ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС – ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС

Исус в Новия завет проповядва постоянно Царството божие. Основното му послание се състои в това, че Царството божие ще настане всеки момент. „Времето се изпълни и Божието царство наближи“ (Марк, 1:15; Лука, 1:15).

На пръв поглед можем да решим, че словосъчетанието „Царство божие“ е лично ноу-хау на Исус Христос. И наистина, словосъчетанието „Царство божие“ липсва в Стария завет. Можете да прочетете цялата Тора и всичките Пророци, но нито в един ред няма да намерите словосъчетание „Царство божие“.

Но си струва да напомним, че Тората и Пророците са написани на староеврейски език. Този език през I в. вече не се използвал. Както вече казахме, по това време евреите били всъщност двуезичен народ. Евреите, живеещи по бившите територии на царствата на Селевкидите и Птоломеите, говорели гръцки език, който се превърнал в lingua franca за елинистичния Близък Изток.

Евреите, живеещи на територията на Палестина и Месопотамия, говорели арамейски език – официалния език на о бозе почившото Вавилонско царство и втора lingua franca на Изтока. Арамейският език бил близък родственик на древноеврейския, но към началото на I век двата езика все пак се различавали, като руския и украинския.

Говорещите гръцки език евреи използвали за богослуженията и церемониите Септуагинта – превод на Библията на гръцки език, осъществен още през III в. пр. н. е.

Що се отнася до евреите в Палестина, те използвали т. н. таргуми. Таргумите се четели по време на богослуженията след древноеврейския текст и съдържали преводи на този текст на арамейски език плюс тълкувания. Първоначално се смятало, че тартумите трябва да бъдат изключително устни, но в края на краищата таргумите през I в. също били записани.

Таргумите не били просто преводи на Библията. Те били теологично подковани преводи, осъществени от хора, които били носители на много по-прогресивна теология от тази, която предлагали авторите на Тората. Затова авторите на таргумите, за да не смущават паството, внасяли в преводите на Библията сериозни, а понякога и радикални промени.

Например авторите на таргумите се срещнали със сериозен теологичен проблем. Те смятали своя Бог за Всевишен, Трансцедентален и Непознаваем. Този Бог не можел да бъде видян. Той даже бил непостижим. Да види бога за смъртния означавало да умре и това се споменавало много пъти в Тората.

Но в същата Тора се срещал и друг бог. Той трудно можел да бъде наречен трансцедентален. Този бог лично се разхождал из Рая (Битие, 3:8), лично затворил вратата на Ноевия ковчег (Битие, 7:16), лично се борил при речния брод с Исаак (Битие, 32:24) и даже лично ял шишчета под Мамврийския дъб с Авраам (Битие,18:7). При което Авраам изобщо не пострадал от тази съвместна трапеза.

От гледна точка на съвременната библеистика това е напълно обяснимо: просто в Тората са обединени заедно редица текстове, някои от които описват Бога на Израил като трансцедентално същество, а други запазват чертите му на обичайно антропоморфно божество. Но евреите през I в. не били учени-библеисти. За тях не само всяка дума, но и всяка буква от Тората била свещена.

Назрявал теологичен скандал с грандиозни размери: получавало се така, че в Тората има не един бог, а цели два! Авторите на таргумите заобиколили този скандал по много прост начин. При всички случаи, когато Бог започвал да прави нещо недопустимо антропоморфно: да яде агнешко или да се боксира при речния брод с Исаак, те превеждали оригинала със словосъчетанието „Сила божия“, „Слава божия“ или, което било много популярно, „Слово божие“.

На гръцки език думата „слово“ звучала като Логос, а на арамейски език тя било Мемра. Именно Словото божие, Мемрата, според авторите на палестинските таргуми от I в., разговаряло от горящия храст с Мойсей и се явило на Авраам под Мамврийския дъб.

Същото е и с Царството божие. При всичките случаи, когато Пророците говорели на древноеврейски език за установяване на Божия власт на земята, арамейските таргуми, чувствителни към въпроса за физическото царстване на трансцеденталното Начало, говорели за установяване на Божие царство на земята [1].

Например пророчеството на Второисая, преведено точно от древноеврейски език, гласи: „Господ на Войските ще се възцари на планината Синай“ (Исая, 24:23).

Арамейските таргуми го превеждат така: „Царството божие ще бъде явено на хълма Сион” (Арам. Исая, 24:23) [2].

„Кажи на Юдовите градове: ето вашия Бог!“ (Исая, 40:9) – четем в оригинала. „Кажи на Юдовите градове: Божието царство се яви” (Арам. Исая, 40:9) – четем в арамейския таргум. „Възцари се твоят Бог!“ (Исая, 52:7) – това е древноеврейският текст. „Яви се Божието царство” – арамейският превод.

„И избавители ще възлязат на хълма Сион, за да съдят Исавовия хълм; и царството ще бъде на Господа“ (Авдий, 1:21) – това е текстът от книгата на малкия пророк Авдий. „И ще дойдат избавители на хълма Сион, за да съдят хълма на Исав, и ще бъде явено Божието царство на всички жители на земята (Арам. Авдий, 1:21) [3].

„И Господ ще бъде Цар над цялата земя“ (Захария, 14:9). И Божието царство ще бъде явено на всички жители на земята (Арам. Захария, 14:9).

