ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

Докато Ирод бил жив, сдържал недоволството с желязна ръка, но веднага след неговата смърт по цяла Палестина се разразила буря: огромни тълпи, стичащи се за Пасхата в Ерусалим, завзели Храма. В Галилея Юда, синът на „могъщия разбойнически предводител Езекия, когото Ирод смирил много трудно“ [1], „събрал около град Сепфорис огромна тълпа отчаяни хора, нападнал царския дворец, завладял всичкото намиращо се там оръжие, въоръжил с него всичките си привърженици и похитил всичките налични там пари“ [2].

Друг въстаник, Симон, „разграбил и изгорил царския дворец в Ерихон“ [3], дворецът на Ирод в Амафа бил „опожарен от тълпа скитници“ [4] и дори на някой си Афронг, „всичко на всичко обикновен пастир“ [5], му се приискало да стане цар.

„Където и да се съберяла тълпа недоволни, тя веднага си избирала цар, за обща гибел. Избраните царе причинявали на римляните незначителни вреди, но затова пък свирепствали сред собствените си съплеменници“ [6].

Синовете на Ирод не се интересували от усмиряването на метежите: те заминали спешно за Рим да се пазарят за престола. Императорът Октавиан Август разделил отначало страната между трима от тях: Архелай, Филип и Антипа, а през 6 г., ядосан от жестокостите на Архелай и неумението му да контролира положението, поставил южната ѝ част, Юдея, непосредствено под властта на Квириний, легата на Сирия, след което Квириний, заради събирането на данъците, обявил всеобщо преброяване на населението. Защото то вече било непосредствено подчинено на римляните и трябвало да бъде предвидено при данъчното облагане.

Преброяването, замислено от Квириний, довело веднага до ново въстание, начело на което застаналиЮда от Галилея и един фарисей, чието име, или прозвище, било Цадок, което ще рече Праведник.

Юда и Праведника играят значителна роля в нашето повествование, защото нашият основен източник за историята на Израил през това време, Йосиф Флавий, ги нарича основатели на „четвъртата секта“ [7].

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

В осемнадесетата книга на „Юдейските древности“ – в един неточен, пристрастен и цитиран до дупка абзац – Йосиф Флавий казва, че юдеите по негово време се делели на четири „ейресиса“. Думата αρεσις по-късно в християнския новговор започнала да означава „ерес“, но по времето на Флавий тя все още не означавала нищо подобно, а означавала просто „школа“, „направление“, „избор“.

Три от тези школи, според Йосиф Флавий, били много древни. Става дума за садукеите, фарисеите и есеите. Те съществували „не от вчерашния ден, а от стари времена“ [8].

А четвъртата школа, на сикариите и зилотите, се появила в най-близко време. Основали я Юда и Цадок. От гледна точка на тогавашния читател само това обстоятелство лишавало „четвъртата школа“ от каквато и да е легитимност. Защото религията не е някакъв си iPhone, който задължително трябва да е последен модел. Религията, особено в Античността, била колкото по-древна, толкова по-истинска.

Именно затова монотеистичните реформатори през VII в. пр. н. е. никога не претендирали за новост на своето учение. Те винаги твърдели, че учението им е най-правилно, защото е най-древно. И винаги можели да предоставят като потвърждение на този тезис „древните книги“, намерени точно навреме в Храма.

Йосиф Флавий описва есеите и „четвъртата секта“ като коренно противоположни.

Есеите са изключително мирна секта. Те „повече от всички други са свързани помежду си с любов“ [9] и „се стараят да разпространяват мир“ [10]. Който влезе в тяхната община, трябва да се закълне, че „никога нито по собствена подбуда, нито по заповед няма да причинява зло“. Ще се въздържа от грабежи и „ще бъде верен на правителството, защото всяка власт е от Бога“ [11].

Напротив, привържениците на „четвъртия ейрерис“ се отличават „със съвсем несдържана любов към свободата“. „За тях е нищо да отидат на смърт, по същия начин презират смъртта на своите приятели и роднини, само и само да не признаят, че някой човек стои над тях“ [12]. Именно „четвъртият ейресис“ се състои от метежници и разбойници и е отговорен за Юдейската война.

Отличителните черти на есеите, според Йосиф, са следните. Те са хемеробаптисти – кръщават се всеки ден, измивайки от себе си греховете, и вярват в безсмъртието на душата. Отхвърлят секса и се размножават изключително за сметка на прозелитизма. Също така „се стремят към особена святост” и се отличават с фанатично спазване на закона, до такава степен, че даже не ходят по голяма нужда в събота, което при тяхната оскъдна диета не е трудно, а през останалото време заравят екскрементите си със специална лопатка, която носят винаги със себе си. Имуществото им е общо.

За ритуалите и обичаите на „четвъртата секта“ Йосиф Флавий не казва нищо.

Не е трудно да се види, че Йосиф Флавий приписва на есеите всичките характеристики – любов към ближния, миролюбие и покорство на властите, – които по-късно ще си приписват християните. Както в случая с талмудистката притча за жестокия цар Ирод и рави Баба бен Бута, който даже след жестоки мъки отказал да го прокълне, отново се срещаме с добре разработен мем, настояващ за кротост и миролюбие, свойствени на носителите на мема.

Но твърденията на Йосиф Флавий за мирния характер на есеите контрастират странно с неговото описание на нещастията, постигнали есеите по време на въстанието.

„Те били усуквани и разтягани – пише Йосиф, – частите на тялото им били горени и трошени; изтезавали ги с всички оръдия за мъчения, за да ги накарат да хулят законодателя или да ядат забранена храна, но с нищо не можели да ги склонят да направят нито едното, нито другото. Те понасяли стоически мъченията… усмихвайки се над изтезанията, присмивайки се на тези, които ги мъчели, и отдавали весело своите души в пълна увереност, че ще ги получат отново в бъдещето“ [13].

Ако се вярва на този абзац, излиза, че по време на Юдейската война римляните се занимавали единствено с това да изтезават неизвестно защо мирната секта, изпълнена с любов към околните, заравяща екскрементите си с лопатка и проповядваща, че всяка власт е от бога. Не е ясно как така яростта на римляните се е насочила към тези мирни хора, които би трябвало да носят на ръце като образцови поданици.

Въпреки тези практически въпроси легендата за миролюбивите есеи, които хилядолетия наред „не познават парите“ и живеят на брега на Мъртво море „сред палмите“ [14], била удивително популярна сред интелектуалците от всички времена и народи.

Затова не е чудно, че когато през 1946 година в кумранските пещери били намерени първите свитъци от Мъртво море, техните автори веднага и безусловно били отъждествени с кротките и миролюбиви есеи.

Тъждеството, уви, се оказало малко преждевременно: свитъците от Мъртво море повече от всичко приличат на литературата, която може да бъде намерена в тренировъчен лагер на „Ал Кайда“ [15].

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 17, 10, 5.

2. Иосиф Флавий. Посоч. съч., 17, 10, 5.

3. Пак там.

4. Пак там.

5. Пак там, 17, 10, 6.

6. Пак там, 17, 10, 8.

7. Пак там, 18, 1, 1.

8. Пак там, 18, 1, 5.

9. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 8, 2

10. Иосиф Флавий. Посоч. съч., 2, 8, 6.

11. Пак там, 2, 8, 7.

12. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 18, 1, 6.

13. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 8, 10.

14. Плиний Старший. Естественная история, V, 17.

15. Терористична организация, забранена в Русия.