Уроци по атеизъм. № 35

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27, УРОК 28, УРОК 29, УРОК 30, УРОК 31, УРОК 32, УРОК 33, УРОК 34.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 35. Вярвам в един Лунтик

Мисля, че във връзка с добре известните на всички неотдавнашни събития православните, по всяка вероятност, ще трябва да направят избор – в кого все пак вярват. Дали вярват в някакъв Лунтик [1], същество тихо и забравено, което при всяка вестникарска публикация може само да се отдалечи в ъгъла под килима, да ридае и да иска защита. Или все пак вярват в същество, което самите те наричат всемогъщ бог. Ако това същество е всемогъщ бог, на когото е покорно и подвластно всичко на планетата и извън нейните предели, вероятно това същество е способно да се защити само, само да наказва богохулниците, кощунстващите и всякаква друга публика, която, да речем, се отнася неуважително и непочтително към него, към неговата група от фенове и към аксесоарите на тази група от фенове.

Но, както виждаме, това свръхестествено и всемогъщо същество мълчи. И никакви действия на галеристите, публицистите, артистите и танцьорките не предизвикват у него ни най-малки реакции. Макар да е известно, че това същество е доста истерично и реактивно и даже сред своите колеги богове, които също обичали да си играят и с чукове, и с мълнии, то винаги е било известно като бог на бързото реагиране, мигновено изпращащ чума, епидемии и кипяща сяра от небесата в отговор на всяка дреболия. И ако този бог мълчи, може би просто дава на вярващите пример за подражание? Но те като че ли не приемат сериозно своя всемогъщ бог и не подражават на стилистиката на поведение, която той им предлага.

Тук изборът като че ли е очевиден за така наречения вярващ човек. Но в действителност той съвсем не е толкова прост – ако се съди по реакциите във вестник „Московский комсомолец“. Сега ще се отвлека малко и ще отбележа, че „Московски комсомолец“ е, разбира се, чудесен вестник, но е много православен. И моят материал, който се казва „Държавната дума прие оставката на Господ Бог“, беше подложен на доста съществени, бих казал, злодейски редакторски поправки. Оригиналното му заглавие беше „Оставката на Господ Б“.

Ако се съди по тази реакция, повечето от православните нямат понятие в какъв бог все пак вярват. Защото са решили, че може по някакъв начин да разделят евангелския бог от библейския бог, старозаветния. Оказва се, че никой от тях не разбира и не знае даже най-елементарната догматика. Не знае, че този, който удавил десетки хиляди души във водите на Световния потоп, който изпращал проказа, който поразявал с болести, който унищожил първородните деца в египетската земя и който разкъсал с мечки четиридесет и две момчета и Исус Христос с неговите разговори за любовта, са едно и също лице, един и същи бог. Двама богове няма.

Тук, разбира се, е на лице някакво раздвоение на личността или определена персонална еволюция на този бог. Въпреки това трябва да помним, че това е едно и също същество, че като се опитвате да го разделите, ще получите като резултат не ерес, а някакво забавно езичество и ще трябва да се съгласите със съществуването на двама богове във вашата религия. В действителност според вашия символ на вярата вие казвате: „Вярвам в един Бог, Баща и Вседържител“, а за Исус Христос казвате: „Чрез Когото всичко е станало“. Иначе казано, Той и неговият Баща са едно и също лице. Това, че може да полива с кипяща сяра и камъни градове с деца и старици по съвсем глупава причина - били пренебрегнати някакви праведници - и че ни говори за необходимостта да си подлагаме другата буза, наистина навежда на мисълта за раздвоение на личността.

За да нямате никакви илюзии, вижте текстовете на православното богослужение. По принцип можем да отбележим, че около 70 % от текстовете в него са строго старозаветни текстове, без да говорим за специалните му части като шестопсалмието, където текстовете са 100 % старозаветни, или перемиите, които също са 100 % старозаветни. Нещо повече, ако вземем молив и преброим общото количество на светците, а след това изчислим процента на старозаветните светци, ще видим, че те са 49 %. Не зная наистина колко новомъченици са се прибавили днес, но във всеки случай старозаветните светци са от 47 до 49 %. А текстовете, които звучат в християнската църква, звучат и в синагогата, защото, при всички случаи, става дума за култ към племенното, местното древноеврейско божество Яхве и Исус Христос е, да кажем така, една от неговите роли, един от неговите ипостаси.