„Злата участ дойде върху тебе, жителю на земята!“ (Езекил, 7:7). „Явено ти е Царството, жителю на земята“ (Арам. Езекил, 7:7). „Ето, денят, ето, иде! Твоята присъда се яви! Жезълът разцъфна, гордостта поникна!“ (Езекил, 7:10). „Ето го денят на възмездието! Ето го иде! Явено е Царството! Жезълът на владетеля разцъфна, нещастието се разрасна (Арам. Езекил, 7:10) [4].

„И Господ ще царува над тях на хълма Сион отсега и до века. И ти, крепост на стадото, укрепление на сионската дъщеря, до тебе ще достигне и ще дойде предишното владичество - царството на ерусалимската дъщеря“ – пророчества Михей (Михей, 4:7–8). „И Божието царство ще им бъде явено на хълма Сион отсега и до века. А ти, Месия на Израил, който беше скрит заради греховете на сионската община, ще дойде царството при тебе и ще се върне предишното владичество на господстващата ерусалимска община“ (Арам. Михей, 4:7–8).

Иначе казано, „Царството божие“ било за слушателите на Исус толкова добре познат термин, колкото „диктатурата на пролетариата“ за болшевиките в Съветска Русия. Това бил технически термин, означаващ строго определено нещо: тотален космическо-политически преврат, в хода на който Господ на Славата – или неговият аватар – започвал да властва физически над света, който е преобразил. Този преврат носел изобилие за света, безсмъртие за праведниците и геена огнена за техните врагове.

„Планината, която виждаш, и чийто връх се издига на височината на трона Господен, ще бъде седалището, където ще си почива Господаря на светостта и славата, вечният Цар, когато идва и слиза, за да посети в своята доброта Земята (Енох, 5:28).

Първият човек, който обърнал внимание на този първоначално материален характер на Божието царство, бил Херман Самуил Раймарус. Реймарус забелязал, че когато Исус праща своите ученици в Галилея да проповядват Божието царство, никъде не обяснява какво е Божие царство. Това означава, заявява Раймарус още през XVIII в., че неговите ученици и самият той разбират Царството божие точна така, както го разбират всички юдеи около тях. А всички юдеи около тях разбирали под Царство божие това, което разбира ИДИЛ под световен халифат.

„Целта му сигурно е била да настрои евреите към очакване на бързо светско избавление, защото използвал пратеници, които не са знаели никаква друга вяра, и затова не са можели да проповядват нищо друго“ – пише Раймарус [5]. Тази бележка била още по-забележителна поради факта, че Реймарус не е чел евреиските таргуми от I век.

И наистина – учениците на Исус не се съмнявали, че идването на Исус е началото на Божието царство, иначе казано – на физическото идване в света на Господа на Славата, на Великия Цар.

„Защото беше близо до Ерусалим и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви“ (Лука, 19:11). Идването на Исус било „връщане на Царството на Израил“ (Деяния, 1:6). Учениците на Исус се надявали, че „той е този, който трябва да избави Израел“ (Лука, 24:21).

Исус всячески поддържал в тях тази увереност.

„Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила“ (Марк, 9:1). „Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това“ (Марк, 13:30). „Истина ви казвам: няма да сте минали през всички градове на Израел, преди да дойде Човешкият Син (Матей, 10:23).

Увереността на Исус в това, че той е Месията, който трябва да дойде с войска от ангели върху облаци, за да установи Божието царство, била толкова голяма, че, вързан, унизен и арестуван, той повторил това твърдение в лицето на първосвещеника Каяфа.

Отговаряйки на въпроса на Каяфа „Ти ли си Месията?", Исус цитирал дословно „Свитъка за войната на Синовете на Светлината срещу Синовете на Тъмнината“: „Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци“ (Марк, 14:62).

Отговорът на Исус бил забележителен с това, че не бил предназначен за читателите, за потомството; той бил предназначен за първосвещеника Каяфа и за Синедриона. Те, още докато са живи, трябвало да видят Исус, идващ, подобно на Господ, върху облаците: „Наклони небесата и слезе“ (2 Царе, 22:10). Каяфа трябвало да легне в праха в подножието на трона на Месията, установен там от дланите на Бога.

Ако съдим по този отговор, Исус все още не знаел, че Божието царство не е от този свят, че то се намира вътре в нас.

БЕЛЕЖКИ

1. From Jesus to Church, ch. 2; в: George R. Beasley-Murray. Jesus and the Kingdom of God, Grand Rapids, Eerdmans, p. 3–51; Bruce D. Chilton. The Kingdom of God in Recent Discussion; в: Chilton and Evans. Studying the Historical Jesus, p. 255–280; Rudolf Schnackenburg. Gottes Herrschaft und Reich, Eine Biblische-Theologische Studie, 1959.

2. Bruce D. Chilton. The Isaiah Targum, Arbib11 Wilmington DE, Michael Glazier, 1987.

3. Kevin J. Cathcart, Robin J. Gordon. The Targum of the Minor Prophets, Arbib14 Wilmington DE, Michael Glazier, 1987, pp. 102, 120, 224.

4. Samson H. Levey. The Targum of Ezekiel, Arbib13 Wilmington DE, Michael Glazier, 1987, p. 32.

5. Hermann Samuel Reimarus. Fragments from Reimarus: Consisting of Brief Critical Remarks on the Object of Jesus, Williams and Norgate, London, 1879 p. 12.

(Следва)