за управление на членовете. Но ето какво прави мебаккер - той продължава да има първостепенно право да се разпорежда с това имущество. Той събира вноските от богатите членове на общината и той дава милостиня на бедните.

Появата на мебаккерите е съвсем закономерно следствие от царящия в общината комунизъм. Когато въведете някъде общо имущество, веднага главен вместо богаташа става управителят на стопанството. Щом отмените собствеността, заздравявате йерархията.

Йосиф Флавий съобщава за есеите, че спазвали най-строго закона. Също и кумранците – както видяхме, те изисквали ритуална чистота, иначе казано - праведност, даже на бойната поле. В техните военни лагери нямало място за куци, слепи и страдащи от нощно семеизпускане. Защото това можело да прогони стратегическото оръжие за масово поразяване – ангелите.

Йосиф Флавий съобщава за есеите, че им е забранено да издават тайното учение на своята община. От тях се изисквало „да не казват нищо“ на странични хора, „дори ако се наложи да се приеме заради това смърт от изтезания“ [2]. Същото е и при кумранците. Общината изповядва това, което в исляма по-късно ще бъде наречено принцип на „такията“, иначе казано – криене на истината от неверниците. „Не трябва да спорите и да се карате с хората от бездната, защото съветът на закона трябва да бъде скрит сред хората на лъжата“ – казва книгата, която се нарича в оригинал „Серех а яхад“ (IQS 9,16). „Серех а яхад“ се превежда обикновено като „устав на общината“, но също така може да се преведе и като „църковен устав“.

И така, събираме достатъчно крайно специфични черти, за да можем наистина да отъждествим кумранската община с есеите на Флавий.

Но освен тези общи черти, кумранците имат и радикални различия от есеите – или по-точно, от есеите в описанието на Флавий.

Първо, Йосиф настоява категорично, че есеите са миролюбиви. Но сектата, която живеела на брега на Мъртво море, е секта на войнстващи фанатици. Те смятали геноцида за свое свещено задължение. Клането и грабежа за мистична война срещу самия Велиал.

Второ, ръководителите на общината на брега на Мъртво море претендирали, че произхождат от дома на Давид. Но Йосиф Флавий, когато говори за строгата йерархия на есеите, мълчи за това кой ги ръководи.

Това премълчаване е по-скоро показателно, отколкото удивително. Защото Йосиф Флавий се изхитрява да не спомене в “Юдейската война” за рода на Давид, нещо повече, изхитрява се даже да не спомене в гръцкия текст думата “Месия!”!

Но още по-поразителни от тези – политически – варианти са теологичните компоненти на Кумран, за които Йосиф Флавий не говори или говори много косвено и набързо.

Ортодоксалният юдаизъм прекарва ясна граница между смъртния и бога. Смъртният е нищожен. Бог е всесилен.

В ортодоксалния юдаизъм човекът не може да вижда лицето на бога, не може да отиде жив на небето (изключение, което потвърждава правилото, е промъкналия се контрабандно на страниците на Библията от северните легенди пророк Илия) и още повече не може да стане бог.

При обитателите на Кумран нещата били съвсем противоположни. Ако трябва да характеризираме теологията на кумранците с една дума, то тя е теология, която учи хората да отиват на небето. Тя ги учела как да станат част от Небесното войнство и членове на Съвета на боговете.

Тази теология видяхме вече в Свитъка за войната: там Ръководителят на общината, от рода на Давид, застава начело на войската, дошла върху облаци, а редовите смъртни се сражават рамо до рамо с ангелите.

Тази теология видяхме и в Книгата на стражите: там Енох, обикновен смъртен, се оказва по-висшестоящ от ангелите. Той се качва на небето и разговаря за съдбата на ангелите с Всевишния.

Но Енох не е изключение. Напротив – той е водач, който показва пътя. Всичко, което реформаторите-монотеисти обявили за забранено: пътешествията на смъртни по небето, въплъщаване на бога в смъртен, плода на Дървото на живота – в Кумран е самата цел на култа и се отнася не само за Енох, но и за другите членове на сектата.

В един от кумранските химни се казва, че Бог “издига бедния до [вечни висоти], издига го в облаците, за да сподели съвета на боговете” (4Q427). “Аз съм създаден да се възправя с боговете (4Q427) – казва химнът [3]. “Ти избра човека за вечно предназначение с духовете на знанието – се казва в десетия хим на Благодарността, – за да може да стои с войската на светците и да общува със събралите се синове на небето“ (IQH, 10).

