Густав III, враг на кафето, жените и Русия

ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Наричат Густав III последния крал на Швеция. От монарсите, управлявали след него, той наистина се различава: бил прекалено ексцентричен, прекалено недалновиден в политиката и прекалено обичал властта. Всичко това довело краля до смъртта му, толкова екстравагантна, колкото и животът му.

Почти половин век Швеция се съвземала от управлението на Карл XII. Този монарх извел скандинавското кралство в първата редица на европейските държави, показвайки мощта на шведската армия и завземайки обширни територии. Но държавническите таланти на Карл отстъпвали значително пред военните. След смъртта му през 1719 година от куршум, изстрелян, според някои данни, от шведски окоп, страната останала в плачевно състояние. Десетилетията непрекъснати войни разорили бюджета, обезсилили населението и поохладили бойния дух на шведите.

Като се качила на престола, Улрика, по-малката сестра на Карл, подписала закон, който ограничил кралската власт и дал почти всички лостове за управление на страната в ръцете на шведския парламент – риксдага. Започнала така наречената „ера на свободите“. Близо петдесет години трима монарси изпълнявали един след друг в Швеция по-скоро представителна функция. Те заседавали в парламента заедно с другите депутати и се различавали от тях само по това, че имали при решаването на проблемите право не на един, а на два гласа. През втората половина на ХVIII век в риксдага се борели яростно помежду си реваншистката партия на „шапките“, която искала нова война с Русия, и по-предпазливата партия на „калпаците“.

Тази борба следял внимателно наследникът на престола Густав. Той се родил през 1746 г. и бил син на крал Адолф Фредерик. Принцът презирал тайно баща си за неговата мекушавост и мечтаел за твърда кралска власт. В Швеция умният, образован и весел Густав бил популярен, а плюс това караниците на парламентарните партии и безразсъдното изразходване от тяхна страна на държавния бюджет омръзнали порядъчно на народа и особено на армията. Тревожело поданиците единствено равнодушието и даже пренебрежението на принца към женския пол. Густав се заобикалял с множество симпатични фаворити, които изпълнявали при двора му всички задължения. През 1766 година по настояване на баща му той се оженил за датската принцеса София Магдалена, но задължението си да продължи династията явно пренебрегвал. Братовчедката на самовлюбения Густав, руската императрица Екатерина II, наричаща братовчед си в своята кореспонденция „дебеличкия Гу“, се изказвала пренебрежително за него като за господинчо, който „прекарва всичките си дни пред огледалото“.

Портрет на Густав III

Густав се интересувал от науките и изящните изкуства. Обожавал театъра и даже сам съчинявал театрални пиеси. Като намирал, че шведските трупи не са достатъчно професионални, принцът прекарвал много време в пътуване по различни европейски столици, където ходел на всички театрални представления поред. Най-много харесвал парижките театри. Самият Густав предизвикал в столицата на Франция фурор. Той разговарял с философите просветители, посещавал постоянно аристократичните салони, не един път се озовавал във Версай, където в негова чест организирали балове и уреждали фойерверки. При двора на Луи XV намекнали на шведския принц, че Франция се е уморила от разгула на демокрацията в неговата страна и е заинтересована от засилването на кралската власт в Стокхолм. В действителност Версай се вълнувал не толкова от бъркотиите в риксдага, колкото от укрепването на руските позиции на международната арена. Французите се надявали, че един силен крал ще поиска най-напред да върне загубените след Северната война земи и на Русия няма да ѝ бъде до европейските дела. Те даже обещали на Густав ежегодна материална помощ от милион и половина ливри, ако установи в Швеция железен ред.

Докато Густав се веселял в Париж и слушал интригантите дипломати, починал баща му. Престолонаследникът тръгнал веднага за Стокхолм, където се качил на престола под името Густав III. По време на коронацията, която се състояла през май 1722 година, той се заклел пред риксдага да бъде верен на конституцията и призовал двете партии да си сътрудничат в името на интересите на Швеция. В действителност едновременно с това новият крал вече готвел усилено държавен преврат.

Коронацията на Густав III, незавършена картина от Карл Густав Пило

Планиран бил грандиозен заговор. Едновременно трябвало да избухнат въстания във Финландия и в Сконе. Карл, по-малкият брат на Густав, трябвало да тръкне за усмиряване на въстанията, но заедно със своята армия да премине на страната на „бунтовниците“ и да обсади Стокхолм, под чиито стени се планирала срещата му с финландските „метежници“. Всичките заедно щели да разгонят риксдага и да предадат пълната власт в ръцете на Густав. Но се намесило времето. Метежът във финландския Свеаборг започнал през август 1772 година, обаче силен вятър на Балтика не позволил на бунтовниците да доплават до Швеция. Карл изобщо не успял да се добере от Сконе до Стокхолм и тогава Густав решил да организира преврата самостоятелно. На 19 август той сформирал пред вратите на двореца си военен отряд и начело на него тръгнал към риксдага. По пътя към малката въоръжена група се присъединили съчувстващи на краля офицери и пред зданието на риксдага се озовали вече двеста превратаджии. Те се заклели във вярност на краля и арестували депутатите.

