Лявозелените

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (“НОВАЯ ГАЗЕТА“)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Защо активистите, вместо да спасяват природата, я погубват, а на нас ни готвят нов ГУЛАГ.

Лозунгът “спасяваме природата” стана любим на съвременните леви. Ако някога левите възнамеряваха да спасяват пролетариата, сега, поради липса на пролетариат, спасяват природата. За спасяването на природата “зелените” искат приблизително същото, което са искали техните предшественици в лицето на Вл. И. Ленин и Мао Цзедун: а именно, правото да регулират цялата икономика и цялата човешка дейност.

Така от Extinction Rebellion, чиито членове планират да парализират движението в Лондон, искат да се обяви “климатично и екологично извънредно положение”, да се спре “загубата на биоразнообразието”, “да се нулира емисията на парникови газове до 2015 година” и за тази цел да се предаде властта на някаква „Асамблея на гражданите за климата и екологичната справедливост“. Ще напомня, че основателката на ЕR, Гейл Бадбрук, е създала „асамблеята“ в резултат от откровение, получено след употреба на наркотици. „Молих се, след като бях употребила психеделични вещества – казва Гейл – и за един месец получих отговор на моята молитва“. Освен това ЕR твърди, че неговите опасение се основават на „науката“. Същото, между другото, твърдяха и комунистите.

Участници в движението за екологичен протест Extinction Rebellion в Лондон.

Замърсяването на околната среда е наистина сериозен проблем. Човечеството върши безобразия. То изсича горите. Замърсява реките. В Тихия океан плава цял пластмасов континент с размерите на половин Австралия. Ние произвеждаме 100 милиона това пластмаса в годината и 10 процента от нея попадат в океана.

Но да се вгледаме по-внимателно.

И да вземем една страна като Швейцария. Ако отидете в Швейцария и надникнете в музея на Женевското езеро в град Нион, ще разберете, че през 1980 година, само преди 40 години, Женевското езеро е било мъртво. Било убито. Хората не можели да се къпят в него. Водата му цъфтяла. А сега Женевското езеро е оживяло. Биоразнообразието му се е възстановило. Къпи се в него колкото си искаш. В него даже хванали три есетри, но как са се оказали есетрите в Женевското езеро – не ме питайте.

Ако отидете 15 километра над Нион, ще попаднете в местния зоопарк Zoo de la Garenne. Това е особен зоопарк – в него са представени само тези животни, които живеят днес в Швейцария. Почти всички те били изтребени там. Червеният елен бил унищожен към 1805 година. Плешивият ибис изчезнал през XVII век. Алпийската коза престанала да съществува към началото на XIX век.

Сега всички тези животни и десетки други живеят отново в Швейцария. Лично аз по време на сутрешното си тичане срещнах един язовец.

Разбира се, биоразнообразието никога няма да достигне прекрасните времена, когато по бреговете на Lac de Joux тичали вълци и местният свещеник, наканил се да помаже издъхващия си енориаш, не можел да излезе след началото на нощта.

Но в общи линии с биоразнообразието в Швейцария всичко е наред. Възстановяват го, при това без помощта на прекрасните хопа, които спират движението в Лондон.

А ето и страшната, мразена от левичарите държава Израел. В Тел Авив се намира паркът „Аяркон“. През парка тече река Аяркон, където преди половин век се случило произшествие – потънали велосипедисти, дошли за се състезават. Цял отбор. Мостът под тях рухнал и те паднали във водата. Не се удавили, а се отровили от сместа, която течала в Аяркон.

И какво мислите? Сега река Аяркон е част от парка „Аяркон“ и нейното биоразнообразие е направо фантастично. Край реката гнездят десетки видове птици. В гъсталаците живеят чакали. По квадратните фенери кацат огромни нилски гъски. Биоразнообразието на Аяркон е възстановено без всякаква помощ от страна на лявозелените, които протестират до припадък срещу израелския газодобив от континенталния шелф.

Нещо повече, основаването на държавата Израел слага край на екологичната катастрофа в Палестина. Факт е, че до идването на еврейските преселници Палестина се състои или от планини, чиито гори населението е изсякло за дърва, или край бреговете – от маларийни блата. Сега блата няма, а планините са засадени с гори, които палестинците от време на време изгарят.

