Писма до Васил Левски – 1

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.

Павел Николов

279

Филип Тотю до Левски

(по-точно – относно Левски, писмото е до Д. Хр. Попов – бел. П. Н.)

20 февруари, 1871, Одеса

Приятелю! [1]

Писмото Ви получих на 2 февруари наст. год. и писаното ви разумях. Премного се зарадвах, като в писмото си ме питате и разпитвате за някои любопитни работи, за да ви обадя. Действително аз помня да имам с вас народна кореспонденция, ако вие престанете да се придържате с букурещките вагабонти, било млади, било стари, които всеки един от тях искат да бъдат царе, князе и подобни титли. Тяхното властолюбие, користолюбие и пусти мечти накарват ги до безумие да лудеят. Те чакат само някой българин да завещае нещо и да го глътнат като ненаситни орли.

Ка[к]то ви е известно, на букурещките българи делата и скверните им постъпки можем ли ние равнодушно да си изказваме чувствата на тях?

Що се касае за Панайот, той вече е станал български дипломат, с когото като нас хора не са приети от негова светлост. Панайот, брате, е човек висок, следва за европейските политики и за конференциите. Гордост в него до уши...

Аз желаех да открия някои потайности, но ме е страх, брате, че ваша милост, като имате малко сношения с букурещките вагабонти, ще им пооткриете всичко и тогава работата ще излезе наместо добра, зла. Ако можеш да знаеш всичко какво върша, откажи се от букурещките българи, защото те не желаят доброто на Отечеството си, според като видим делата им. Впрочем вие твърде добре ги знаете що са и какви са.

За отсрещните българи обади ми истината тъй ли е, доколкото ги аз зная, със всичките им подробности.

Кой казва, че емигрантите се гордеят и не искат да имат споразумения с тях, това е чиста измислица, лъжа, защото ти сам барем си в Балкана бил, до колко хиляди дойдоха да ни помагат и ние не ги приехме?

За Левски напишете ми точни известия: за неговите дела, доколко е успял в предприятието си, според както се научаваш от доволно верни кореспонденции към къде Левски повече действа. За всичко гореказано извести ми истината.

С друго писмо ще се споразумеем братски.

Филип Тотю войвода

Р. S. Гордостта на Панайота е тази, че той в Сърбия искаше да стреля Дякона, а днес Дякона доказа и се старай повече да докаже вредността си (думата „вредност“ тук означава „полезност, поставяне в реда на нещата“ – бел. П. Н.), а сега Панайот не е достоен и цървула му да обърне наопаки, защото горделиво крачи подир политиката и конференциите. Олеле мале, и той има очи да се нарича първостепенен български предводител. Сърдете се, сърдете, светът го знае колко той струва, и - Дякона.

Същия

Тук се получи едно писмо от букурещките българи и хората спориха да се смеят с техните властолюбиви мечти. Как те искат да бъдат министри, префекти и такива много глупави мисли.

Същия

„Из миналото“ - под редакцията

на П. С. Кършовски, кн. I, № 3, стр. 23

БЕЛЕЖКИ

1. Чрез Данаил Хр. Попов в Т. Мъгуреле