Мракобесието на Салем – какъв бил най-известният в историята процес срещу вещици

ИЗТОЧНИК: „DISGUSTING MEN“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

На 8 февруари 1692 година лекарят, който прегледал две момичета, заболели от странна болест в американското градче Салем [1], обявил, че са обладани от дявола. От този момент започва историята на процеса срещу салемските вещици – от съвременна гледна точка дивашка и абсурдна смес от човешка глупост, подлост и жестокост.

Деветнадесет души били обесени и един старец смачкан с камъни, защото в тези времена и на това място живеели почтени и духовно чисти (според тяхното мнение) хора. Ще разкажем как се случило това.

Салем – царство на чистотата в земите на дявола

За да разберем по-добре какво ставало в главите на хората през тези трагични времена, ще разкажем малко за самото място на действието. През 1626 година рибари-колонисти основали на територията на днешния щат Масачузетс градчето Салем. Още по името може да се разбере какви надежди са били възложени на града, сред като бил наречен в чест на Ерусалим [2], свещения град за християните.

Населявали го радикални протестанти пуритани, които в старата Англия не живеели много комфортно заради гоненията и които дошли в новите земи с мечтата най-сетне да основат място, чисто от порока. Тъй като живеещите по тези места индианци били езичници, пуританите смятали тези територии за земя на дявола, в която най-сетне са могли да запалят светлината на истинската вяра.

Пуританите се отличавали с религиозен фанатизъм, храброст, упоритост, увереност в своята изключителност и „предопределеност“, аскетизъм и пресметливост в икономическите въпроси. „Който страда, побеждава“ – бил техният девиз.

Към времето на описваните събития те успели да проявят и свадливост, враждувайки постоянно помежду си, а също така и скъперничество, защото общината им се управлявала от избираем пастор, на когото гражданите плащали заедно заплата. А гражданите на Салем проявявали особена алчност, при това такава, че двама пастори напуснали длъжността си, задържайки се едва по две години – толкова мизерно им плащали. В семейството на третия, Самюел Парис, станало това, от което започнал салемският лов на вещици.

Болните момичета и паят с урина – над Салем се сгъстяват облаци

Къщата, в която започнало всичко.

В края на януари 1692 година в семейството на Самюел Парис се случило нещастие – деветгодишната му дъщеря Елизабет и единадесетгодишната му племенница Абигейл Уилямс се разболели. Като болестта им започнала да се проявява по странен начин: момичетата се търкаляли по пода, телата им заемали странни пози, а когато пасторът започвал да чете над тях молитви – бягали и запушвали ушите си.

Доктор Уилям Григс, основавайки се на произведенията на знаменития бостънски богослов Котън Мадър, решил, че случващото се с момичетата е дело на дявола. Тяхната съседка Мери Сибли решила да помогне – тя наредила на роба на пастора да направи магьоснически пай: да смеси брашно с урина на болните момичета, а после да нахрани със сместа кучето, защото се смятало, че от това вещицата, която е направила магия, ще се почувства зле. Когато научил за това, пасторът бил шокиран и се накарал на Мери, като ѝ казал, че използването на подобни средства е борба срещу дявола с помощта на дявола.

Болестта не преставала, нещо повече – малко по-късно се разболели още няколко момичета, а Елизабет и Абигейл започнали да твърдят, че някой ги боде с игла. Подозрението паднало веднага върху Титуба – робинята на пастора, която била докарана от остров Барбадос, а била или индианка, или африканка. Освен това момичетата твърдели, че тя им разказвала истории за магьосничеството и ги учела да гадаят за кого ще се омъжат.

Титуба и още две жени – по странно стечение на обстоятелствата една просякиня и една жена, която се съдела с пастора – били арестувани. Подложена на натиск, Титуба започнала да разказва, че учела момичетата да гадаят, както я учела господарката ѝ на Барбадос, а след това започнала да посочва други свои съучастници – най-вероятно, за да се отърве от наказание. Между другото, успяла да постигне това частично – след края на всичките процеси от затвора я откупил неизвестен човек.