А ето и още един феноменален случай – Сингапур. През 50-те години на миналия век Сингапур бил място на екологична катастрофа. На острова в страшна бедност и плътност живеели 1 милион души и 900 хиляди прасета. Както пише първият министър-председател на Сингапур Ли Куан Ю в своите мемоари, река Сингапур, която тече през острова, първо можела да се подуши, а след това да се види.

Сингапур през нощта.

Кравите изяли зеленината, а това, което останало, бедното население изсякло за дърва. След това тропическите дъждове измили от почвата всичките хранителни вещества. Когато Ли Куан Ю започнал да изгражда от Сингапур модерна страна, една от първите му грижи била да озелени острова. По негово нареждане били доставени шест хиляди вида растения и Ли Куан Ю лично участвал в засаждането им.

Сега Сингапур е град-градина. Изобщо не може да се каже, че биоразнообразието там е по-малко от биоразнообразието през 1950 година. Напротив, то е нараснало неизмеримо. Технологиите и прогресът не му пречат. Точно обратното, островът се е превърнал в Нов Едем именно благодарение на новите технологии. Преди 70 години екосистемата Сингапур рухнала, когато в него живеели 1 милион души, но повечето хора били бедни. Сега на същата територия живеят 5 милиона души. Високите технологии в Сингапур са интегрирани в новата екосистема на острова и главният парк на Сингапур се намира на по-малко от километър от най-големия в света нефтохимически комплекс.

Това сигурно е един от малкото нефтопреработвателни заводи в света, около който основната миризма е на изпражнения от фламинго.

Иначе казано, нито Сингапур, нито Израел, нито Швейцария – богати и благополучни страни от развития свят – са място на екологични катастрофи. Точно обратното – те са се справили със своите екологични катастрофи. Превърнали са своите страни в градина.

Това не е онова биоразнообразие, което съществувало по тези територии преди 100 или 1000 години. Не е „страната на вълците“, както наричали територията около швейцарското Lac de Joux преди хиляда години, и не са маларийните блата, които покривали Палестина преди сто години. А е прекрасна и удобна за човека природа, по нещо даже по-биоразнообразна. В Швейцария например днес расте киви. В Израел растат банани.

Ще попитате – а къде стават екологичните катастрофи?

Много просто – където има бедност. Вземете, да речем, в Африка делтата на река Окаванго. През 1960 година населението на Ботсвана, където е разположена делтата, било 500 хиляди души. Сега то е нараснало почти петорно. Това население няма нищо – нито заводи, нито техника, нито торове. Хората в делтата на Окаванго живеят от това, че пасат добитък. Разбира се, добитъкът е изял и изпотъпкал всичко.

Много често можем да видим границата между две държави направо от космоса, защото ако едната държава е богата, а другата бедна, границата между тях е граница между зеленина и пустиня.

Идете в град Метула в Северен Израел и вижте от някоя вишка границата между Израел, от едната страна, и Ливан и Сирия – от другата. Израел е зелен. Сирия и Ливан са пустиня.

Водата в река Литани в Ливан се замърсява от нечистотиите и отпадъците от незаконно организираното овцевъдство.

Вижте границата между Чили и Боливия. Тя минава по пустинята Атакама – най-сухата пустиня в света. Въпреки че Атакама е най-безводното място на земята, чилийският град Сан Педро де Атакама е напълно озеленен, а Боливия – не. Границата на екологичната катастрофа минава точно по границата на Боливия и Чили. В Боливия няма път, в Чили веднага започва четирилентово шосе.

А ето границата между Северна и Южна Корея. Тя се забелязва лесно на снимките от космоса без всякаква карта. Южна Корея е богата и зелена държава. В Северна Корея народът гладува. Разрешили са му да обработва тези земни участъци, които не се обработват от държавата. Те, разбира се, са разположени неудобно, в планините. Ако разоравате планинските склонове, ще унищожите горите им. Склоновете, останали без гори, се свличат и настъпва екологична катастрофа. В Северна Корея това е факт. В Южна Корея катастрофа няма.

