Уроци по атеизъм. № 36

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27, УРОК 28, УРОК 29, УРОК 30, УРОК 31, УРОК 32, УРОК 33, УРОК 34, УРОК 35.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 36. Ентропия

Съветвам ви да направите един любопитен експеримент. Той не е сложен и е достъпен за абсолютно всеки. Достатъчно е да попитате всеки така наречен вярващ православен християнин защо техният главен празник се нарича Пасха [1] и какво в действителност означава тази дума. И изобщо, откъде се е взела. И защо този празник така упорито продължава да се нарича Пасха, въпреки че за него има и паралелен термин – така нареченото Възкресение.

Ще кажа веднага: ако попитате православния християнин защо празникът се нарича Пасха, то, както показва статистиката, най-разпространеният отговор ще бъде оскърбено мълчание или обвинение в богохулство. Наистина, срещат се всякакви жизнерадостни личности, които уверено и твърдо отговарят, че празникът се нарича Пасха в чест на сладкарското изделие, което им разрешават да ядат в този ден поповете [2]. Що се отнася до самите попове, на въпроса защо празникът се нарича Пасха те започват по удивителен начин да ондулират, да извъртат всячески и старателно да замъгляват нещата, разказвайки за изхода на евреите от Египет и споменавайки други приказки, макар че в действителност нещата са много по-любопитни.

В действителност названието на този празник е Песах. Той има и друго име – Хаг ха Мацот. Установен е в чест на това, че на този ден древноеврейският бог, като решил да отмъсти на египтяните за някакви дребни битови неудобства, които причинявали на евреите, умъртвил всички първородни младенци в египетската земя. А еврейските деца в нощта, когато ставали тези масови убийства на младенците, останали живи по простата причина, че евреите намазали с овнешка кръв вратите си. Ангелът, който вършел убийствата, обикаляйки къщите, душел вратите и разбирал, че не трябва да влиза там, а да върви по-нататък. Тази хитрост с овнешката кръв била подсказана на евреите от техния бог. Или Песах – Пасха – означава буквално “да подминеш”.

В коректността на моето изложение можете да се убедите много лесно. Достатъчно е да вземете основната книга на християните – Библията, – да отворите, ако не се лъжа глава 12 от Книга Изход и да прочетете текста от 22 до 26 стих: “И в полунощ Господ порази всяко първородно в египетската земя, от първородния на фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който беше в затвора. […] И фараонът стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и се нададе голям писък в Египет, защото нямаше къща, в която да няма мъртвец“ [3].

Иначе казано, както винаги християнството е изпълнено със солидно всеобщо човеколюбие. Връзката на това събитие с главния християнски празник е теологически също много ясно установена. Въпросът тук е в жертвената кръв, в тържеството на евреите и в други моменти. Духовниците, наистина, се притесняват някак си от този факт и избягват да говорят на тази тема със същата настойчивост и предпазливост, с каквато избягват въпросите за обрязването на Исус Христос. Макар че какви тайни и недомлъвки може да има между свои хора! Странна стеснителност.

Както е известно, в основата на православната култура лежат свещени, фундаментални книги на еврейския фолклор, а именно Тората и Техилим. Тората е Петокнижието на Мойсей, най-важната част от Библията, разказваща за сътворението на света. Техилим е сборник с псалми, който също в много отношения е основа на православния руски национален мироглед.

Най-страшното е, че може би според изводите от цялата тази лекция Руската православна църква ще ми даде някакъв орден заради това, че обяснявам катехизиса на нейните вярващи, но нищо, ще го преживеем. Мисля, че ще намеря някъде местенце за този орден.

Ето това е любопитният и знаков произход на руския народен православен празник. Иначе казано, хиляди, десетки и стотици хиляди хора употребяват този термин, без изобщо да се замислят и да знаят, че той означава масово убийство на деца и тържество по този повод.

Що се отнася до необмислената употреба на различни думи, днес поповете могат да се познаят със затворени очи: ако някъде чуете разговор за законите на термодинамиката или думата „ентропия“, може със сигурност да кажете, че тези думи са произнесени от поп. Аз не зная кой е научил главния поп Гундяев [4] на думата „ентропия“, но количеството от наукообразни термини, съвсем неприложими нито към теорията за еволюцията, нито към теорията за абиогенезата, нито към каквато и да е научна реалност, достигна в речите на поповете върха. Също така те много заобичаха изведнъж да говорят по темата за началата на термодинамиката – ако съдим по всичко, без изобщо да могат да ги формулират и без да знаят за какво изобщо става дума, но въпреки това повтарят папагалски умните думи по отношение на своите попски идеи, което, разбира се, изглежда феерично смешно.

