„Доктор Сън“

ИЗТОЧНИК: “Disgusting Men“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

“Доктор Сън“ е третата за тази година екранизация по Стивън Кинг и – което е особено интересно – това е продължение на филма на Стенли Кубрик „Сиянието“. Какво има в новия филм по Кинг? Има ли нещо от Кубрик? Каква е разликата между първата и втората част?

От събитията в хотел „Овърлук“ са минали години. Момчето Дани Торънс се е превърнало в Дан – облъскан от живота алкохолик, който продължава да вижда призраци и бавно се спуска към дъното. Опитвайки се да започне нов живот, той става санитар в хоспис, където помага на пациентите със своите екстрасезорни способности да посрещат спокойно смъртта. Дан има невидима приятелка – момичето Абра, което живее някъде близо до него и с което понякога говори преди заспиване, използвайки своето „сияние“. Но в един момент Дан научава, че Абра е заплашена от смъртна опасност: нейните способности са станали известни на Истинската задруга – клан от вампири, които не пият човешка кръв, а „сиянието“, което човек отделя преди смъртта си. За да спаси Абра, Дан трябва да се върне там, където веднъж вече едва не е загубил живота си и където може да го загуби отново – но друг изход няма.

Да се заснеме продължение на най-страшния филм на ужасите в историята, както често наричат „Сиянието“, е не толкова амбициозно начинание, колкото рисковано. Филмът на Кубрик е станал отдавна общопризната класика, така че да се опитваш да го надскочиш, е също така и изключително неблагодарно начинание. Същевременно „Доктор Сън“ е отделно произведение, което, разбира се, има връзка със „Сиянието“, но общо казано, е самостоятелен сюжет, докосващ се само отчасти до темите от първата книга. Режисьорът Майк Фланаган („Окулус“, „Преди да се събудиш“, „Тишина“) се е изправил пред цяла редица много сложни задачи: базова – да вплете максимално органично историята на книгата в сюжета, създаден от Кубрик, като при това даде дължимото на своята екранизация, и накрая да добави от оригиналната книга „Сиянието“ в продължението няколко важни детайла, изхвърлени от филма на Кубрик. С всичките тези задачи Фланаган се е справил, макар че първата и третата са решени по-добре от втората, но за това си струва да кажем по-нататък.

Главното е, че „Доктор Сън“ е много добра екранизация на романа на Стивън Кинг и е стивънкинговски по настроение филм явно много повече от „Сиянието“.

Това означава, че Фланаган се е отнесъл много по-внимателно към идеите на Кинг, отразени в книгата, отколкото някога Кубрик и това грижовно отношение се усеща постоянно във филма.

Що се отнася до играта на актьорите, струва си да отбележим на първо място Юън Макгрегър, който играе добре пропадналия алкохолик (със сигурност му е помогнал снимачния опит от „Трейнспотинг“). И, разбира се, разкошната Ребека Фъргюсън, която играе Роуз Капелата, ръководителката на Истинската задруга: този персонаж е изваян от Фланаган с явно усърдие и даже любов. От лошите може да се спомене Емили Алин Линд в ролята на мъжемразещата вампирка, умееща да потиска чуждата воля.

Не може да не се отбележи и отличния визуален стил на филма – Фланаган има голям опит в създаването на филми, в които е размита границата между реалността и съня, които е показал прекрасно в „Окулус“ и „Преди да се събудиш“. С това е свързан още един любопитен момент: във филма, посветен на призраци, се срещат удивително малко скримъри. Този ход има напълно логично обяснение: героите виждат постоянно мъртъвци, така че рядко могат да бъдат изплашени от внезапна поява или ръка изпод леглото. Вместо това Фланаган се съсредоточава върху атмосферата, която с развитието на сюжета се изпълва все повече и повече със съспенс, достигайки кулминацията си в края, когато героите се връщат в „Овърлук“, за да осъществят дръзкия си план.

За съжаление именно в тази част на филма се крият най-видимите недостатъци. Почти всичките сцени, отправени към „Сиянието“, са изпълнени старателно, но понякога не им достига елегантност при прокарването на мостовете между миналото и настоящето. Като имаме предвид, че става дума за най емоционално наситената част от филма, подобни пропуски не оставят добро впечатление. Но за щастие Фланаган се връща навреме към историята на Дани, свързвайки я на финала по прост, но логичен начин с края на романа „Сиянието“. Заради това сценарият отстъпва сериозно от книгата „Доктор Сън“, но отстъплението е цената, която трябва да бъде платена за обединяването на филмите, опиращи се в различна степен на първоизточниците.

И тук трябва да се върнем към началната точка: Фланаган, въпреки че променя някои много важни сюжетни ходове, остава верен на духа, заложен в текста на Стивън Кинг. През целия роман – както през повечето му книги – преминава като червена нишка мисълта за това, че със смъртта животът не изчезва безследно и остава надеждата да се срещнем с тези, които обичаме. Това е една от най-важните идеи на Кинг, която е предадена във филма с пределна яснота и следва да предположим, че тук писателят би трябвало да остане доволен от режисьора.

„Доктор Сън“ не е шедьовър на хорърите, но е много прецизно обмислена и изпълнена с много внимание към детайлите екранизация на Кинг. Имаме всички основания да възприемем „Доктор Сън“ като отделна история и просто като добър мистически хорър.

Информация за размишление: „Сиянието“ между Кинг и Кубрик

Друга екранизация на „Сиянието“ – трисериен филм, заснет през 90-те години със съдействието на Стивън Кинг.

Това не го знаят всички, но Стивън Кинг не смята „Сиянието“ за много добра екранизация. Дълго време той се изказва публично, че Кубрик не познава добре механизма на хоръра и затова филмът му прилича на разкошна кола, която няма мотор. Раздразнението на писателя може да бъде разбрано: Кубрик се е отнесъл небрежно към първоизточника, поставяйки своеволно акцентите по различен начин от Кинг. Основната разлика се състои в това, че в книгата централният персонаж е Дани Торънс, а баща му излиза на преден план едва към края. Романът е мистически хорър за призраци, докато киноверсията поставя центъра на историята върху бавно губещия разсъдъка си Джек Торънс, а многобройните призраци играят чисто второстепенна роля. Отношенията между Кинг и Кубрик остават дълго време напрегнати, така че, когато през 90-те години Кинг замисля да снима отново „Сиянието“ като минисериал, получил, както се говори, разрешение от притежаващия правата за екранизиране Кубрик само при условие, че ще прекрати публичната критика на филма му.