Ето и границата между Хаити и Доминиканската република. Хаити е една от най-бедните страни в света. Там хората нямат електричество. За да си приготвят храна, изсичат горите. Когато изсечете горите по планинските склонове, първият пороен дъжд или ураган превръща тези склонове в свлачища. В Доминиканската република свлачища няма.

Вече сигурно сте разбрали накъде клоня. Истина е, че на земята стават екологични катастрофи. Истина е, че биоразнообразието намалява. Само че „зелените“, които искат да се обяви „извънредно екологично положение“ и да се предаде властта на „Асамблеята на екологично прогресивните граждани“, забравят да кажат, че то намалява в бедните страни. А не в Швейцария и не в Сингапур. Те забравят да ви кажат, че най-лошата екологична катастрофа е бедността.

Ако Израел беше беден, никакви нилски гъски нямаше да има в парка му. Щяха да ги изядат.

Ако нямате в страната си електричество, изсичате горите.

И тази закономерност не се е появила в последно време. Точно обратното: историята на човечеството е история на екологични катастрофи. Нашите прародители-ловци се разселили по цялата планета в резултат от екологичната катастрофа, която създали, убивайки всички животни, годни за ловуване. Не вярвайте, когато ви казват, че в миналото хората са живеели в съгласие с природата. Толкова вреда, колкото е причинил на природата примитивният ловец-събирател, не би могъл да причини нито един технолог.

Австралийските аборигени дошли в Австралия преди около 40 хиляди години и за хиляда години унищожили цялата австралийска мегафауна. Индианците пристигнали в Северна и Южна Америка и за хиляда години унищожили всички животни, които биха могли да опитомят. Маорите, като дошли в Нова Зеландия, изтребили за няколко столетия шест вида моа, или динорниси, гигантски безкрили птици, а заедно с това адзебила, местния блатар, дългоклюнестото орехче, новозеландската гъска, новозеландската мускусна патица, новозеландския лебед и така нататък. Малгашите, като доплували до Мадагаскар, към XVI в. за рекордно кратко време унищожили местния гигантски щраус и преследващия го гигантски орел. Като се заселил на остров Кипър 3 хиляди години преди новата ера, човекът незабавно унищожил хипопотама джудже и носорога джудже.

Пустинните пейзажи и обраслите с тръни планини на Сирия, Кипър, Израел и Йордания са до голяма степен дело на нашите прадеди. Някога по тези сухи места растителността била много по-зелена и по-разнообразна, но стадата на човека изяли там всичко освен бодлите.

Голямото тихоокеанско мръсно петно е оформено от океанските течения, концентриращи постепенно в една област изхвърления в океана боклук.

Екологична катастрофа, предизвикана от гъста населеност и неправилна експлоатация на природните ресурси, погубила Третата династия на Ур и цивилизацията на индианците анасази. От екологична катастрофа в края на XIX в. се огъвала гъсто населената Япония, която също изсякла горите и оголила склоновете.

Една от най-големите екологични катастрофи в историята на човечеството станала в Афганистан като резултат от нашествието на монголците. Преди това Афганистан бил страна на процъфтяващи градове. Монголците изклали градовете и унищожили системата от ганати – подземни кладенци, които напоявали полетата. Афганистан се превърнал в страна на планини и пустини.

Много показателно е, че лявозелените, които искат власт над целия свят в името на екологичното извънредно положение, няма да ви разкажат нито за Афганистан, нито за това, че именно внедряването на интензивните западни земеделски методи е спряло екологичната катастрофа в Япония. Това противоречи на инфантилния им наратив, че в древността сме живели в хармония с природата, а технологиите са източник на всички беди.

Нещо повече. Вземете Great Pasific Garbage Patch – огромното бунище, плаващо в океана и голямо колкото половин Австралия. Как мислите, кой е главният снабдител на това бунище? Вероятно ще кажете, че са Съединените щати. Че как иначе! Съединените щати са най-големият потребител и произвеждат най-много боклук.

Но съвсем не е така. Главните снабдители на въпросното бунище са Китай, Индонезия, Филипините, Тайланд и Виетнам. Те хвърлят в океана повече от целия останал свят. Вие можете да си представите равнището на потребление в САЩ и във Виетнам. И броя на населението. Но ето че Виетнам изхвърля в океана повече боклук. И тук е най-голямата лъжа на лявозелените. Защото ако искаме да спрем екологичната катастрофа на планетата Земя, трябва да спрем варварството, бедността и гъстата населеност. Трябва да говорим постоянно на страни като Ботсвана или Египет: хора, вашата екология при вашето равнище на технологиите не може да издържи. Постоянно трябва да казваме на Сомалия и Судан: станете развити страни.

