По въпросите на езикознанието

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (“НОВАЯ ГАЗЕТА“)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Езикът е пари. Неговата стойност е обезпечена с цялата мощ на икономиката и културата на държавата. Кой в такъв случа го девалвира?

На заседание на Съвета по руски език президентът заяви, че на езика е обявена война. Обявена е от пещерните русофоби, които изтласкват изкуствено руския език към периферията. За да се поддържа езика се планира замяна на Уикипедията с Голяма руска енциклопедия (поради което Уикипедията явно ще трябва да бъде забранена, иначе няма как да се замени), като за тази цел са приготвени цели купища пари и т. н.

Разрешете ми да съобщя следното. Руският език наистина стремително девалвира като език на световната култура и никой през последните двадесет години не е направил толкова много за тази девалвация, колкото направи Кремъл.

Защото езикът е като парите. Той е знакова система и стойността на тази система е обезпечена с цялата сила на икономиката и културата на държавата, чиито жители говорят конкретния език.

Ако икономиката е в руини, мозъците бягат от страната, в Московския инженерно-физически институт създават катедра по богословие, в учебниците съобщават за произход на човека от извънземни, кандидат за академик класифицира живите организми „според деградацията им от формите, които Творецът е създал“, ако основна експортна стока на страната са нефтът, корупцията и международното насилие, езикът автоматично се обезценява.

Митинг на националисти през 2010 година. Снимка: Дмитрий Серебряков / ТАСС

Семената на днешната катастрофа безспорно бяха заложени още по времето на СССР. Политиката на СССР по отношение на руския език беше безумна.

В Руската империя езиците на покорените народи били обречени на измиране. В това нямало никаква зла воля – подобни неща ставали във всички съвременни западни държави.

Великобритания? Съвременният английски език е изместил напълно келтския. Франция? В началото на двадесети век в Бретан говорели на един от келтските езици – бретонски. Австрия? В град Грац говорят на немски език, макар че думата „Грац“ е от същия корен, от който е руската дума „город“ [1], и значителна част от населението по тези места било славянско. Германия? Ще напомня, че прусите са били балтийски, а не германски народ и че пруският език е изчезнал окончателно едва през осемнадесети век.

Това е естествен процес: държавата асимилира и смазва под себе си езиците. В замяна дава на завзетите етноси достъп до колективната култура - запас от думи, сюжети, текстове, които превъзхождат техния запас, и им предоставя възможност за кариера. Блаженият Августин бил по произход бербер. Едва ли неговото име щеше да остане в историята, ако беше продължил да пише своите текстове на езика на Югурта [2] и Масиниса [3]. Императорите Диоклетиан и Константин били от балканската провинция Илирик. Едва ли биха оставили следа в историята, ако правеха кариера в тази провинция и продължаваха да говорят на езика на скордиските [4] и трибалите [5].

Разнообразието от езици е характерно за регионите, където няма държава. В Нова Гвинея са съсредоточени почти половината от съвременните езици по света, защото там и до ден днешен живеят първобитни племена.

В това отношение в Руската империя през осемнадесети-деветнадесети век протичал напълно естествен процес. Империята въздигала завзетите народи, измествайки техните езици и давайки в замяна достъп на елита на тези народи към един от световните езици – език на велика литература, език, на който говорили учени на световно равнище и владетелите на държава, в която живеели десет процента от населението на Земята.

Ако това продължаваше, днес руският език в Русия, като английския във Великобритания и френския във Франция, щеше да асимилира в по-голямата част от държавата другите езици. Даже такива древни култури като грузинската и арменската нямаше да издържат конкуренцията. И дори империята да прекрати в края на двадесети век съществуването си като единно политическо цяло, за езика това не би било много важно.

Нейните отломки щяха да продължат да говорят на руски. Да се откажат от руския и да възкресят родния език, на който, в повечето случаи, не съществува нито голям културен запас от текстове, на който няма понятиен и научен апарат, нито достатъчно на брой образовани носители на езика, би било катастрофа. Като в Шотландия: дори ако тя се отдели от Обединеното кралство, там няма да престанат да говорят на английски.

Снимка: Александр Демьянчук / ТАСС

В този смисъл победата на болшевиките била за руския език катастрофа.

Руската култура била унищожена и изолирана от света, а най-главното – болшевиките започнали изкуствено и фарисейско стимулиране на националните езици. Това била предприето, защото болшевиките разглеждали Русия като плацдарм за световна революция и СССР, на чийто герб имаше изобразено земно кълбо, беше за тях кристал, около който трябваше да нарастват нови образувания: Германска ССР, Френска ССР, Българска ССР – и така нататък, докато, според точния израз на Виктор Суворов, най-сетне и Аржентинска ССР не влезе в дружното семейство на съветските народи.

В резултат от това разпадането на СССР се оказа за Русия не само национална, но и езикова катастрофа. Националните републики се отделиха и заживяха истински живот и заедно с тях истински живот заживяха и изкуствено консервираните от болшевиките национални езици.

Но това, което е било, е минало и няма връщане назад. Русия, въпреки крушението на СССР, оставаше метрополия, а руският език – най-развитият и влиятелен език на територията на Съюза на независимите държави. Това влияние повече не можеше да се поддържа със закони и оръдия, но оставаха три други могъщи начини за поддръжка: икономиката, културата и образованието.

Хората от страните на бившия Съюз на независимите държави все така бяха готови да ходят в метрополията и да се учат. И ако Русия беше останала център на развита икономика и на развити технологии, руският език сам по себе си, без всякакъв Съвет по руски език, щеше да запази своето първенство.

Безумната политика на Кремъл и амбициите, неподкрепени от никаква икономическа и технологична основа, не оставиха от тази идея камък върху камък. След принудителни депортации грузинците заминаха да се учат вместо в Москва в Европа и Америка; украинците след Крим и Донбас забраниха „Яндекс“ и въобще всичко руско – само тази мярка нанесе на руския език по-голяма вреда от каквото и да е преимущество, получено от анексията на Крим.

Акция на противници на забраната на социалната мрежа „Вконтакте“ на територията на Украйна.

Езикът е като парите. През деветнадесети век националната валута на всяка страна била обезпечена със злато, сега е обезпечена с икономика. Същото е и с езика. През деветнадесети век го обезпечавали със завоевания. Сега го обезпечават само икономиката, технологията и прогресът.

Ако Русия беше богато преуспяващо общество, със стартъпи, частни инициативи, водещи световни университети – като Китай например, – руският език щеше да остане главна езикова валута поне на територията на бившия Съюз на независимите държави, че и на цяла Източна Европа. Щеше да бъде желателно да се учи руски език, както сега е желателно да се учи китайски. Хората щяха да продължават да говорят руски език, да го учат и да мислят на него по цялото пространство на Съюза на независимите държави, както в Сингапур продължават за говорят на английски.

Колкото повече Кремъл живее в паралелна реалност, толкова по-малко ще бъдат желаещите да говорят на езика, който описва тази реалност, и основният пещерен русофоб, който води война срещу руския език – а едновременно с това срещу руската икономика и руската култура – е всъщност самият Кремъл.

БЕЛЕЖКИ

1. Град.

2. Цар на Нумидия, незаконен син на един от синовете на Масиниса.

3. Първият цар на Нумидия.

4. Келтско племе.

5. Тракийско племе.