Уроци по атеизъм. № 38

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27, УРОК 28, УРОК 29, УРОК 30, УРОК 31, УРОК 32, УРОК 33, УРОК 34, УРОК 35, УРОК 36, УРОК 37.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 38. За експеримента и лабораторния материал

Принуден съм да направя едно много кратко допълнение към предходния урок.

Въпросът е в това, че небезразлични ми другари от атеистичните окопи изразиха съмнения в моята искрена радост от това, че законът „За защита на чувствата на вярващите“ беше най-сетне приет. Длъжен съм с цялата си отговорност да заявя: не просто се радвам, щастлив съм, защото имаме най-чисто, буквално лабораторно експериментално доказателство за това, което говорех в своите предавания, а сега и в тази книга.

Аз говорех, че православието не е жизнеспособно без тояги, белезници, затвори, камшици, заточения и така нататък. И това, признайте си, мнозина го мислеха за поетическо преувеличение или за нагнетяване на страстите. Но дойде време и всички получихме възможността да се убедим в справедливостта на моите думи. При което това не е вече риторика – това наистина е абсолютно чист, грандиозен, блестящ експеримент.

Да си спомним Вилхелм Вунд, немския психолог, физиолог и езиковед. Негово е забележителното изказване: „Понякога не можем да осъществим в лабораторията един или друг важен експеримент – вместо нас го прави историята“. И в дадения случай историята осъществи експеримент вместо нас, като доказа, че всичките легенди за някакъв всемогъщ бог са напълно безсилни без подкрепата на много примитивни, много остарели методи, характеризиращи съвсем неразвитите държави. И изследователите на религиите, наблюдавайки днешната ситуация, могат да направят блестящо обобщение как в действителност се е разпространявало християнството.

Ние виждаме, че то не може да се приспособи към никаква жива, нормална, истинска среда. В дадения случай среда беше руското общество и резултатите от експеримента се оказаха доста красноречиви. Затова пък сега мажем да отговорим уверено на въпроса в какво се състои силата на християнството. Отговорът ще бъде ясен и конкретен: „В член 148 от Наказателния кодекс на Руската федерация“.

Така че аз бях абсолютно искрен – защото може би нищо не е по-важно от чистотата и успеха на експерименат, чийто резултат доказва хипотезата, която се струваше на много наблюдатели прекалено смела. Между другото, трябва даа отдадем дължимото на нашия лабораторен материал – колкото и да хулите депутатите от Държавната дума, както и да ги ругаете, каквото и да говорите за тях, те се оказаха потресаващ обект за изследване, значително превъзхождащ по своите възможности не само жабите или аплазиите, но даже плъховете и морските свинчета. И това заслужава отделна благодарност.

(Следва)