На следващия ден Густав преминал през Стокхолм под възторжените възгласи на гражданите. На 21 август вече като самостоятелен владетел той произнесъл тронно слово пред насила събраните за тази цел депутати от риксдага, които обвинил в недостатъчен патриотизъм и в продажност, след което разпуснал официално парламента.

Мундирът, с който Густав III извършил преврата

Отначало действията на Густав предизвикали всеобщо одобрение. Придворните летописци веднага нарекли неговото управление „век на просвещението“. Кралят заповядал да бъде написана нова конституция, фиксираща установения ред, и определил дата за избори на нов риксдаг – който вече трябвало да играе декоративна роля. Заговорило се за борба с корупцията, за отмяна на много данъци, за строежа на болници и приюти за бедни. Кралят не забравял и за своите увлечения: той учредил няколко академии и театри. Всичките дела в Швеция се управлявали от сформиран от него полуофициален министерски кабинет, в който влезли много от неговите фаворити.

Но избликът на икономическа активност не се оказал много продължителен. Бюджетните разходи не намалели. Просто сега парите се прахосвали не от депутатите в риксдага, а от министрите-фанорити. Няколко пъти се увеличила и издръжката на двора. Предшествениците на Густав живеели сравнително скромно, а новият самодържец престанал да се отказва от каквото и да било. Дворецът му поразявал обикновените шведи със своето великолепие. За редовните многомесечни пътувания на краля с неговия фаворит барон Армфелт за театрални премиери в Италия и Франция се харчели купища пари.

Над увлечението на шведския крал от окултизма се подсмивала цяла Европа. След като Густав обявил на всеослушание, че е успял да разговаря с явилия се на призивите му дух на Исус Христос, Екатерина II написала на барон Грим: „Ако можех да се запозная с този чифут – защото, разбира се, ролята на Христос е играл чифут, – бих го позлатила, но при условие, че при второто си виждане с него [с Густав], го наложи с тояга от мое име“. Много сплетни предизвикала и борбата на краля к популярното сред неговите поданици кафе, което той неизвестно защо смятал за много отровно. За да докаже своята правота, кралят помилвал двама осъдени на смърт за убийство близнаци, които били в разцвета на силите си. Условие за помилването им било тяхното участие в един странен експеримент: един от престъпниците трябвало да изпива всеки ден три кани с кафе, а вторият – три чайника с чай. Кралят очаквал, че в най-близко бъдеще потребителят на кафе ще умре в страшни мъки. За протичането на експеримента следели внимателно лекари. Замисълът завършил с конфуз, за който Густав така и не разбрал: двамата престъпници надживели и лекарите, и краля. След смъртта му никой не се решил да прекрати експеримента и той продължил още дълго. Консуматорът на чай умрял на 83 години, на неговият брат с кафето живял още малко след него.

В личния си живот Густав престанал да се стеснява от каквото и да било. Министърът на правосъдието Енгестрьом се възмущавал, че кралят е разпространил в Швеция „грехът на мъжеложството, до това време почти непознато по тези краища“. В спалнята на своята съпруга Густав влязъл за първи път през 1775 година, на десетата година от щастливия брак. След три години кралицата родила наследник, но даже майката на Густав казвала, че истински баща на детето е граф Адолф Фредерик Мунк, който помагал на София Магдалена да разнообразява самотните си дни и нощи.

Популярността на Густав III сред неговите поданици рязко падала и за да я укрепи, кралят решил да организира малка победоносна война. Той се надявал, че връщането на финландските земи, „взети“ от Русия след Северната война, и риториката за възраждането на Швеция ще предизвикат у поданиците му реваншистки настроения и ще върнат на монарха някогашната му популярност. Отдавна вече го подтиквала към стълкновение с Русия не само Франция, но и Англия с Прусия, обещаващи на Швеция всякаква помощ. За съжаление даже окастрената конституция не позволявала на краля да напада съседна държава и тогава Густав се решил на провокация. Шивачът на стокхолмската опера изготвил няколко десетки комплекта руски военни униформи. На 27 юли 1788 година преоблечен шведски отряд нападнал свой бивак близо до Пуумала край финландската граница. Когато известието за вероломната агресия на коварните руснаци стигнало до Стокхолм, последвал взрив от патриотизъм.