„Той ви направи Светая светих“ [4] - се казва в друг химн, който с това извършва невероятно, немислимо за ортодоксите кощунство. Този химн ни повече, ни по-малко отъждествява Смъртния, Човека – иначе казано, кървящото парче месо, около което се сплитат жилите на мускулите – с Ерусалимския храм, с най-съкровената му част, със Светая светих, където обитава самият Яхве и където даже първосвещеникът има право да влиза само един път в годината!

Кумранците наричали себе си светци, „кедошим“, дума, която се използвала в ранния яхвизъм за описание на членовете на Съвета на боговете (Псалми, 89:8 [5]; Захария, 14:5), както и на Небесната войска: „Господ дойде от Синай и ги озари от Сиир; заблестя от планината Фаран и дойде от светите си множества (Второзаконие, 33:2).

Откъде се е взела тази удивителна според юдейските мерки особеност на кумранците – твърдението, че смъртните могат да се качват на небето, че могат „да светят като небесни светила“ (1 Енох, 19:137), че е възможно даже да станат „богове, подобни на разжарени въглени“ (4Q403 I, ii, 6), и властители, стоящи до престола „на царството на светците при Царя на святостта“ (4Q405 23 ii)?

Ние вече предположихме, че това е бил естествен резултат от еволюирането на идеята, която била изказана в Книга Даниил: идеята за физическото възкресение на мъртвите.

Физическото възкресение било обещано още през 167 г. пр. н. е. Оттогава до времето на Ирод имало десетина миленаристки въстания, а мъртвите все не бързали да възкръсват.

Те не възкръснали нито през 67-ма, когато фанатиците защитавали Храма от римляните, нито през 48-ма, когато Ирод екзекутирал Езекия, нито през 37-ма, когато разбил галилейските разбойници, нито дори когато след смъртта на Ирод потомъкът на Езекия Юда завзел Сепфорис и се обявил за цар. Физическото възкресение оставало, разбира се, на дневен ред – мъртвите трябвало да възкръснат с началото на Царството божие, – но все пак то било, така да се каже, все още на старта. Някои скептици можело да се усъмнят в неговата реалност.

За да оцелее, сектата се нуждаела срочно от някаква друга идея, която не било така лесно да бъде отхвърлена по пътя на опита. Тази идея била предоставена от Цадок/Енох. По време на своето пътешествие по небето той видял „прекрасни места, предназначени да се събират там душите на умрелите“ (Енох, 5:3).

В „Книгата на стражите“ тези прекрасни места се намирали все още някъде на земята, но в „Притчите на Енох“ се преместили „под крилете на Господ на Духовете“ (Енох, 7:13). Нещо повече, небесните обитатели на тези жилища били „обвити в огнено сияние“, иначе казано, те сияели така, както сияели Мойсей и самият Енох, когато видели лицето на бога. Те са съблекли от себе си земните тела и са облекли ефирни тела на ангели.

Днес, две хиляди години след Цадок/Енох, когато възнесението на праведниците на небето е банална истина, известна на всеки ученик от неделното училище, когато даже героят на Марк Тмвен капитан Стормфийлд се убедил от опит, че след смъртта си праведниците получават веднага венци и арфи – това сияние, това небе и тези венци не изглеждат нещо особено: ами сияят, ами на небето. Че къде на друго място?

Но трябва да помним, че даже в Книга Даниил на небето няма никакви души на светци. Даниил вижда на небето само два престола: един за Предвечния, друг за Човешкия син – и никакви сияещи праведници, преобразени от това, че са видели лицето на бога. На него му било обещано друго: физическо възкресение от мъртвите. Възнесението на душите на небето било колосално ноу-хау, метафизическа революция, теологична иновация, предложена от Цадок/Енох.

Тази черта на сектата – възможността да се пътешества по небето и да се влиза там в съвета на боговете – било толкова смайваща, че „Възнесение на Исая“, един от юдео-християнските апокрифи от I век, написан в Палестина, описва специално една общност на пророци, които се обличат във власеници, живеят в пустинята и „вярват във възнесението на небето“ [6].

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 8, 6.

2. Иосиф Флавий. Указ. соч., 2, 8, 7.

3. Eileen Schuller. Some Contributions of the Cave Four Manuscripts (4Q427–432) to the Study of the Hodayot, Dead Sea Discoveries, Vol. 8, No. 3 (2001), pp. 278–287.

4. The Children Of Salvation (Yesha’) And The Mystery Of Existence (4Q416, 418), 8, 6 в: Robert Eisenman and Michael Wise. Dead Sea Scrolls Uncovered, Barnes and Noble, 1992.

5. Синодальный перевод — Пс. 88:8.

6. Ascention of Isaiah, 2, 9; цит. по: James H. Charlesworth, The Old Testament Pseudepigrapha, vol. 2.

(Следва)