Победилото мракобесие и старецът с характер

И тук започнало най-страшното – хората все едно побеснели. Тези, които момичетата посочвали, отивали в затвора и след мъчения и натиск издавали себе си и други хора. Четиригодишно момиче, дъщеря на просякинята, си признало, за да отиде в затвора при майка си, откъдето излязло инвалид. Една жена, която се усъмнила публично в правдивостта на доказателствата, лежащи върху твърденията на малки момичета, също била заподозряна в магьосничество и хвърлена зад решетката.

А доказателствата били най-неопровержими. Момичетата твърдели, че при тях в съня им идвали призраци на хора, за да ги измъчват, и посочвали тези хора. При това в общината се разгорял религиозен спор: може ли дяволът да използва образите на въпросните хора без тяхно знание, или не може? Мнозинството решило, че не може и значи тези, в чийто облик дяволът идвал при момичетата, са виновни.

Като доказателство за вина използвали следната проверка: докарвали заподозряната със завързани очи при момичетата, когато започвали техните припадъци, и ако от докосването на жената момичетата се успокоявали, значело, че е вещица. А най-интересното е, че когато майката на едното от момичетата го попитала защо лъже за съседите, то отвърнало, че го прави за развлечение, но после, като се уплашило, отново започнало да говори за магьосничество.

Звучи безумно, но за ръководител на сборището от вещици обявили местния свещеник Джордж Бъроуз. И макар че вече на бесилката той успял да мине изпитанието – да каже наизуст молитва, без да се запъне (смятало се, че обладаният от дявола човек непременно се запъва), – палачите не му дали никакви шансове, като казали, че самият дявол е стоял зад гърба му във вид на черен човек и му е помагал да изрече молитвата.

Но най-необичаен момент в историята е случаят с осемдесетгодишния Жил Кори. Този старец не бил символ на добродетелта - женил се три пъти и се намирал под следствие за това, че убил с тояга слугата си, защото откраднал една ябълка. Когато обявили третата му жена за вещица, нямал особени възражения. Но внезапно съдбата обърнала към него тъмната си страна – самият той бил обвинен в магьосничество.

Жил Кори.

И тук старецът показал, че характерът му е наистина отвратителен – отказвал да си признае и да посочи свои роднини, а тогава се приемало, че на умрелия без доказателство за вина не може да му се вземе имуществото. Ето защо специално за него използвали мъчение с камъни. Сложили го на пода и започнали да трупат върху гърдите му огромни камъни, очаквайки, че от болката ще започне да си признава. Но старецът само викал: „Повече камъни!“, стараейки се вероятно да приближи своята смърт.

След два дена умрял и последните му думи според различните версии били или „Повече камъни!“, или „Бъди проклет. Проклинам и тебе, и Салем!“ Явно се обръщал към местния шериф, който не стига че по време на мъченията пъхал с бастуна си обратно в устата на стареца изплезения му език, но и се опитал да измъкне пари от роднините му след неговата смърт. Явно е, че някои са изпаднали в религиозно изстъпление, а някои се опитвали да се възползват от това.

След смъртта на несломимия старец тялото му било погребано в незнаен гроб, а според легендите призракът му се появява в града преди големи нещастия, каквото бил например ужасният пожар през 1914 година. А длъжността на шерифа там, пак според легендите, станала оттогава проклета.

Ловът на вещици излязъл извън пределите на Салем, момичетата даже ходели в други градове, за да намират там обладани от дявола. Но всичко спряло внезапно, когато посочили жената на губернатора. Той заповядал да се прекратят веднага преследванията и отменил съдебните процеси. А малко по-късно жертвите били реабилитирани.

По време на процесите били обесени четиринадесет жени и петима мъже, един старец бил смазан с камъни, петима души умрели в затвора и от 175 до 200 души били хвърлени зад решетките.

Самите момичета не пострадали изобщо от своите действия. Само Ан Пътнам написала след четиринадесет години писмо с покаяние, твърдейки че била обладана от дявола и клеветяла хората. Но и в този случай не я постигнало нищо.

Каква е причината за тези събития? Днес учените предлагат множество версии: и хляб, заразен с мораво рогче, и особен вид енцефалит, при който са възможни халюцинации, но точен отговор няма. Изобщо не се знае какво е натиснало спусъка. Но смело можем да твърдим, че след това щафетата е била поета от човешката алчност, глупост и необразованост.

БЕЛЕЖКИ

1. Традиционното име на български език, в действителност обаче е Сейлъм.

2. На английски: (Jeru)salem.