Животът на средновековните роби

ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Мълниеносните набези или дългите походи носели на средновековните завоеватели богата плячка – освен злато и сребро в ръцете на нападателите попадали невъоръжени и немощни хора. Лишени от свобода, те, в зависимост от своите умения, навици и външни черти, се превръщали в полезна и скъпа стока.

ЗЛАТНАТА ОРДА И НЕЙНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ: В ПЛЕН И НА ПАЗАРА

От времето, когато Чингис хан завзел през 1220 година Средна Азия, пленниците станали едва ли не задължителен атрибут на всички военни и светски мероприятия на монголците. При завоюването на Хорезъм, Бухара, Самарканд и Мерв не вземали пленници: търговците, майсторите, децата и свободните жени отделяли от общата маса и можели да ги използват за собствени нужди, а останалите или избивали, или изнасилвали. В Хорезъм синът на завоевателя, принц Джучи, организирал юмручни боеве между пленените жени. Тези, които били по-млади и по-красиви, оставили живи, отхвърлените заставили да се бият. След края на своеобразната битка участничките в нея били обезглавени. Малко по-късно монголските пълководци използвали пленниците като жив щит на бойното поле, поставяйки ги на групи през основните отряди. Това били предимно пленени мюсюлмани. Ако пленниците побегнели, се натъквали на кривите мечове и копията на монголските нукери [1].

Нукери

С образуването на Улус Джучи, или Златната орда, у робите се появила възможност за така наречения обществен живот. Икономиката на най-западната част на Великата монголска империя не се нуждаела от огромен брой роби. С проникването на мюсюлманската култура през втората половина на XIII и началото на XIV в. обичайно за знатните хора от Златната орда станало притежаването на определено количество наложници и роби. Степната аристокрация се заобикаляла с млади и прекрасни робини, които освен всичко друго често били верни на своите господари и дори се влюбвали в знатните войни, нойоните [2], мурзите [3] и беклярбеците [4].

Щатът на робите можел да достигне до двеста души: там имало и юноши, които возели свитата (улакши), стари и млади моми, които помагали във всичко на своята господарка, а също така охрана, състояща се неволни мъже с тояги и мечове. Всички те се грижели за красотата на своята господарка, за реда в жилището и за опазване на имуществото. По-ниските по статут роби се използвали за пастири.

Събиране на данъци

За бита на слугите е казано много малко: например грузинският хронист Киракос Гандзакеци отбелязва, че храната на знатните монголци не се различавала от храната на слугите им. Въпреки това през периода на развитието на Златната орда статутът на робите ставал все по-нисък, повинностите били тежки, наказанията били сурови, а за поощрения и дума не можело да става.

Голям брой роби били пращани на пазара. Етническият им състав можел да бъде много пъстър: не само от завоюваните народи, но имало и татари. Оттам ги отправяли в Египет или Сирия на големи групи. Но през 1322 година хан Узбек ограничил купуването на роби. При хан Джанибек търговията с роби била изобщо забранена.

Робите от мъжки пол се използвали като жив щит само по време на война. Тези, които не носели оръжие, се ценели малко по-високо. Майсторите, занаятчиите, децата и жените не можели да останат без работа. Умелите и образованите се привличали в строителството, робините попълвали харемите и ставали слугини, на децата и на стоящите далече от военното дело доверявали да пасат добитъка или да обработват земята. Но основната маса от роби се превръщала в стока за специализираните пазари.

По време на разпадането на Златната орда и появяването на самостоятелни образувания като Кримското и Казанското ханство ситуацията по отношение на робите не се променила. В Крим търговията с роби процъфтявала: генуезките и венецианските търговци с голямо удоволствие излагали жива стока за оглеждане.

Роби за стопанския живот на Кримското ханство не се търсели. Ако за пленника се полагал добър откуп, той можел да работи за своя господар, като му помага в полето или на лозето. Кримско-татарските аристократи използвали робите според традициите на Златната орда: те попълвали харемите и прислужвали на своите господари. В кръговете на елита робите се използвали като слуги, евнуси, наложници, музиканти, поети и охрана.

Пленена девойка

В средите на обикновените земеделци робският труд бил напълно безполезен: робът нямал желание да работи, той не знаел местните особености и ставало трудно да бъде хранен поради лошите реколти, които се случвали на Кримския полуостров.

Набезите не ставали често, но въпреки това потокът от роби, който минавал през кримските пазари, бил осезаем. През цялата история на Кримското ханство не по-малко от три милиона роби от близките региони (Руските земи, Жечпосполита, Северен Кавказ) били изпратени транзитно за турските пазари. Съвсем не всички били военна плячка: историята знае много примери, когато жителите на Южна Русия и Северен Кавказ продавали в робство децата си. Мюсюлманските търговци на роби освобождавали робите, които изповядват исляма, а търговците с християнско вероизповедание не се стеснявали да продават в робство хора от своята вяра.

ЯРЕМ ПО ТУРСКИ

Нарастването на османския бейлик [5] през XIV век се съпровождало от военни походи със завоюване на нови територии и поробване на местното население. Особено ярко се проявило това по време на турската експанзия на Балканите в края на XIV и началото на XV век. Младата империя се разширявала бързо: нови територии и поданици, които преуспявали особено в аклиматизацията и адаптацията. Първа стъпка към използване на робите направил султан Мурад I, който през 1365 година набирал от поробените сръбски, гръцки, български и босненски семейства момчета за военна служба. Така било образувано най-преданото и най-жестокото подразделение от роби в армията на турския султан – еничарския корпус.

Еничари

За разлика от ситуацията в Златната орда, икономическата ситуация в бурно развиващата се държава на османците изисквала повече работна сила. Новите завоевания позволявали да има достатъчен брой роби за стопански нужди, а също така се формирали условия за оборота на робите на пазара. Синоп, Тарпезунд, Бурса, а по-късно и Истанбул станали центрове на търговията с роби. От цената на живата стока зависело положението на роба: когато стойността му падала, нямало защо да очаква хуманно отношение от страна на своя господар. Качването на цената, напротив, издигало положението на роба и му давало някои бонуси. В този момент го пазели.

На робския пазар

Въпреки това робът като зависима категория от населението на Отоманската порта имал редица права, макар че положението му било ниско. Коранът предписвал задължения на господаря пред роба: господарят бил длъжен да го облича, да му оказва необходимата медицинска помощ, да го храни. В противен случай кадията (съдията – бел. П. Н.) можел да застави собственика да продаде роба или да гои освободи. Робът се смятал за член на семейството, когато по-голямата част от работата му била домашна.

С течение на времето започнали да учат робите на занаяти и професии. Жените ставали прислужници и наложници, които били много. Мъжете заемали местата на орачите, конярите, пазачите, хлебарите, търговските агенти и даже ставали доверени лица на своите господари. Отделна категория били робите на галерите, които се набавяли по време на морски сражения или на набези. По правило те били здрави и издръжливи жители на Източна Европа, които специално се използвали за тежка и изнурителна работа.

В харема

В мюсюлманския свят социалната мобилност била по-развита отколкото в християнския. Робът можел да приеме исляма и да стане напълно свободен. Робите можели да се женят: раждането на първото дете водело до смяна на социалния статут. Неговият произход не му пречел да се придвижва по кариерната стълба, да учи и да придобива имущество.

БЕЛЕЖКИ

1. Нукер – воин на служба у феодалните благородници по време на формирането на феодализма в Монголия.

2. Нойон – титла на монголски владетел.

3. Мурза – аристократична тюркска титла.

4. Беклярбек – управител на държавната администрация в Златната орда.

5. Бейлик – област, територия, управлявана от бей.