Както виждаме, активното вълнение на църквата, когато все по-старателно и по-силно се търка о краката на науката и върти пред нея опашка, е много характерно. Учудва нахалството, разчитащо на невежеството на масите, с което поповете се опитват да присъединят към така наречените вярващи например Иван Петрович Павлов или Чарлз Дарвин. За атеизма на Павлов вече говорих. Що се отнася до атеизма на Дарвин, ще ви насоча към забележителната книга, наречена „Автобиография“, в която сър Чарлз описва своите усещания от религията, от християнството, от Евангелието и в края на краищата подчертава: „Заслужава доверие не повече от… вярванията на някой дивак. […] Отвратително учение!“.

На същата страница Дарвин – при това той пише книгата си към края на своя живот, тя е равносметка на възрастния, силен и мъдър Дарвин, отговарящ за своите думи – абсолютно точно заявява: ”В края на краищата престанах изобщо да вярвам. Но това ставаше толкова бавно, че не чувствах никакво огорчение и никога оттогава нито за секунда не се усъмних в правилността на моето заключение“.

Лекомислието и нахалството, с което поповете се опитват да приобщят известни мислители и учени под своята попска стряха са, разбира се, поразителни. Макар че в случая трябва да се помни едно много важно нещо: изобщо не е важно какъв на цвят каскет има свидетелят, иначе казано, изобщо не е важно какви лични, битови или субективни навици има един или друг човек – важно е какви показания дава относно идеята за бога. Няма защо да ходим далече, да вземем Грегор Мендел, който бил духовно лице и може би се е отнасял напълно сериозно към религиозните въпроси. Но именно законът за деленето на хибридите от второ поколение е дал ключа на тези, които са създали теорията за абиогенезата, ключ, който позволил да се изгради окончателно тази теория. Иначе казано, мисълта на Мендел е била също преди всичко показание срещу идеята за бога.

Накрая – за взаимоотношенията между църквата и науката. Повярвайте, по този повод ще слушате винаги лъжи, ще слушате винаги абсурдни доводи – че например Коперник е бил духовник, че някой друг е бил вярващ. Първо, помнете, че буквално до скоро време атеистичните възгледи са били много опасни за своите носители и тяхното обнародване можело да доведе до трагични последици. Второ, личните битови убеждения по принцип не играят никаква роля.

По отношение на опасността си спомнете забележителния факт, за който вече говорехме и който е известен на малцина. Защото въпросът не се състои в десетките и стотиците клади, на които са изгаряли учените. Опасността не е задължително публична екзекуция; не е и перспективата да гниеш в затвора петнадесетина години и да умреш там. Понякога се използвали още по-интересни начини, както станало с великия астроном Йохан Кеплер. За да държат Кеплер в подчинение, духовниците арестували майка му Каетрина и я хвърлили в затвора – с обвинение, естествено, че е магьосница. И след това в продължение на пет години от време на време, един път на седмица или на две седмици, изгаряли някоя от спътничките на Катерина Кеплер, които седели с нея в една и съща килия със същото обвинение. Естествено, това стимулирало Кеплер да бъде пределно скромен и в своите лекции, и в своите произведения. Достатъчно е да кажем, че първото негово издание след смъртта му наброявало двадесет и два тома неиздадени преди това съчинения, пределно важни за астрономията и за науката като цяло.

Но да се върнем към ентропията. Това наистина звучи много любопитно. И може би трябва да се знаят някои прости неща, които са недостъпни за поповете – че даже аминокиселините на определен етап от абиогенезата са били способни на много конкретна и много интересна, практически структурна подреденост и определеност.

Иначе казано, това, което поповете наричат с думата „ентропия“ изобщо не е ентропия. „Ентропия“ била любимата дума на провинциалните гинеколози през 50-те и 60-те години на миналия век. Гледайки основния обект, върху който трябвало да приложат професионалните си навици, те произнасяли с трагичен глас: „Ентропия!“, с което хвърляли пациентките си в ужас и в абсолютна покорност.

БЕЛЕЖКИ

1. В Русия названието Пасха е значително по-популярно и по-употребявано от названието Възкресение Христово. В българския православен календар празникът е отбелязан като „Възкресение Христово Пасха“.

2. Пасха – сладкарско изделие във вид на четириъгълна пирамида, което се приготвя в Русия за Възкресение; украсява се обикновено с кръст или с буквите ХВ (Христос възкръсна), а понякога и с двете.

3. Цитирани са 29-ти и 30-ти стих, а от 22-ри до 26-ти стих се разказва за Божия съвет да се намажат вратите с кръв.

4. Руският патриарх Кирил, когато Невзоров нарича винаги със светското му име – Владимир Гундяев.

(Следва)