Уроци по атеизъм. № 37

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27, УРОК 28, УРОК 29, УРОК 30, УРОК 31, УРОК 32, УРОК 33, УРОК 34, УРОК 35, УРОК 36.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 37. За ползата от закона за оскърбените чувства

Позвъни ми веднъж моят стар приятел Александр Петрович Никонов, забележителен писател, ръководител на Московския атеистичен фронт, и ми предложи да подпиша петиция срещу закона за оскърбяване на религиозните чувства. Трябва да кажа, че тези московски атеисти са изключителни момчета, много романтични. Те смятат, че злото е нещо, с което могат да се борят като събират подписи. Отказах. Но отказах по съвсем свои причини. Аз смятам, че в общи линии това е забележителен закон, забележително допълнение към Наказателния кодекс и ако го нямаше, би трябвало или да бъде измислено, или да се инициира неговото приемане.

Защо? Въпросът е в това, че благодарение на този закон борбата с оглупелия клерикализъм ще стане наистина интересно нещо. Ние ще получим възможността да лъснем о каменната кожа на това древно слизесто чудовище от самите дълбини на Средновековието острието на истинския атеизъм и истинският атеизъм ще придобие в Русия съвсем друга ценност и друга значимост. Живеещи в XXI век, ние никога не сме и мечтали, че ще можем да се срещнем лице в лице с тази твар.

Ще напомня, че такъв или подобен закон е довел някога до прекъснатия живот или до прекършената съдба на такива потресаващи хора като Жулиен Ламетри, Галилео Галилей и Мигел Сервет. Ние имаме възможността да се срещнем с този закон и вероятно за се разплатим за някого от тези хора. Не забравяйте, че съществува едно нещо, което се нарича езопов език. Известно е, че мъжете с черни тенджери на главата никога не са се отличавали с особена съобразителност и не разбират всичките възможности, които дава езоповият език. Освен това, ако някога свободомислието клокочеше в някакъв съд и се разсейваше в атмосферата, сега законът запоява този съд и дава възможност за онзи атеистичен пробив, взрив, ако искате, който навярно толкова не достига на интелектуалния живот в Русия. Така че трябва да гледаме с голям оптимизъм това, което става.

Аз не просто обяснявам защо съм за този закон. Виждате ли, когато главният идеологически противник иска да ми напише разписка, в която се признава за пълен идиот, в която потвърждава, че православието – религията на любовта, смирението, всеопрощението и покорността – е напълно безсилно и недееспособно без окови, белезници, тояги, зони и присъди, ще му подам златно перо и ще му намеря най-добрата попивателна хартия. Разбира се, би ми се искало повече – по-осезателно благочестие, по-чувствително присъствие на църквата на телевизионния екран. Според мене това присъствие не достига; смятам, че то трябва да бъде истинско убедително присъствие, което вероятно ще пречупи ситуацията на абсолютната, както те се изразяват, бездуховност.

Какво правят те по телевизията? По телевизията сменят облеклото си, сменят бижутерията си, позират и говорят за нещо, забравейки, че под въздействието на религиозната вяра човек се променя напълно и че ранните християнски свидетелства говорят именно за пълна трансформация на поведението и за смяна на стилистиката на човешките постъпки. Би ми се искало, разбира се, да се насладя на демонстрирането на продължителни шоу програми от типа реалити, способни поне в общи черти да възкресят истинските християнски, нещо повече, истинските раннохристиянски идеали.

На всички е известно например, че Симеон Стълпник не само развъждал червеи в раните на своето тяло, но и че тези рани се образували от навика му да се търка със собствените си екскременти, за което разказва, между другото, неговото житие, което вече е съвсем без значение. Можем да си спомним, че преподобният Павел от Тиваида гладувал деветдесет години и крадял фурми от враните, че Нил Столобенский спял само прав, опирайки се на две патерици, а преподобният Теофил плакал непрекъснато дванадесет години. Всичко това се е случило – разказват го скъпоценните за всеки християнин жития на светците. Там, между другото, намираме бележки за това, че света Роза пиела само жлъчка, а преподобният Макарий, за да се избави от нехристиянски мисли, завирал за дълго време задните си части и гениталиите си в мравуняци.

Би ми се искало да има такива реалити предавания. Би ми се искало днешните праведници не просто да си чешат езиците в ефира на държавната или недържавната телевизия, а да демонстрират тези образци за истинско благочестие, които са документирани в така наречените жития на светците. Предполагам, че и на дякон Кураев, и на многобройните православни активисти и експерти много биха им подхождали тези роли. Защото това за тях са идеали, образци и подобни реалити предавания със заврян задник и гениталии в мравуняк сигурно биха станали едни от най-ефектните и рейтинговите на руската телевизия. Вероятно демонстрирането на такава неподправена вяра ще може да върне мнозина в лоното на истинската църква. Вероятно и на мене би ми направило известно впечатление. Учудвам се защо досега същите православни активисти не осъществят транслация на деветдесет години гладуване и кражба на фурми в пряк ефир? Това вероятно би било много убедително.

Аз мисля, че ставащото днес е много правилно. Че Русия трябва да преживее този мракобесен кошмар и вероятно след три-четири години опити за прилагане на подобни закони всичко ще си дойде най-сетне на мястото. И безсмислената дума „вяра“ ще бъде заменена с юридически осезаемото понятие „идеология“, защото днес християнството очевидно не е нищо друго освен идеология. И когато замяната стане, тогава вече ще знаем и разбираме как може да се взаимодейства с християнството. По отношение на идеологията ръцете ни няма да бъдат вързани с нищо и ще можем да се отнасяме към нея без така наречената почтителност, точно както правим с всяка друга идеология.

Това време непременно ще настъпи. Така че не унивйате, не си търсете белята, а разбирайте силата на езоповия език. Защото в края на краищата няма да престанем да се разбираме, напротив – ще започнем да се разбираме още по-добре. Точейки остриетата на чистия атеизъм о тази дива ситуация.

(Следва)