Престанете да изповядвате средновековни религии. Изградете си нова икономика и нормална цивилизация.

Тогава у вас ще бъде като в Швейцария. И с икономиката, и с природата.

Ако нямате химическо наторяване и ГМО – това означава, че имате слаба реколта и за да съберете тази реколта, ще трябва да разоравате повече земи и да унищожавате повече гори. Ако не използвате за огрев или за приготвяне на храна газ или нефт, използвате за дърва. И също изсичате горите. В момента, когато е открил въглищата, нефта и газа, човекът е запазил потенциално за себе си милиони хектари природни резервати. Колкото по-високи са добивите от реколтата и колкото по-технологична е вашата цивилизация, толкова повече земя ще можете за отделите за парк или резерват.

Мечка в Мечия парк в центъра на град Берн (Швейцария).

Вместо да говорят това, лявозелените говорят друго. Те говорят, че развитите страни, които са се измъкнали от екологичната катастрофа и създават стремително на своя територия Нов Едем, са виновни пред страните, в които населението замърсява природата. Под предлог за „екологично извънредно положение“ те искат за себе си власт над целия свят, такава власт, каквато не са сънували Ленин и Мао Цзедун, като обещават след това да ликвидират злото на прогреса и да върнат човечеството към хармония с природата.

Човекът никога не е живял в хармония с природата. Той я преобразявал от момента, когато станал разумен, и много често загивал в резултат от екологичните катастрофи, които предизвиквал. Човекът живее в хармония с природата днес – в Швейцария и в Сингапур. А в бедната Нигерия не живее в хармония с природата. Той я унищожава.

Още един път.

Биоразнообразието на нашата планета наистина намалява и до голяма степен причина за това е човекът.

Но.

Първо. Намаляването на биоразнообразието няма нищо общо с СО₂. Това е безсмислица. Единственият ефект, който имат допълнителните емисии СО₂ в атмосферата, се състои в това, че СО₂ увеличава биоразнообразието. Колкото повече въглероден двуокис има в атмосферата, толкова по-интензивно дишат растенията и толкова повече храна има за животните.

Второ. Не всяко биоразнообразие е добро. Човекът в естествените ареали на своето местообитание, иначе казано – в Африка, боледува от малария, от шистозомиаза, от трипанозомиаза и от слонска болест. И трипанозомата, и шистозомата, и паралитичната нематода, предизвикваща елефантиаза, са част от природното биоразнообразие. Те трябва да бъдат унищожени.

За да живее добре, на човека не му е необходимо съществуващото биоразнообразие. Необходимо му е това биоразнообразие, което ще си създаде сам.

Светът около човека не трябва да бъде гора, а градина. Човекът е длъжен и трябва да унищожи в нея тези живи организми, които му носят повече вреда, отколкото той носи полза на заобикалящата го екосистема.

Трето. Човекът е съществена заплаха за биоразнообразието. Това е истина. Но не е истина да се твърди, че е станал заплаха през ХХ в. Човекът е станал заплаха за биоразнообразието на планетата от минутата, когато е получил разум и най-страшните екологични катастрофи, предизвикани от човека, са в миналото. Сред тях – пълното унищожаване на редица едри животни в Австралия, в двете Америки и на Мадагаскар, избиването на мамутите, превръщането на значителна част от Близкия Изток и Средна Азия от цъфтящи плодородни територии в солни пустини.

В развитите страни този процес е вече спрян. И това е станало не за сметка на политическата активност на екофашистите, мечтаещи да забранят електричеството, автомобилите, самолетите, корабите и всякакъв вид превозни средства освен конската тяга. Станало е за сметка на новите технологии, на изборните градски власти и на заможните хора, които не искат да виждат около себе си бунища.

