Съвсем наскоро руският публицист Алескандр Невзоров създаде Съюза на независимите публицисти, в който – освен него – влязоха Юлия Латинина, Михаил Ходорковский, Евгений Ройзман, а малка след тях Станислав Белковский и дори вокалистът на популярния вокално-инстументален състав „Ленинград“ Сергей Шнуров – певец, композитор, поет и художник. Съюзът има свой канал в мрежата „Телеграм“, който следя редовно и където освен публицистика се срещат и други интересни неща. Така например Евгений Ройзман публикува една стара еврейска приказка, която тук превеждам с удоволствие за вас, приятели, защото много ми хареса и се надявам да се хареса и на вас.
(Павел Николов)
СТАРА ЕВРЕЙСКА ПРИКАЗКА
Живели някога двама братя. По-големият бил богат. Той бил алчен и зъл. Че как иначе ще забогатее?
А по-малкият бил беден. Той бил добър и весел. Че какво друго му оставало?..
И ето, в навечерието на Съботата [1], по-малкият брат седял у дома си и му било мъчно. В печката не горял огън. Масата празна, децата гладни и жената мълчи. През цялата седмица не изкарал нищо. Случва се. И светлите ангели се скупчили в ъгъла и тракали със зъби от студ.
И изведнъж вратата се отворила и влязъл един дребен старец. Той поздравил, огледал се наоколо и поискал разрешение да пренощува. Гост в къщата – Бог в къщата. И тогава стопанинът се решил. Погледнал жена си – тя кимнала с глава и той извадил от шкафа два малки сребърни свещника, които получил като зестра и които били най-скъпото нещо в дома му, взел единия от тях и изтичал на пазара, където седял в своята работилница единствения в градчето ювелир. Дал му свещника за парите, които му били предложени. И успял да купи най-необходимото и най-вкусното за празничната трапеза. Донесъл още и шише червено вино.
И когато настъпила Съботата и по-малката дъщеря запалила свещите, цялото семейство и странникът седнали на масата, прочели молитвата над съботната свещ, над хляба и виното. И започнали да се гощават.
Ах! Каква нощ била тази! Светлите ангели се смеели и се премятали под тавана от радост. И когато децата и жената, уморени и доволни отишли да спят, стопанинът и странникът седели до самото утро и разговаряли за тайните на мирозданието, за добрите хора и за хубавото време.
И когато съвсем се разсъмнало, старецът се приготвил да си ходи. И стопанинът, изпращайки гостенина и слагайки припаси в торбата му, бутнал от масата на пода последния сребърен свещник. И тогава странникът казал: „Ти си добър човек. И всичко, което започнеш да правиш от сутринта, ще го правиш до вечерта!“
Като се сбогувал сърдечно с госта на прага, стопанинът се върнал у дома си, вдигнал свещника и го поставил на масата… И изведнъж видял, че на пода лежи още един! Той го вдигнал и го поставил до първия. А на пода се появил още един! Той го вдигнал и също го поставил на масата. На пода се появил още един! Светлите ангели се спогледали и поклатили изумено глави. Стопанинът поставил на масата още един свещник, след това още един и още един… После го заболял гърбът и вече нямало къде да слага сребърните свещници! Изправил се той накрая, изтрил потта от челото си и си спомнил, че иска да отиде по малка нужда. Случват се такива неща. И той излязъл на двора. След това се върнал, но чудото вече било свършило.
Какво пък, помислил си стопанинът: много хубаво също не е хубаво.
Те продали всичките свещници освен два. Част от получените пари раздали на бедните. А с останалите си купили голяма къща, кон, крава и всякакво имущество. И започнали да живеят просто, като си спомняли с добра дума за вълшебния пътник.
И научил за това по-големият брат. Отишъл при по-малкия на гости и разбрал всичко до най-малката подробност. И особено се интересувал как изглежда странникът. И когато разбрал всичко, което му било нужно, извикал слугите си и им заповядал да му доведат стареца – жив или мъртъв! И светлите ангели се разтревожили.
И ето че намерили злите слуги вълшебния старец и, без излишни въпроси, го повлекли изплашен към дома на по-големия брат. А той ги посрещнал на прага: „Ох – казал, – старче, колко си ми нужен!“ И без встъпителни думи настанили нещастния пътник на богатата маса. И сам стопанинът го гощавал с двете си ръце! Нещастният старец не успявал да сдъвче храната, а вече се опитвали да му напъхат в устата ново лакомство! Изплашените ангели притихнали в ъгъла, а стопанинът все хранел и хранел стареца.
Така продължила цялата нощ. И когато на сутринта измъченият пътник едва излязъл от къщата и се опитал да си тръгне, без да се сбогува, стопанинът го догонил и извикал: „Е-е, почакай! Не си ми казало ще най-важното!“ И тогава старецът се обърнал към стопанина и отвърнал: „Добре, че ми напомни. Едва не забравих! Ти си сериозен човек. И всичко, което започнеш да правиш от сутринта, ще го правиш до вечерта!“
И тогава стопанинът, окрилен, влязъл у дома си и си казал: „Брат ми е голям глупак! Ама аз няма да направя като него! Ще отида най-напред по малка нужда, за да не се отвличам, а след това ще започна да броя бавно златни монети!..“
И светлите ангели се спогледали и прихнали от смях, като прикрили устата си с шепи, защото ангелите са направо като децата.
БЕЛЕЖКИ
1. Съботата е свещен ден за юдеите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.