Изпратиха ми любопитен въпрос: защо съвременните писатели, които, както се изясни, са чудовищно много, се втурнаха изведнъж така дружно в православието? Защо образуват някакви писателски съюзи и там православничат? Мисля, че могат да се потърсят някакви отвлечени отговори и хитри обяснения, но в действителност всичко е много просто. Това са все бивши звезди на партийно-стопанските активи, които са си пуснали бради. Те бързо схванаха едно просто нещо: църквата, за разлика от техните писателски или книготърговски организации, има своя уникална, независима, гигантска мрежа за литературно разпространение.

На какво се дължи така нареченият читателски успех? Ето, излезе една книга със заглавие, струва ми се, „Несветите светци“, най-обикновена пропагандна православна литература, и тя наистина води по потребителско търсене и продажби. А води по една проста причина: към всяка църква има всъщност магазинче и това, което е получило гриф от Московската патриаршия, се продава наистина по-добре от която и да е друга книга, просто защото търговските точки на църквата са десетки пъти повече отколкото на всяка светска книготърговска организация. Тези „светци-пресветци“ се продават в която и да е обикновена нормална светска книжарница, да речем, кошмарно, на равнището на всяка друга пропагандна литература, но затова пък имат необикновен успех в специализираните магазинчета.

Затова писателите се обявиха незабавно за пазители на трите копролита и надявайки се, че техните съчинения също ще получат някога гриф и ще се продават заедно с матрьошките, иконките, свещичките и изсъхналите върбови клонки, те, разбира се, са готови на всичко. Тук, както винаги, трябва да се търси корист и нищо повече.

И още един въпрос във връзка със закона за защита на така наречените чувства на вярващите. Разберете, това е забележителен замисъл, защото веднага щом понятието вяра мине в правното поле, настъпва вече не факултативна, а пряка и неотвратима необходимост от доказателства. И щом стане дума за накърняване или оскърбяване на така наречената вяра, колкото и потърпевшият да обяснява, че има някаква категория, която е пострадала от нечии действия, той ще бъде принуден да доказва наличието на тази категория. Каквото и да ни казват, който и да ни го казва – Гундяев или някоя местна откачена старица, - вие обяснявайте: ние не искаме да доказвате съществуването на бога, това малко ни тревожи, вие докажете, че сте вярващ! Защото доказателствената система, системата за използване и привеждане на доказателства е основата на всяко право.

Докато не се опитаха да вкарат вярата в областта на правото, тя в действителност не вълнуваше никого – блъскате си главите както искате. Но щом вярата премине в юридическата сфера и щом така наречените вярващи започнат да искат за себе си особен правен статут, едва ли не програма за защита на свидетелите, тогава всички разговори трябва да започват категорично с искане на доказателства.

Наистина, седи пред вас някакъв човек и разказва за своята вяра. Да, но той всъщност може да се ви се подиграва и да се маймунджилосва, а като излезе за секунда да се изпикае или да остане насаме, ще се подхилква колко ловко ви е преметнал. Къде са гаранциите, къде са доказателствата? Затова нека премине през известния евангелски тест [2] или да предостави други неоспорими аргументи. Що се отнася до служителите на култа, иначе казано – до нашите търговци с духовност, те изобщо в този случай нямат право на глас – защото всичките въпроси на вярата и религията са за тях хранителна база.

Следователно можем да говорим, че у така наречените вярващи има пряк, абсолютно еднозначен материален интерес да се пропагандира идеологията и да се имитират така наречената вяра и така наречените оскърбени чувства.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Лунтик – герой от руския мултипликационен филм „Лунтик и неговите приятели“ („Лунтик и его друзья“).

2. Тестът на Невзоров се състои в това всеки вярващ да докаже вярата си като премести с нея някакъв обект (дори и най-малък), както обещава на вярващите Христос („Защото истина ви казвам: ако имате вяра колкото синапено зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там! - и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно“. Матей, 17:20)