Четвърто. Голяма част от екологичните катастрофи, които стават по земята, са локални. Ако дъждовете от солна киселина в Норилск разяждат асфалта, това не означава, че трябва да се регулира СО₂. Това означава, че трябва да се глоби „Норникел“ за лошо пречистване на отпадъците. Ако хората на Хаити нямат електричество и са изсекли всичката зеленина по склоновете, това не означава, че Хаити ще бъде спасена, когато светавната власт се вземе от „Асамблеята за екологична справедливост“. Екологичната обстановка на Хаити ще се подобри, когато там просто построят електроцентрала.

Промишлената зона на Норилск.

Пето. Основната причина за всички екологически катастрофи, които стават по земята, е бедността. Всички богати страни са благополучни. Всички бедни страни преживяват екологични катастрофи. От това правило няма изключения. Единственият начин да се избегне катастрофата в дадена страна е да се направи тази страна богата. Технологиите не са път към екологична задънена улица. Те са изход от нея. Ако горите нефт, това означава, че не горите дърва. Представете си каква горска маса би трябвало да изгори съвременният човек, за да се топли, ако не беше преминал към невъзобновяемите енергийни източници. Цялата планета отдавна щеше да се превърне в Хаити.

Ако сте повишили двойно добивите от един хектар, значи можете да използвате освободилия се хектар за парк или резерват. Това правило е формулирано за първи път от бащата на „зелената революция“ Норман Борлауг, получил Нобелова награда за мир, защото спасява от глад милиарди души. „Хипотезата на Борлауг“ гласи така: увеличаването на добива от най-добрите селскостопански земи намалява обезлесяването, защото се намалява необходимостта от нови селскостопански земи.

Същото се отнася и за ГМО-културите. Ако въведете в трансгенен памук ген Bt, който кодира белтъчините и е безопасен за висшите животни, но е токсичен да основния вредител на памука, нощната пеперуда, ще намалите количеството на пестицидите, което се оказва благоприятно както за биоразнообразието, така и за здравето на фермерите.

Истина е, че прогресът и науката носят със себе си много екологични проблеми. От оловото в бензина до азбеста в домовете ни. Но те и ги преодоляват. Именно благодарение на науката можем да разберем, че в бензина не трябва да има олово, а азбестът не трябва да се използва в строителството. Нашите прадеди, които загивали от своите катастрофални екологични решения, не разполагали с такъв разкош. Когато нашите прадеди вдишвали дима от огъня, а това е най-канцерогенното вещество на света, когато жителите на град Ур засолили земята с каналите си, когато жителите на остров Пасха превърнали острова си в пустиня, те даже не можели да разберат какво става. В най-добрия случай смятали, че са ги наказали боговете.

И тук се връщам към това, с което започнах. А именно – към това, че всичките есхатологични движения, всичките истерични вопли за край на света, за суша, наводнения, град, измиране на всичко живо, с което ни плашат прекрасните хора, получили своето откровение в резултат от наркотично опиянение – всичко това няма никакво отношение към науката и здравия смисъл. Всички тези неща са ново издание на комунистическата идея. Комунистите обясняваха на бедните от цял свят, че капиталистите им отнемат прибавената стойност. Когато се опитаха да построят своя рай на практика, построиха ГУЛАГ. Сета новата инкарнация на комунистите, лявозелените, ни обясняват, че капиталистите унищожават природата. Те много искат да управляват от името на природата. Както комунистите управляваха от името на пролетариата. Така че не им вярвайте. Бедността и нищетата унищожават природата. В страните, където има свободен пазар, демокрация, прогрес и постиндустриално общество, иначе казано – всичко, което искат да унищожат новите леви, въпросът с природата върви от по-добре към по-добре.

А що се отнася до фикс идеята – да се построи общество без автомобили, превозни средства, авиация, промишленост, наторяване, супермаркети, но със същото количество население, управлявано от „Асамблеята за екологична справедливост“, трябва да кажа, че абсолютно същата идея вече беше реализирана.

Беше реализирана от червените кхмери в Камбоджа. Те също смятаха, че населението трябва да напусне градовете и да живее в селата. За кратко време от седем милиона души население Камбоджа изгуби три милиона.

Така че всички ние наистина трябва да изберем какво искаме от бъдещето. Новия Едем, който ще ни донесат науката и прогресът, или Новия световен ГУЛАГ на екототалитаристите.