ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА – ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС

Към началото на I в. пр. н. е. длъжността на първосвещеника претърпяла значителна еволюция. Някога, след реформата на Ездра, той ръководел колективния садукейски Централен комитет. Той бил този, който в рамките на управляващата теокрация дошъл да смени царете от дома на Давид. “Евреите никога нямат цар и властта над народа принадлежи на… първосвещеника“ [1].

След въстанието на Макавеите наследствени първосвещеници станали Хасмонеите, свещеници от Модин.

Ирод се постарал да сведе политическото значение на първосвещеника до нулата. Като убил последния свещеник от Хасмонеите, той предал малко след това поста на александрийския олигарх Симон, син на Боет, който по съвместителство бил и неговият нов тъст. Симон укрепил позициите на Ирод сред египетските евреи, а в замяна на това получил неограничен достъп до храмовите монополи.

Римските прокуратори, ако се съди по всичко, не били против да получат пари срещу поста на първосвещеника. Има подозрения, че предшественикът на Пилат, Валерй Грат, е организирал нов търг всяка година. В търга обикновено участвали четири семейства. Талмудат ги нарича домове на Боет, Ананий, Каяфа и и Фаб. Той описва дейността на тези храмови олигарси с не по-малко ярки думи от Евангелието:

„Горко ми заради заради дома на Боет, горко ми заради техните тояги! Горко ми заради дома на Анан, горко ми заради техните камшици! Горко ми заради дома на Катра [Каяфа], горко ми заради техните пръчици за писане! Горко ми заради дома на Ишмаел, син на Фаб, горко ми заради техните юмруци! Защото те са първосвещеници, а синовете им са ковчежници! И зетьовите им са надзиратели! И слугите им идват и ни бият с тояги“ [2].

Modus оperandi на четирите олигархични дома бил еднакъв по отношение на римляните: всеки техен представител на поста първосвещеник събирал достатъчно пари, за да купи отново този пост за сина си, племенника си или зетя си. Трима синове, внук и зет на Боет успели да станат първосвещеници до Юдейската война пет пъти.

Но абсолютен шампион по купуването на този много доходен бизнес, не по-малко привлекателен от по-късния бизнес на римските папи, бил домът на Анан, или Ананий – първосвещеникът, който фигурира в Евангелията като „Ана“..

Анания бил назначен за първосвещеник веднага щом Юдея станала римска провинция, точно по време на въстанието срещу преброяването на Квирин, което го направило завинаги верен съюзник на римляните и враг на „четвъртата секта“. Цели петима негови синове ставали първосвещеници [3]. Освен това, ако се вярва на Евангелието от Йоан, първосвещеникът Каяфа се падал зет на Анания (Йоан, 18:13).

Иначе казано, погромът в Двора на езичниците не бил просто погром над пазарните търговци. Той било екстремистки акт срещу най-големия управляващ олигархичен дом, който дължал своето благополучие на печалбите от храмовия религиозно-финансов монопол и използвал тези печалби за подкупи на римляните и омиротворяване на тълпата. Той бил удар по тези, които по-късно оглавили съда срещу Исус: по първосвещеника Каяфа и неговия тъст, още по-влиятелния и могъщ първосвещеник Анания.

Това изпълнение би трябвало на пръв поглед са доведе до тежки репресии, но ние ще видим Исус след погрома не само да проповядва няколко дена в Храма, но и да седи плюс това срещу съкровищницата, намираща се във вътрешната част на комплекса в Женския двор (Марк, 12:41).

Много е трудно да си представим, че мирен проповедник, който е извършил погром в някоя банка, ще бъде допуснат на следващия ден да седи в банката до касата. Това може да стане само при един случай: ако заедно с проповедника в банката са влезли яки въоръжени мъже, които са се заели да установят вътре свой ред.

Това предположение може да бъде подкрепено и от един малък откъс от неизвестно Евангелие, намерен през декември 1805 г. сред купищата боклуци на Оксиринкс (за тези забележителни купища боклуци ще говорим по-нататък) на листче, изписано от двете страни и употребявано вероятно като амулет. Текстът на листчето е преписан около IV век, но Евангелието е било написано много по-рано: то услужливо се характеризира с много на бой семитизми и сравнителна информираност на автора за юдейските обичаи.

В откъса се съобщава, че Исус, като влиза в Храма, отива и се разхожда там, където става пречистването, докато един от жреците не го упрекнал: „Кой ти разреши да ходиш на това място и да съзерцаваш свещените съдове, макар че не си се умил и даже ходилата на твоите ученици не са умити?“ [4]

Картината, която възниква пред очите ни, е напълно конкретна: това е картината на революционна тълпа, нахлуваща във вътрешните дворове, начело с предводител, когото никой не смее да спре. Тя съответства на съобщението на Йосиф Флавий, че по време на Юдейската война зилатите „нахлули с осквернени нозе в Светая светих“ и превърнали Божия храм в укрепление [5].

Според този фрагмент действията на Исус в храма не са се ограничили с преобръщане на масите и стоене срещу съкровищницата. Те включвали проникване – неумит – във вътрешните дворове. За подобно оскверняване на Храма редовият юдей бил заплашен от смърт.

Да си представим мирен поклонник, който случайно отива заедно със своите ученици там, където не трябва да се появява никой без ритуално пречистване, е също толкова трудно, колкото да си представим санкюлот, случайно отишъл в покоите на краля преди падането на Бастилията.

БЕЛЕЖКИ

1. Диодор Сицилийский. Историческая библиотека, 40.3.1–7.

2. b. Pesharim 57a, Tosefta Menahot XIII 21.

3. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 20, 9, 1.

4. 840, Frangment of an Uncanonical Gospel, The Oxyrhynchus papyri, edited with translations and notes by Bernard P. Grenfell and Arthur S. Hunt, Part V, London 1908.

5. Иосиф Флавий. Иудейская война, 4, 3, 6–7.

(Следва)