Шведската армия и шведският флот били предварително придвижени към предполагаемите места на бойните действия. Сухопътните войски обсадили две руски крепости до границата на двеста километра от Петербург, но те, за учудване на шведите, не мислели да се предават. С войната по море изобщо се получил фал. През юли руският флот се готвел да тръгне от Кронщад към Средиземно море за война с Турция. Две-три седмици търпение от страна на Густав и щял да намери Санкт-Петербург почти беззащитен. Вместо това срещнал във Финския залив изцяло снарядена за дълъг поход и морски боеве мощна ескадра. Руските кораби веднага дали да се разбере кой е стопанин на Балтика. Първият сблъсък на двата флота завършил наравно, но на всички станало ясно, че шведският блицкриг се е провалил.

За продължителна война Швеция не се оказала готова. От пълен и бърз разгром на армията я спасило само това, че Русия водела в същото време война на юг и нейните най-добри войски и най-знаменити пълководци се сражавали по това време с турците. Но и останалите на северозапад руски войски били достатъчни, за да не пуснат врага към столицата. Снабдяването но шведската армия било крайно лошо и нейните войници загивали основно не от руските куршуми, а от глад и болести.

Настъпила 1789 година, но положението не се променило. Обещаната помощ от европейските държави Густав така и не дочакал. През лятото в Париж избухнала революция и на европейските държави изобщо не им било до балтийските дела. Шведският бюджет се пукал по шевовете. Патриотичният подем на народа се сменил с глухо недоволство.

От окончателен разгром Швеция била спасена по чудо. През юли 1790 година руските кораби изтласкали шведския флот, командван лично от Густав III, към крепостта Роченсалм. Адмирал Насау-Зиген искал много да направи подарък на Екатерина II за годишнината от нейното качване на престола и в движение, без предварително разузнаване, направил опит да унищожи шведите. Резултатът се оказал съкрушителен. На 9 юли руските кораби попаднали под кръстосания огън на крепостните оръдия на Роченсалм и на корабните оръдия. В блъсканицата и паниката на рейда руските кораби нарушавали строя и се блъскали помежду си. Фрегатите връхлитали върху галерите и шебеците, като ги потапяли и опожарявали. Някои екипажи, за да се спасят, били принудени да блъскат корабите си в крайбрежните камъни. За една нощ шведите изгубили шест кораба, а руснаците, според различни оценки, от петдесет до осемдесет кораба.

Битката при Роченсалм

Морската победа не донесла на Швеция радости. Тя само ѝ дала възможност да предложи мир при не най-позорни условия. На Русия тази странна война изобщо не била нужна и мирният договор бил подписан бързо. Швеция изгубила във войната с Русия, която не ѝ донесла никаква полза, повече от двадесет хиляди войници, което за една тримилионна страна е огромна загуба. Общото недоволство от Густав се задълбочавало. Риксдагът преминал в явна опозиция на краля и престанал да гласува предлаганите от него закони.

В тази взривоопасна обстановка Густав не намерил нищо по-добро от това да обяви за началото на свещен поход срещу революционна Франция. Естествено, риксдагът се противопоставил на тази авантюра, както и на плановете на краля да колонизира Австралия. Тръгнали слухове, че Густав е замислил нов преврат, след което ще се обяви за самодържец, неподчинен на никаква конституция. Срещу Густав бил организиран бързо заговор, чиито вдъхновители били офицери-ветерани от скорошната война с Русия.

Убийството на Густав III

На 16 март 1792 година в шведската кралска опера имало весел карнавал. Густав бил с маска, но всички го различавали лесно по звездния орден на маскарадния му костюм. Един от заговорниците се обърнал към него: „Здравей, прекрасна маско“. В този момент Якоб Юхан Анкарстрьом гръмнал в гърба на краля с пистолет, зареден с едри сачми и шест извити гвоздея. Ужасната рана се оказала смъртоносна. След тринадесет дена мъчения кралят починал. Докато продължавала агонията, Анкарстрьом бил налаган в затвора с камшици, за да каже имената на своите съучастници. Но тай не казал нищо и бил обезглавен на ешафода.

След смъртта на Густав III на престола се качил неговият син, четиринадесетгодишният Густав IV, чийто регент бил неговият чичо. Новият крал и неговият регент не си позволявали никакви чудачества и животът в Швеция постепенно се нормализирал. Чудноватият, яркият и нестандартен Густав III останал в паметта на потомците като последният велик шведски крал.