Какво са дали викингите на Британия?

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Имена на градове, фамилни имена, гребени, Дъблин, съвременния английски език и единна Британия – това е наследството, което викингите оставят на острова.

Първите набези на викингите срещу Британия започнали още през VIII век и тези кратки опустошителни експедиции досаждали порядъчно на местните владетели и на жителите на подвластните им територии. До средата на следващото столетие походите на задморските „варвари“ имали периодичен и хаотичен характер, докато синовете на Рагнар Лодброк не замислили много по-мащабно дело: да престанат с обичайните нападения за плячка и да започнат истинска експанзия на острова и съседната Ирландия. Те успели да завземат източните кралства и частично Мерсия; само с владетеля на Уесекс, Алфред Велики, завоевателите сключили примирие.

Като покорили огромно парче суша, викингите решили да останат на новите територии. На участъка от земя, който владеели, били установени ред и право, различни от англосаксонските. Образувал се така нареченият Данелаг (буквално: „датско право“ - бел. П. Н.), чиято автономност Алфред Велики признал. Независимо от това, именно териториалната близост с толкова страшен и потенциално опасен съсед подтикнала обединението на враждуващите кралства и народности на останалата част от острова.

Образуването на единна Англия станало възможно не на последно място благодарение на викингите, чието завоевание сложило край на битките между кралствата за първенство. Изтласкването на завоевателите продължило до средата на Х век, но през следващото столетие последвали нови набези, които довели до възцаряването на Кнут Велики, който обединил под властта си кралствата Дания, Англия и Норвегия. След смъртта му владетел на острова станал представител на уесекската династия, а викингите отново се опитали да завземат тези територии. Окончателна точка на домогванията им поставил Вилхелм Завоевателя, с други думи – епохата на нови завоеватели, вече нормандски, прекратила набезите на старите завоеватели.

Викингите идват в Британия

Освен обединена Англия викингите оставили и други следи от своето присъствие. Основно – езика. В съвременния английски език има заимствания от много езици, част от които са наследство от завоеванията. Като се установили в Британия, на викингите им се наложило да учат местните диалекти, за да общува с населението, а местното население постепенно започнало да разбира езика на скандинавците. Така в процеса на установяването на търговски и социални връзки двата езика се смесили и се образувала някаква симбиоза. Фактически старият английски език престанал да съществува, а неговата преродена версия, разбира се, също коригирана в продължение на десет века, е жива и до днес. В съвременния английски език множество думи са заимствани от лексикона на викингите, включително и Thursday (четвъртък), наречен така в чест на Тор.

По цяла Британия са се запазили до ден днешен множество села и градове, чиито имена ни препращат към периода на викингите. Така например, ако името на едно населено място завършва на „by“ (Уитби, Селби, Дерби), можем уверено да кажем, че са го основали суровите завоеватели. На древноскандинавски „by“ означава „село“ или „ферма“. Само в графство Йоркшир подобни населени места са повече от двеста. Освен това, ако името завършва на „thorpe“, населеното място също е било основано от викингите.

Карта, изобразяваща древното разположение на викингите в Дъблин

Някои британци и до ден днешен носят фамилни имена, чийто произход идва от времето на викингите. Някой Джексън, Сивънсън, Питерсън, Бенсън или друг собственик на фамилно име с окончание „сън“ („son“ като изписване – бел. П. Н.) сигурно има сред своите далечни прадеди завоеватели от Скандинавия. Особено ако далечните им роднини са живеели някъде на север от Нотингам.

Ирландският Дъблин бил също основан от викингите. Вероятно столицата на съвременна Ирландия щеше да се намира ня друго място и щеше да се казва иначе, ако не било нашествието. През 841 година скандинавците основали свое селище на брега на река Лифи, след това издигнали стени и построили форт. Името Дъблин се образувало от Dubh Linn, което означава „черна вода“. За викингите това място се превърнало в център на търговия с роби, която достигнала върха си през IX и X век. Населението, заловено по време на походите, се продавал на тамошния пазара, при това купувачи имало и от местните племена, живеещи в околностите на Дъблин. Властта над новото селище викингите успели да запазят практически цели три века, докато нормандците не дошли с корабите си да покорят острова през 1169 година.

Гребени от животинска кост

Друго ново нещо за жителите на Британия станали гребените, донесени от викингите. Изкусни майстори, скандинавците не оставили навиците си да създават предмети за всекидневна употреба. Гребени, изрязани от еленов рог или други животински материали, са намирани на териториите с погребения на викинги в Британия. Вероятно отделни изделия са дошли от Скандинавия, взети от завоевателите за из път. Някои гребени са прекрасно декорирани, което говори за високия статут на собственика. Своите дълги коси и бради викингите поддържали в ред и редовно ги решели. С тяхното оттегляне производството на гребени в Британия се прекратило, което е свързано или с поскъпването на еленовите рога, или с новия закон на Вилхелм Завоевателя, забраняващ лова в кралските гори.

Като цяло влиянието на викингите върху бита на покорените народи се изразило и в много други направления, сред които са и навигационните знания, и тайните на корабостроенето, и типичното оръжие на викингите, заето от европейците, и даже ските в съвременното им западно разбиране.